“Мои познати живеят на улицата или се крият в метрото! Обещават им дом, когато войната свърши”, казва Иван Деянов

“Oт 20,00 ч. вечерта до 6,00 ч. сутринта е забранено да излизаме навън”, допълва той

Чужденците могат да се включат в бойни действия, ако искат, но не ги задължават

Въоръжени младежи, престрелки, бомби, разрушени жилища и хора с куфари в ръце. На всичко, което се случва в Украйна в момента, свидетели стават и българите, живеещи в страната от дълги години. Те не са задължени да се включат във военните действия като местните, но са удивени от факта, че 18-годишни момчета украинци сами изявяват желание да се борят с руската инвазия. Описват страха в очите им като голям, но чувството за национално съмосъзнание - като вземащо връх над всички други емоции. Пред "168 часа" за ставащото в Украйна разказва Иван Деянов, който живее в град Днипро.

- Иван, засегнат ли е украинският град Днипро, в който вие живеете, от ударите, нанесени от Русия?

- Не! Днипро, където живеем заедно с близките ми, не беше засегнат от войната. Градът е областен център на Днепропетровска област и е разположен на двата бряга на река Днепър, а в него има повече от 1 млн. души. Слава богу, тук все още не се усеща така осезателно случващото за разлика от други населени места, където пострадалите не са никак малко. При нас със сигурност мога да кажа, че няма никакви ранени хора от ударите. Няма и разрушени сгради.

- Имате ли сред познатите си украинци или българи, които са пострадали?

- Нямам познати и приятели, които са пострадали физически от бомбардировките. За съжаление, имам такива, чиито жилища са били засегнати. От някои например разбрах, че домовете им са разрушени напълно от нападението и те няма да могат да се завърнат отново в тях. Става дума за хора, които живеят в Киев. Както се досещате, там положението е изключително сериозно. Моите познати в момента живеят или на улицата, или се крият и нощуват в метрото, за което свидетелстваха и множество снимки в интернет. Те не са пропаганда или измислица. Хората наистина нощуват под земята и в метрото заедно с децата и домашните си любимци. Някои, които са успели да се доберат до бази, остават в тях, тъй като е още по-сигурно. На всички им е обещано, че когато войната приключи, държавата ще има задачата да им осигури жилища, в които да се нанесат заедно със семействата си. Така ще имат подслон, който ще бъде особено нужен. Няма да бъдат оставени на улицата и без дом. Все пак в момента тези хора са заедно с децата си, някои от които - невръстни.

- Самият вие изявихте желание да се приберете в България, но успяхте ли да го направите?

- Не, не успях. Искам да ви кажа честно, че реакцията на външното ни министерство и на българското посолство в Украйна беше просто неадекватна. Те не направиха нужното, за да се приберем бързо, както пожелахме. Официалната им позиция бе, че след няколко дни ще има информация, и само това. Минаха тези дни, които са повече от пет, и все още нямаме отговор. Радваме се единствено, че военните действия не стигат и до нас, защото тогава нещата щяха да са още по-сложни.

- При вас има ли затворени магазини и въведен вечерен час, както пишеха редица медии?

- Дали има вечерен час, или затворени магазини, зависи главно от самата област и града, както и доколко те са засегнати от случващото се. Знам, че в Киев наистина има хранителни магазини, в които изобщо няма продукти от първа необходимост. В града, в който аз живея, всички магазини са пълни и не се усеща недостиг или някаква липса на храна. С мои познати продължаваме да ходим на работа. Това също не ни е забранено. Животът ни е точно както преди и в съвсем нормалния си ритъм. Единствено от 20,00 ч. вечерта до 6,00 ч. сутринта е забранено да се излиза от домовете. Не можем да ги напускаме. За забраните в други области и градове се информираме, като говорим с наши познати, живеещи там, или от медиите.

- Местните в Украйна как гледат на военните действия, които Путин предприе?

- Целта на Путин е да направи разделение в украинското общество, но това, което той стори, всъщност беше да обедини хората срещу себе си. Ако допреди това имаше разнопосочни мнения - както против, така и подкрепящи го, сега всички са на едно-единствено мнение. Не познавам дори един човек, който да смята, че е прав, и да му ръкопляска. Всички са силно обединени така, както никога досега. За първи път наблюдаваме нещо подобно. Хората не искат война, а мир. Не искат да виждат близките си притеснени и пострадали от болните амбиции на някого. Желаят да живеят спокойно и в разбирателство с всеки един, защото украинският народ поначало е миролюбив. Никой не иска да вижда кръв и ранени жители.

