Фокусът трябва да е постоянен ръст на доходите, защото цените няма да се върнат надолу, когато токът поевтинее

Четирите партии, които ще формират евентуалното коалиционно правителство, успяха да договорят по 18 теми в 18 работни групи, обхващащи всички министерски ресори – от земеделие и туризъм до финанси и икономика. Всичко това само за пет дни! За сравнение в Германия също имат преговори и работни групи за новото правителство, но там

преговорите

отнеха близо

два месеца

и се стигна до по-големи детайли.

Причината за това бързане в България е, че нашата конституция дава кратки срокове за свикване на парламента и връчване на мандати за правителство, докато в Германия важното е да се сформира стабилно правителство, а не безсмислено да се бърза. Дали българският, или германският модел е по-добър, ще видим с времето, но не е лошо за в бъдеще да осигуряваме повече време за коалиционни преговори. Особено при тази политическа фрагментация и нуждата от сложни коалиции.

Ще се съсредоточа основно в идеите за икономиката. В договорените между партиите идеи можем да разграничим няколко типа мерки:

- мерки тип “добри пожелания”,

- радикални мерки,

- мерки за продължаване на сегашната политика.

1. Мярка тип “добро пожелание” е елиминиране на корупцията – тя беше записана в повечето работни групи и се ползва с пълна подкрепа между четирите партии, а и извън тях, в цялото общество. И наистина, всички подкрепят да се премахне корупцията, от което очевидно ще произтекат положителни резултати, включително за икономиката. Но как да се премахне корупцията, това е въпросът.

Друга подобна мярка е България да е привлекателна инвестиционна дестинация. Отново пълен консенсус има за тази идея и между другото, всички правителства последните десетилетия са си поставяли такава цел, но невинаги с голям успех. Очевидно, че страната ще има полза от повече инвестиции, местни и чужди, очевидно, че икономиката ще спечели от повече инвестиции. Но как да стане? Има добри модели по света. Например едно от важните неща е Агенцията по инвестициите, която стои ниско в административната стълбица,

да се издигне

на ниво премиер

или поне вицепремиер. И задължително политиката по стимулиране на инвестициите трябва да е финансово обезпечена, особено що се отнася до големи стратегически инвеститори, за които се конкурират поне 10 други страни във всеки един момент.

Пожелателно звучат и неща като “по-добра бизнес среда”, “иновации”, “конкурентност” и т.н. Все пак в тези области има и някои конкретни и адекватни мерки като електронни услуги, отпадане на мокрия печат, мълчаливо съгласие. Нито една от тези мерки не е нова – от много години има борба за това. Съпротивата обикновено е толкова силна, че успява да пресече опитите за реформи. Въпросът е може ли сложна 4-партийна коалиция да прояви достатъчно политическа воля, за да ги изпълни най-после? Дано е така.

2. Интересно е, че въпреки сложната структура на коалицията с разнообразни партии в документа влязоха и някои доста радикални идеи. Например вдигане на прага за регистрация по ДДС първоначално до 100 хиляди, а после до 166 хиляди лева, с уговорката, че ще се увеличи контролът, за да няма измами при висок праг. Това наистина ще е полезно за самонаетите и малките фирми, но има риск от укриване (например средна или голяма фирма се разделя на множество малки, за да избегне данъка). В Европа има работещи модели за контрол – например прагът да не се следи фирма по фирма, а да се изчислява едновременно за всички свързани фирми. Въвеждането на такъв подход

би било наистина

революция за

България

В тази връзка е и определянето на механизъм за минималната заплата и максималния осигурителен доход. Това от години държавата се опитва да го направи, но така и не успява заради обструкция от синдикати и работодатели.

 Сега отново се говори, че ще се договаря механизмът с тях, което предварително обрича мярката на неуспех. Точно обратното, трябва да се каже на тристранката, че има 3 месеца срок да се разбере за механизма, в противен случай държавата еднолично ще го въведе. Не може

десетилетие да

стоим заложници

на липсата на работещ тристранен диалог. Бих насърчил евентуалното ново правителство да е по-решително, защото иначе нещата ще продължат да буксуват. Тъй като се говори за вдигане на прага по ДДС и на максималния осигурителен доход – но от различни дати, което означава, че първо ще натоварим фирмите с по-висок осигурителен доход, а после ще ги разтоварим, като вдигнем прага по ДДС. А не е ли по-добре двете неща да станат едновременно? Прагът по ДДС и прагът на осигуровките да се вдигнат едновременно, така че всички малки фирми и самонаети да спечелят от промяната? Ето един разумен начин да се правят реформи – да се комбинират така, че максимално повече хора да спечелят от тях.

Като похвалих идеята да се въведе механизъм за определяне на минималната работна заплата, нека кажа и една критика – конкретната сума, записана за 2022 г., е 700 лева. Но 700 лева е само 7,7% увеличение, което вероятно ще се окаже по-ниско от инфлацията до края на тази година.

Как социалната партия

БСП предлага

най-ниското

увеличение на минималната заплата от десетилетие насам, непонятно е. При сегашната инфлация и при дефицит на кадри заплатите трябва да растат по-бързо, не по-бавно. Това сякаш не се разбира – фокусът е върху социални мерки, а не може само с тях, нужно е да има и растеж на доходите.

Друга радикална идея е стимулиране на инвестиции в реални активи при реинвестиране в производствени активи – т.е. бизнесите да имат стимул да инвестират, а не да разпределят дивиденти. Това е важно и липсва в нашата данъчна система до момента.

Друга радикална идея е да се премахне харченето на пари с постановления и да се прави актуализация всеки път, т.е. парламентът да обсъжда всички промени в бюджета. И понеже е толкова радикална, едва ли ще стане, но като цел звучи добре – поне да има някакви правила за това кое може да прави правителството и кое парламентът.

3. Има и много неща, които се запазват от предишни правителства – като мерките 60/40, запазване на ниските антикризисни ставки за книги и ресторанти, пари за строителство на детски градини, запазване на валутния борд и валутния курс, приемане на еврото, запазване на данъчните ставки, на финансовата стабилност и много други.

Това е положително, наистина трябва да има последователност и приемственост за тези неща, които вече работят добре като политики.

Но като се запазват антикризисните мерки, не става ясно докога се запазват. Все пак ние вечно ли ще подпомагаме фирмите с оправдание, че са засегнати от кризата или от цените на тока?

Още повече че много фирми вече вдигнаха цените на стоките и услугите, които продават, и съответно вече са покрили разходите за поскъпналия ток. Да се подпомагат фирми, които вече са вдигналите цените си, е двойно компенсиране – в същото време домакинствата не са получили никаква особена подкрепа, а

те плащат цената чрез

по-високата инфлация

Затова още един път ще повторя – фокусът трябва да е върху доходите. И то не временни мерки, а постоянни. Цените на дребно няма да се върнат обратно дори след като токът поевтинее, така че не е нужно временно компенсиране, а постоянно вдигане на доходи.