"Аз съм двайсетте в летящата машина,

която нежно диша,

между огньове звездни и дихания далечни на земя,

чувствувам се кореняк на тая шеметна височина,

ни мит, ни птица,

съзнавам още моите сили

и без лъжи летя;

аз съм едно летящо тяло и запазвам

часовници, джобове, нокти,

чрез навика на мускулите и чрез паметта привързан към земята,

избухнала внезапно плът.

О белота, спокойствие под насилието на смъртта

без предварителна покана,

предпазлива въпреки това необуздано

приближаване на някаква опасност атмосферна,

тласък мигновен във въздуха, бръснач от вятър

в тила, сияние и удар,

светкавица и трясък,

въртим се, станали на прах,

падам вертикално и се превръщам в новина."

Из "Смърт в самолета"

Карлош Друмонд де Андраде

И за изгорелите 42 човека в Профсъюзния дом в Одеса през 2014 година - аз съм виновен. Защото тогава те бяха само новина. И не оставяха след себе си сираци, опечалени родители, близки, неосъществени мечти. Те бяха новина и аз съм виновен за това.

Аз съм виновен за разстреляните на "Майдана" от снайперисти протестиращи. Защото те пак бяха новина. И не видяхме, че те протестират за немощните си родители и беззащитните си деца. Те бяха новина и аз съм виновен за това.

За избитите в Донецк и Луганск свещеници, деца с отнесени от бомбите черепи с кукли в ръце, и куклите бяха по-топли от детските телца, които са пазили до последно живота на мечо, зайо, Барби - аз съм виновен. Защото ги оставих да бъдат новина.

За Юрий Юрченко, поета и френски гражданин, който в плен е затворен в шкафче за дрехи със счупен крак, ръка и ребра - аз съм виновен. Аз съм виновен за това, че при размяната на пленници френският посланик му казва: "Като френски гражданин можеш да се върнеш при жена си в Париж, но при условие, че няма да кажеш какво става тука"...

И за френския посланик аз съм виновен. Затова, че приемахме всичко, което става в Украйна само като новина. И само цената на газа бе важна, не и тези, които умират за това.

И за Путин съм виновен. Защото оставих той да бъде новина. И за Зеленски, и за Порошенко съм виновен, които бяха превзели очите ми, съзнанието ми - защото бяха само новина. За мълчанието на Байдън, като прозвънващи пробити долари... аз съм виновен...

Резултатът от всички тези новини сега се нарича война. И в момента, когато тя вече чука на вратата ни - все още като новина - аз съм виновен... И ти си виновен за това... Тогава, когато си лягаме с надеждата, че няма да ни превърнат утре и нас във новина...

*От фейсбук