Привилегията да бъдеш с ХИВ. Боре Иваноф завладя Париж, а после пое към Африка
Когато бях дете, да стана художник не беше голямата ми мечта. Дори не съм посещавал училище по изкуствата. И когато родителите ми намериха правилните връзки и направиха необходимите маневри зад кулисите, за да ме "вкарат" в известната Художествена гимназия в Казанлък - града, в който израснах, - аз бойкотирах всичко и не отидох на изпитите.
Но мисля, че това беше за добро, защото от моята днешна гледна точка съм убеден, че самата идея за обучение в училище по изкуствата си е един забавен парадокс или по-точно казано - един оксиморон." Така започва разказът на един български художник, който успя да се наложи като харесван и уважаван професионалист не къде да е, а в артистичната столица на света - Париж. Боре Иваноф.
Това, разбира се, е артистичният му превдоним,
но художникът предпочита да запази умишлено търсената загадъчност.
Всъщност малкото момче от Долината на розите имало не точно мечта, а много сериозен план да стане моряк... нещо като професионален пътешественик и по-точно - искало да стане яхтен шкипер. И да обиколи света със собствена малка платноходка. Дори
тайно от родителите си се записва да тренира спортно ветроходство
на водната база на тогавашния язовир "Георги Димитров". Като резултат Борко даже участвал в две републикански регати на Черно море.
"Но след като нищо от това и всички други неща, които опитах по-късно, не сработи, така ми остана само последната житейска опция: художник - усмихва се иронично Боре Иваноф. - Откакто се помня, може би от 5-6-годишен, винаги ми е било много забавно да рисувам, и впоследствие продължих да рисувам през годините в училище. Само за удоволствие, разбира се."
А после, в годините на възмъжаване, открива и новата тръпка - да бъде различен и свободомислещ именно чрез рисуването. Открива своя младежки идеал в битието на възпитаниците на Художествената гимназия, които са елит и пример за дисидентско мислене, поведение и активизъм по онова време, в залеза на комунистическия режим. За него тогава изборът да рискува и да бъде заедно с младите художници от това училище е нещо като висша мисия и изява на дисидентски дух.
Когато е на 17-годишна възраст, успява да продаде първата си маслена картина. А първата си самостоятелна изложба прави в казармата.
По това време няколко негови картини са одобрени за участие в общинската художествена изложба в Казанлък, даже има две откупки. Но дори и в този момент изкуството никога не е било разглеждано като сериозна перспектива за житейската му реализация.
Било е само и единствено за забавление, ей така - между другото. Въпреки това през 1988 година, докато е все още в армията, кандидатства във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Съвсем логично не е приет, понеже няма нито връзки, нито произхожда от влиятелно комунистически ангажирано семейство. Нито има необходимата подготовка за тези изпити. Кандидатстването е по-скоро поредната му авантюра, а също и претекст да бъде извън казармата за няколко дни.
"Чудото се случи, когато пристигнах за пръв път в Париж през 1995 година - свидетелства художникът. - Тогава донесох около 20 картини, масло върху платно и фазер... Наистина, като по чудо веднага намерих художествена галерия, готова да изложи някои от картините ми. Тази първа галерия, където показах мои творби за пръв път в Меката на художниците, се намираше в квартала Le Marais, на улица Vieille du Temple, точно зад музея на Пикасо."
Нещо повече, само няколко седмици по-късно пришълецът от Източна Европа намерил втори галерист, която се заинтересувал от неговите творби. Галерията се намира на "Ке дьо ла Турней", в Латинския квартал на левия бряг на Сена, точно до известния ресторант Тour d'argent или "Кулата на парите" - прочуто "светилище" за гастрономите. Мосю Бомон, собственикът на галерията Emile-Vincent, след консултация с професионален експерт по изкуство предложил да организира негова самостоятелна изложба.
И това се случва в разгара на сезона в Париж, в средата на октомври, по време на периода на FIAC, когато целият артистичен свят се пренася в Париж. От 20 картини по стените на галерията още по време на вернисажа биват откупени 9. И посланикът на Република България в Париж Симеон Ангелов приема поканата изложбата да се проведе под неговия патронаж. А мисията ни застава зад организирането на вернисажа на нашия дебютант. Но както свидетелства поговорката, Фортуна помага на дръзките.
"И така, след този вълнуващ и сензационен артистичен дебют в Париж аз имах странния каприз да напусна Париж и Европа - отпива от чашата си с шприц Боре Иваноф. - И да се върна в топлата Южна Африка. За да потърся нови приключения, удоволствия и истински екшън. Истината е, че в Африка се чувствах добре, супержизнен и живеех страхотно забавно, във всички аспекти."
