Всеки чужденец, който прекара в Англия повече време от обикновената туристическа обиколка и освен с касиерките и тяхната автоматизирана учтивост, се сблъска с различните социални слоеве, ще си зададе един съществен въпрос.
Как функционира привидно подреденото им общество, при положение че в него живеят толкова лумпени?
Това питане не цели да обижда или още по-малко да стимулира нечие национално самочувствие, но директно кореспондира с изказването на Дейвид Камерън отпреди няколко дни: “Когато виждаш младежи, които помагат на ранен човек, а всъщност го обират, ти става ясно, че има нещо сбъркано в нашето общество. Хора, които си мис-лят, че правата им са много повече от отговорностите. Хора, които си мислят, че светът им дължи нещо...”
И ако британският премиер признава открито едва след безредиците този август, че посоката на развитие е грешна, много чужди наблюдатели отдавна са забелязали как щедрата социална политика в Англия култивира нова порода социално бедни.
Агресивни, неблагодарни,

необразовани, мръсни
и вечно сърдити
машинки за фекалии,

които не произвеждат никакъв обществен продукт, а се захранват с бира, сайдер и благата, създадени от по-богатите и трудещи се членове на същото общество. Опитвайки се да угоди на гражданите си, английската държава създава социални търтеи, чиято единствена “мисия” е да се напият, да правят секс с нечистоплътен субект от същата класа или да се сбият.
Те са ядосани и гневни още преди да са се събудили, а собственото им ежедневие ги отегчава до безобразие. Хората от тази класа са без зъби, без морал, без ценности, без задръжки и без каквато и да било култура - сексуална, социална или обща. Обожават да вдигат скандали, а ако не са пияни или бременни - скучаят. Затова и тази група беше най-силно представена в тълпата, която заля и оглозга улиците на Лондон и по-големите градове на Острова. За тази социална прослойка размириците бяха начин да накажат държавата, която се грижи за тях и да се позабавляват непредвидено, грабейки и рушейки чуждо имущество. Случилото се било просто въпрос на време, обобщиха британски и световни медии.
“Това е неподправен, местен гняв и скука. Това е провокация, тест за волята и тромав нецензурен поздрав към властите”, коментира “Гардиън”.
В Йоркшир и Североизточната част на страната наричат тази прослойка чавове. Според уикипедия това са агресивни тийнейджъри и млади хора от работническата класа, които ежедневно демонстрират антисоциално поведение като пиене на улицата, злоупотреба с наркотици, кавгаджийство, кражби или други форми на престъпност. Този тип се разпространява като зараза и твори британския модел на общество.

В България такава класа не съществува

Защото държавата не може да си позволи лукса да я издържа. Богатите крият данъци и заобикалят закони, сивата икономика работи на пълни обороти, правителството се чуди как да пълни дупката в бюджета, а за нормалния човек е напълно немислимо да живее на социална помощ с размера на минимална работна заплата. Бледо подобие на чавовете у нас са ромите, но ако щете вярвайте, те са в пъти по-цивилизовани и опитомени от йоркширските лумпени и техните събратя в останалата част на Острова. Нашенските роми имат традиции, женят се и макар понякога да изневеряват с някого от родата, раждат много деца, но в повечето случаи от един партньор.
Паразитират на гърба на държавата, но тя не ги глези толкова щедро, както кралството третира своите най-онеправдани и бедни поданици - просто защото няма финансова възможност. Циганите са способни да предизвикат размирици, но в рамките на недоволната фамилия, която се изсипва в местната болница, за да линчува доктор, набеден в некомпетентност.
Чавовете в Англия са неконтролируемата стихия в това привидно балансирано и мирно общество. Те нямат традиции, а нужди. Нямат ценностна система и респект от никого - родител, политик, държава, полиция, съграждани. Така са ги възпитали самите те.
На Острова бедните
 не са никак бедни,
а системата за социална солидарност е опорочена до безумие. На безработните и на самотните майки се осигурява безплатен светъл и топъл дом, както и достатъчно джобни.
Няма значение дали са без работа, защото ги мързи и дали гледат децата си сами, защото им е по-изгодно. Вероятно няма значение и че жилищата, дадени им безвъзмездно, се превръщат в бордеи, а парите се изхарчват за гуляи в специфичен дебилен стил - типичен за варварските племена преди векове.
Вкусили веднъж апетитната хапка на лесния и непретенциозен живот, тези хора се трансформират в изискваща и постоянно гладна за блага маса. Те се капсулират в квартали и миниобщества и чрез самоизолацията се превръщат в индивиди, чийто живот няма цел, не е движен от ценности, лишен е от социални нужди и поради тези причини самите те не го ценят.
Този начин на съществуване е превърнат в професия. Англия е сред държавите с най-голям процент самотни майки и бременни тийнейджърки, а алкохолизмът, наркозависимостта и затлъстяването са сериозни проблеми на нацията.
Преди дни полицаите в Бирмингам арестуваха 32-годишна майка на три деца, която използвала купичките им за закуска, за да размесва кокаина си. Паулин Роудър без притеснение съхранявала “стоката” на масата в кухнята си пред очите на малчуганите. Подобни събития са ежедневие в кралството.

Тези хора нямат
нито желание,
нито мотивация

да се образоват и да са полезни. Макар че Острова разполага с едни от най-добрите университети в света, Англия е принудена да внася висококвалифицирана работна ръка, а в някои райони над 11% от населението няма никаква квалификация.
За добро или лошо, у нас няма кой да руши така масово. Младежите ни са заети да се обличат “фешън” и да ходят по чалготеки. Работещите нямат време за извънпрофесионални ангажименти.
Ромите чакат кебапчето и 10-те лева, за да излязат на улицата. Единствените, които биха се активизирали, са едва кретащите пенсионери. И то само ако дойде момент за плячкосване на магазини, тъй като вече са калени в битките за салами, банани и кисело мляко за жълти стотинки.