- След първите удари властта в Украйна обяви мобилизация на населението. Вие, чужденците, бяхте ли призовани?

- Не, аз съм гражданин на Република България и никой не ме е задължил да се включвам в бойни действия. Разбира се, ако аз самият имах желание, можех да се включа и нямаше да ме спрат. Не е имало забрана за чужденците. Щяха да ни осигурят нужните оръжия, както и военни екипировки. Истина е, че младежи украинци, които току-що са навършили пълнолетие, сами изявяват желание да се включат във военните действия, тъй като имат силна национална съвест. Имаше такива с картечници в ръцете и сълзи на очите. В армията има хора от 18 до 55 години. Говореше се много и за младите момчета, които са в армията на Русия. Те изглеждат като хора, които нямат навършено пълнолетие. С една думи - деца. Сигурен съм 98 процента, че всичките клипове и снимки, които ги показваха, са истина, а не пропаганда и измислица. Едва ли тези деца искат да държат оръжие и да стрелят, както и да виждат кръв и ранени хора около себе си. Мисля, че точно те искат да имат безгрижно детство.

- Мислите ли, че има вероятност вашият град да бъде нападнат?

- Смятам, че абсолютно винаги има такава опасност. Вече прекрасно знаем, че Владимир Путин използва всичко, което има подръка. За момента руската армия търпи огромни поражения. Със сигурност тя търпи повече от украинската, защото винаги армията, която напада, дава повече жертви. Истина е, че цифрата на загиналите украински войници не е никак малка, но всичко, което казват руските медии, е измислено. Чисто и просто - пропагадна. За съжаление, в държавата Русия, през последните осем-десет години всичко, което се случва, е една голяма измама. Имам познати, които живеят там. Няколко от тях са български граждани, други са руснаци. Мозъците на руснаците конкретно вече са промити. Въпреки че сега има митинги в Москва и Санкт Петербург против решението на Путин, всеобщото мнение е, че той е прав. Те мислят, че това, което прави, е някаква специална операция, която трябва да се случи. Че един вид решението да нападне не е грешно и неправилно. Дори има такива, които подклаждат неговото желание за разрушения, вярвайки в измислени от него идеали и цели.

- Очаквахте ли изобщо, че руският президент ще предприеме такава стъпка?

- Голяма част от украинското общество очакваше подобна развръзка и не беше изненадано от това, което Владимир Путин направи. Друга част от същото това общество смяташе, че до подобно нещо няма да се стигне. За съжаление, първите познаха.

- Какво възнамерявате да правите сега - ще се приберете ли в България, или оставате в Украйна?

- За момента оставам тук. Дори да искам, за никъде не мога да тръгна. Причината е местоположението на града, в който живея. За да стигна до българската граница и да я мина, ще трябва да пътувам през няколко области, в част от които има постоянно някакви военни действия. Невъзможно е да предвидя дали изобщо ще ме допуснат в тях, или пък какви ще са последствията за мен, ако го направят. Доколкото знам, мои познати, които живеят в Одеса, са успели да се приберат в България. Просто шансовете да се прибереш в родината ни от Одеса са много по-големи. Нямам никаква представа как ще се развият занапред нещата, но знам че това ще продължи много дълго време и няма да приключи скоро. Виждам, че Путин има някакви психични отклонения и болни амбиции, на които държи.

- Страхувате ли се за живота си в момента?

- Смятам, че всеки нормален човек, ако в неговата страна има война, би се страхувал за сигурността си. Страхът е нормално чувство, когато в държавата, в която живееш и работиш, някъде умират хора вследствие на взривове. Без значение дали те се случват в същата област, съседна или по-отдалечена, хората търсят своята безопасност. Искат да опазят близките си. Когато срещу страната застава човек като Владимир Путин, никога не можеш да си сигурен какви ще са последствията от неговите действия. Няма как да знаеш и какво ще му хрумне в следващия момент, както и какво точно решение ще вземе, защото той може да бъде непредсказуем. Самият факт, че заради хвърлените бомби има пострадали деца, означава, че парадигмата, която той тръбеше, а именно, че не напада местни, се оказа лъжа. Когато виждаш с очите си това, не можеш да се чувстваш спокоен дори и в най-далечния град.