Но само две години по-късно Фортуна му обръща гръб. Художникът е диагностициран с вируса на ХИВ, така че не му остава нищо друго, освен да се върне в Европа. За да се опита да се бори и живее с този проблем.
Обстоятелствата, но и сърцето му го отвеждат отново в Париж. Мястото, където се чувства най-вече у дома си и където изкуството му намира своите възторжени ценители.
Огледалата на Париж в лицето на витрините, водните пространства и отразяващите метални повърхности са неговата стихия в най-добрите му, знакови картини. Самият той нарича този си стил "халюцинаторна фигуралност". Освен това тези сюжети му позволяват да разчупи границите между абстракция и реализъм, да обедини екстериор и интериори. Според прочита на изкуствоведите в картините на Боре Иваноф солидното се превръща във всепроникващо течно, странно аморфнo и конвулсивно; познатото става непознатo, напълно тайнственoЕ Формата вече не следва обичайната си представителна функция, а се превръща в чиста абстракция, заредена c несъзнателен импулс и експресивна енергия. Kартините му са мистичен опит да избяга от баналността на съвременния свят, като трансформира своите сюжети и видения в енигматични икони, които омагьосват зрителя чрез акта на медитация Ц чрез дълбокото им възприятие и трансцендентно усещане.
"Киноиконата Саша Гитри е казал: "Да си парижанин не означава да си роден в Париж, а да се преродиш там" - така развива жизнената си стратегия българският художник пред нюйоркското списание A&U Magazine. - За мен Париж е моят дом. Истинският. В този град намерих убежище, толерантност, солидарност и приемане на моята идентичност като ХИВ позитивен индивид и самоук артист. Разбира се, в Париж намерих и нова констелация от контакти, колеги художници, галеристи, колекционери и приятели от цял свят."
През последните 20 години българинът е излагал картините си в много европейски градове като Прага, Мюнхен, Падерборн, Лихтенау, Лондон, Базел, Рим, Виго, Естела, Сарагоса, София, Казанлък, Пловдив, курорта Албена, Тулуза, Пибрак, Усат-ле-Бен, Екс-ан-Прованс, Кан и Париж, разбира се. Понастоящем негови картини са представени перманентно в галерията Marie de Holmsky, намираща се в сърцето на най-красивия и артистичен квартал "Сен Жермен де Пре". Както и в Eclectic Gallery, намираща се в Сохо, Лондон. Боре е и единственият български художник, който е поканен за самостоятелна изложба в Hotel de Ville de Paris, Кметството на Париж.
Но знаков в неговото развитие със своята гражданска позиция е миналогодишният му кураторски проект Art Positive - първата за Париж международна колективна изложба, представяща ХИВ позитивни художници, чиято цел е да въздейства върху чувствителността на публиката по теми като дискриминацията, стигмата и изолацията на хората с ХИВ.
"Парадоксално е, но се чувствам привилегирован да бъда ХИВ позитивен - признава Боре Иваноф. - Този вирус наистина промени живота ми толкова дълбоко и толкова положително, че всъщност не съжалявам, че живея с него. Разбира се, страдам от жестока обществена стигма, предразсъдъци, изолация, дискриминация дори тук в Париж, дори днес в XXI век. Страдам и от страничните ефекти на моята антиретровирусна терапия."
Но от другата страна на медала художникът открива почти езотеричния факт, че е станал много по-мъдър, много по-отдаден, много по-концентриран и дори много по-свободен като човек и като художник. Така че, метафизически, всичко това се дължи на същия този смъртоносен вирус.
На каква основа са стъпили стигмата, дискриминацията, основана на здравния статус, изолацията и всички онези лоши неща, с които обществото реагира спрямо ХИВ позитивните хора? Българинът е стигнал до извода, че този човешки негативизъм се дължи на погрешни възприятия и неинформираност, страх, дезинформация, медийни манипулации, предразсъдъци, степени на интелигентност, образование и културно ниво.
“Искам да кажа на своите братя и сестри по съдба:
Спрете да бъдете жертви на самостигматизацията си и се освободете от оковите на страха и изолацията! - призовава Боре Иваноф. - Всеки трябва да извърви своята част от пътя - и ХИВ позитивните, и тези от другата страна, "нормалните" здрави хора, които се осмеляват да ни съдят, обиждат и отбягват заради вируса. Длъжни сме да се срещнем, защото сме хора, а не зверове."
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа