Как се спука балонът на съветската атеистична пропаганда
Странният случай с продавачката Клавдия Устюжанина, която умря и възкръсна през 1964 г.
Рускинята от град Барнаул починала от рак на стомаха; след 3 дни оживяла, а от метастазите нямало и следа
"Беше през 1948 година, аз бях коленичил за молитва в храма, когато до мен един Божий човек ми каза следното: - Ще дойде време – в Барнаул Господ ще възкреси една жена на име Клавдия. Ти ще се срещнеш пет пъти с нея, а после ще разказваш на хората как всичко е било. Отначало ще пееш в хора, а после ще започнеш да славиш Бога. Приех думите на този човек за истински и въобще не се съмнявах, че всичко ще се случи точно така."
Така започва разказа си руският свещеник Валентин Бирюков в книгата си "На земята ние само се учим да живеем".
И когато отецът чул през 1964 година, че в град Барнаул възкръснала една жена на име Клавдия Устюжанина, той незабавно си пуснал молба за отпуск и заминал. Тогава той все още нямал свещенически сан, само пеел на клироса в храма "Св. Петър и Павел" в град Томск.
Пристигнал на адреса, намерил къщата на Клавдия, но там нямало никого. Портичката била заключена. Почакал доста. А вече се стъмвало. Тогава видял, че се приближава една висока, представителна жена с 8-годишния си син. Приближил се към тях и поздравил: "Здравейте, Клавдия Никитична! Идвам при вас!"
Тя въобще не се учудила, само кимнала: “Влезте”. Бирюков предава разказа на Клавдия Устюжанина с нейните думи:
"В съседство до магазина, в който работех като продавачка, имаше храм (Покровската катедрала – б.а.). Влязох веднъж вътре – да видя какво се прави в черквата. Застанах в ъгъла и гледам: един, втори, пети, десети – кръстят се, целуват иконите, даже правят земни поклони пред тях. Аз приближих към иконите, почуках по дъската, гледам: върху нея нарисуван някакъв дядо с брада. А на другата икона някаква жена – Майка с Младенец. И си мисля: "И какво, и аз малкия Андрюша съм го държала на ръце. Ето какво било тяхното разбиране, ето го и техния Бог."
Но Клавдия
се разболяла
тежко от рак
Нейната история разказва и Алла Добросоцких в своето документално разследване.
Устюжанина била оперирана от Израил Исаевич Неймарк – прекрасен талантлив хирург, професор, който разбирал от работата си. Но на операционната маса усеща, че душата й излиза от тялото. Ето какво разказва тя:
“Страшно ми е дори да си го спомням
Виждам, че моето тяло лежи на операционната маса – разрязано, като заклана свиня по Коледа. А аз виждам, чувам, премествам се, където ми се иска."
Ето, и Клавдия си помислила, че ще се върне у дома – къде другаде да ходи?! Но не се получило. Тя чувала кой какво говори, видяла как дошъл нейният директор, как синът й Андрюша плачел за нея, но нищо не можела да направи. А когато откарали бездиханното й тяло от операционната, тя почувствала нещо необикновено, за което преди никога не била и чувала:
"Душата ми, като лястовичка, със скоростта на мълния се издигна нагоре. Летях сякаш в стъклен калъф, защото не се чувстваше никакво съпротивление от въздуха. И изведнъж гледам – Земята я няма! Само блести надалеч като звездичка."
Клавдия Никитична разказва още, че когато лежала на едно непознато за нея място – с глава на запад и крака на изток – под нея имало едно кафяво килимче, сякаш пухено. А в източна посока тя видяла една блестяща
огромна врата висока колкото десететажна сграда
Тези двери – нито един човек на света не може да създаде такава красота! Даже и да я изобрази няма да може.
Дверите блестели като слънце, разноцветни, а цветовете се движели, летели сияйни искри.
"Беше прекрасно, топло. А къде се намирам – не знам. Прииска ми се да разбера, но няма никакъв човек, когото да попитам. Ароматен въздух. Забравих, че съм живяла на земята, забравих, че умирах и даже за Андрюша забравих. И изведнъж виждам, че пред тези сияйни двери минават майка и дъщеря (така тогава ги възприех), облечени в монашески дрехи с кафяв цвят.
Вървяха бързо. Дъщерята плачеше, нещо искаше от майка си. Но тя не й обръща внимание, а идва право към мен."
Тогава Клавдия Никитична си мислела, че с "монахинята" върви дъщеря й, но после разбрала, че това бил нейният, на Клавдия, ангел-пазител.
Той плачел за нея
"Аз си мисля: сега ще попитам къде съм, в коя страна се намирам. А майката беше с такава красота, каквато у никой земен човек не бях виждала. Невъзможно е да се гледа подобна красота! А тя така строго ме погледна – усетих, че не е доволна от мен. И изведнъж разбрах, че тя знае за мен всичко, от – до. И ми стана срамно, не знаех къде да се дяна. Но не можех да мръдна от мястото си – както лежах, така си и останах.
И ето, тази млада жена вдигна глава нагоре и каза (а в гласа й се чувстваше толкова любов): "Господи, какво да я правим?" И тогава сякаш ме удари електрически ток – аз изведнъж разбрах, че съм на небето, а пред мен стои Царицата Небесна."
Така тя постепенно започнала да осъзнава какво се случва, спомнила си всичко, което й говорел някога нейният вярващ баща. Клавдия чула как Господ отговорил на Своята Майка: "Трябва да я спуснем обратно на Земята, още й е рано да умира!"
И полетяла душата на Клавдия надолу към земята. В моргата видяла тялото на един мъж, на когото влакът бил отрязал краката, видяла и собственото си тяло. Събудила се в болничната стая, болка не усещала, но се чувствала слаба.
След време я изписали, а в дома й идвали добри хора да се грижат за нея. Но продължила да вижда странни неща.
"Лежа си в леглото, чувствам се отпаднала и обезверена – разказвала Клавдия. - Вратата беше заключена. И изведнъж чувам стъпки: някой се приближава към мен! Аз се изплаших – ами нали вратата е затворена. Гледам – до мен стои старец с бяла брадичка, в подрасник, държи си ръката пред гърдите и ласкаво ми говори: "Не бой се, Клавдюшка, никакъв рак няма повече!"
После старецът се обърнал и влязъл в съседната стая. Клавдия с усилие станала от леглото и го последвала. Но там нямало вече никого, само в къщата се носел силен аромат на тамян.
И наистина, лекарите решили да отворят отново Клавдия, за да видят какво се е случило с раковото заболяване. Лекарката Валентина Алябева, която присъствала и на предишната операция, била потресена –
от рака нямало
и следа!
Мълвата за чудото с възкръсналата рускиня бързо обходила първо Алтайския край на Сибир, а после и целия Съветски съюз. И към нейния дом започнали да прииждат развълнувани хора от близо и далеч. Клавдия неуморно разказвала за Небесата и за Ада, в който се мъчат всички грешници. Комунистическата власт започнала да нервничи.
Предупреждавали Устюжанина да мълчи, за да й затворят устата, организирали срещу нея няколко съдебни процеса с измислени обвинения.
През ноември 1970 година пред дома й спрели милиционерски автомобили, за да я арестуват. С помощта на съседката, която я скрила в гардероба, успели да залъжат униформените. Но станало ясно, че повече в Барнаул няма да може да живее. Затова пресрещнала след училище своя син Андрюша и спешно заминали за град Загорск (сега – Сергиев позад) в Подмосковието. От доста време монасите от Троице-Сергиевата лавра я канели там, за
да свидетелства за преславното чудо,
сторено от Бога, пред хилядите поклонници в светата обител. След известно време си купили къщичка в съседното градче Струнино. Там Клавдия живяла още 8 години.
Починала на 29 март 1978 година от кардиосклероза. А нейният син Андрей бил призван да поеме пътя на свещенослужението. Той завършил семинария и духовна академия в Загорск, после бил ефимерий в Свято-Успенския манастир в град Александров. От есента на 2014 година е духовник на Александровска епархия. И продължава да свидетелства за преславното чудо в Барнаул през 1964 година.
По материали от книгата на протоиерей Валентин Бирюков “На земята ние само се учим да живеем” и документалното разследване на Алла Добросоцких.
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа