Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Научните доказателства, че Левски е предаден!

Предаден ли е Васил Левски? Това е най-дългият научен спор в България. Преди време в. "168 часа" заведе екип от геоморфолози в една местност близо до Ловеч и неговите изследвания сложиха край на спора по този въпрос.

Васил Левски е бил предаден!

Вие обаче си го знаехте, нали? И то още от читанките - че Левски е предаден от поп Кръстьо. Дължите това убеждение на Вазов и Захари Стоянов. Всъщност то е литературно предубеждение. Точно като идеята, че Крали Марко е бил юнак, е едно типично фолклорно предубеждение.

Тезата за предателството се гради още от деня на извършването му

Също оттогава обаче тя се и подкопава, за да стане с годините най-горещо защитаваната и най-страстно оспорваната теза в нашата история. По нея се води и най-дългата обществена дискусия в България.

В първите десетилетия доминира мнението, че предателят на Левски е поп Кръстьо. След 1944 г. противниците на тази теза съвсем изчезват, тъй като с антицърковния си патос тя е удобна за властта и става официална. След краха на комунизма обаче, още през 1990 г. махалото се люшва наобратно и поп Кръстьо започва да печели почитатели предимно сред своите земляци от Ловешкия край.

Но покрай това и самата вяра в предателството започва се разклаща като развален зъб и някой ден ще ви я изкъртят.

Никак няма да ви заболи. Дори ще изпитате облекчение, че ето, не сме народ от предатели, а за своята гибел

Левски си е бил виновен сам. Било е злощастна последица от една случайна среща с 2 заптиета,

при която той постъпил непредпазливо, самонадеяно, безразсъдно.

Разбираемо обяснение, удобно и изгодно за всички. Не и за Васил Левски, но пък нали той си няма гроб, в който да се обърне.

Щом обаче от само една среща зависи дали е имало предателство, отговорът явно се намира тъкмо на мястото на тази среща. А и нали се знае с точност къде се е състояла тя - на Пази мост.

А това пък какво е?

Константин Илиев задава този въпрос в статия през 1987 г. Той е автор на пиесата "Великденско вино" - разтърсващ моноспектакъл на поп Кръстьо с глухоням клисар. Илиев е може би хилядният автор след Вазов, който сравнява Левски с Христос и бесилото му с Голгота. Това е най-високата възможна, сюблимната метафора в българската литература.

В статията Илиев разсъждава върху епизод на Пази мост с участието на Апостола от 26 декември 1872 г. Авторът е родом от близкото село Горно Павликени и като дете е играел до моста. Илиев смята, че

Пази мост пази

отговора на въпроса

за предателството

За ранните биографи на Левски то е безспорен факт и те не си правят труда да го докажат по надлежен начин на моста. А за късните вече е било невъзможно, освен всичко друго и защото паметта за самия мост се е изтрила.

Установява го самият Илиев. През 80-те години той пита в музея на Левски в Ловеч къде е мостът. Оказало се, че дори специалистите там не знаели. Имало местност с това име, но за мост не подозирали. Петнадесет години по-късно и аз ходих да разпитвам за моста с намерение да пиша тази статия. Лутах се 3 часа все по указания на местни хора.

Ако се движиш с кола от Ловеч за Севлиево, Пази мост е само на 15-20 метра вляво от пътя, но няма да го видиш заради гъстия храсталак. Една бабичка с крава ме заведе чак до него, за да ми го покаже. Разгърнах шубраците и го видях - мост от зидан камък, здрав, с идеална дъговидна структура.

Старият път през него още личи. Отдолу е минавал буен поток, който вече е пресъхнал. С времето мястото е обраствало с дървета и храсти и мостът е потъвал в мълчание.

Какво се случва там?

През декември 1872 г. издайничеството на Димитър Общи и другите заловени от Арабаконашкото приключение вече е дало плодове. Разгромени са комитетите в Тетевенско, Орханийско и Ловешко, арестуваните са стотици.

Левски е най-издирваният на Балканите, властите разполагат със словесното му описание и с актуална негова снимка. Той обаче си върши работата, обикаля Тракия и взема мерки да спаси организацията си. После през Сопот и Троян се промъква в Ловеч, за да вземе архива на Централния комитет и да го отнесе през Търново във Влашко.

Левски организира пътуването си от Ловеч със смайваща прецизност за детайлите и с подсигуряване. Нищо не е оставено на случайността, няма самонадеяност и дори капка непредпазливост. Ден преди него за Къкрина е проводен Христо Латинеца, комитетски човек и съдържател на хана там, за да го отвори за нощуването на Апостола.

На 26 декември, втория ден на Коледа, към 16 часа Левски поема от Ловеч през Стратеш. Това е най-късият ден в годината - само 9 часа, и той вече преваля.

Облечен е по турски - с ямурлук, пояс и потури в цвят "вишне чуру" (тъмновишнев). Пуснал е на 50 крачки отпред брата на своята укривателка Величка Хашнова с още 2 момчета, уж играят, а всъщност да гледат за постове и засади.

На пътя откъм махалата Дръстене се появява Никола Цвятков Бакърджията, член на комитета. Той е на кон и е зашил комитетската архива в самара му. Тук Левски отпраща момчетата да се връщат, защото Никола вече може да оглежда пътя напред от височината на коня си. Вървят заедно и отдалече Никола вижда на Пази мост двама конни заптии. Единият е Оджоолу Асан, другият е Хасан Али чауш, включен после и в потерята за Къкрина. Според онези, които отричат да е имало предателство, тъкмо помакът Хасан Али има главна заслуга за залавянето на Левски. След години изниква дори негов спомен за случая, който обаче има доста белези на изфабрикуван.

Пътниците спокойно стигат моста. До него има чешма и Левски се отбива да пие от нея. Али чауш пита Бакърджията закъде е тръгнал. - "За Търново, ще купувам бакър." - "А този с тебе къде отива?" - "Не знам, застигнахме се из пътя."

Тук Левски се обажда: "Отивам на лозето да видя колко боклук (оборски тор - бел. авт.) са ми сипали кираджиите." И веднага пита: "Ти познаваш ли ме? Аз те познавам. От Ловеч съм". После кривва вдясно към лозята. Заптиетата продължават назад към Ловеч, а Николчо - напред към Къкрина. Левски описва широка дъга от юг през лозята и пак излиза на пътя при Гьола, където спътникът му го чака. Там възсяда коня, а Николчо тръгва пеша. Пристигат в Къкринския хан по тъмно, към 20,30 ч.

Интерпретации

Привържениците на тезата за предателството на поп Кръстьо отдават малко значение на срещата със заптиетата при Пази мост. Според тях потерята в Къкрина предварително е знаела кого ще залови.

Но за опонентите на предателството срещата на Пази мост е ключова. Според тях заптиетата са се усъмнили в думите на Левски и са поостанали на моста да наблюдават. Видели са Левски и Николчо пак заедно при Гьола и са осъзнали, че Левски ги е излъгал.

Ловешките лозя свършват току след Пази мост, а Гьола е в землището на Горно Павликени и той няма работа там. Обзети от подозрения, те ще се върнат в Ловеч, ще докладват на каймакама и даже ще сверят кого са срещнали с полицейската снимка на Левски.

Тази версия добре обяснява и участието на Хасан Али в потерята. Нужен е бил за разпознаване на Апостола като единствен, който го е виждал. А каймакамът лесно ще съобрази къде да насочи потерята и без предателство. Няма друго място за нощувка на толкова окъснели пътници през зимата освен в село Къкрина. Другите села след него по пътя за Севлиево са все турски. 

 В съмнителния спомен на Хасан Али (разказан на стари години от сина на Христо Латинеца) той твърди, че хич не хванал вяра на Левски и казал на другия заптия: "Днес българите имат Байрям (Коледа),

а тоз гяур ни баламосва,

че отива да работи на лозето". (Левски обаче казва, че само ще нагледа какво е свършено, а не че ще работи.)

Контравъпросът на Левски "Ти познаваш ли ме? Аз те познавам" е определен като "непремерена, дори агресивна реакция, породена от лекомислие". Поведението на Левски е наричано и "доста непредпазливо, безразсъдно, да не кажем самонадеяно".

По-умерените анализатори говорят за "малка грешка на Апостола, която му е струвала живота", и за "трагична случайност".

Има обаче и психологическо тълкуване на поведението му, което е направо нахално: Че Левски вече се бил "предал на безразличието, след като видял, че делото му е пропаднало".

Някои късни изследователи си дават сметка, че може да е нямало пряка видимост от Пази мост до Гьола и приписват на заптиите свръхбдителност и всевъзможни, с нищо недоказани подвизи.

Според един

те са се прокраднали

до Гьола и са видели как Левски и Никола се събират повторно.

Според друг те ги проследили чак до Къкрина и сами са събрали потерята от турските села (каквито наблизо няма). Според трети са се покачили на близкия баир и са наблюдавали Гьола отвисоко.

Според четвърти на връщане към Ловеч са се извърнали от височина на пътя и са видели какво става при Гьола. А един автор от 1990 г. смело премества Пази мост чак на Пиклин дол, където друг поток тече в друга посока.

Ако обаче заптиетата не са видели как Никола дочаква Апостола при Гьола, властта няма как да съобрази, че Левски също отива в Търново и ще отседне в хана. Опирайки се на подозренията на заптиетата, тя би претърсила колибите по лозята в района.

Няма данни да го е направила, така че за самонадеяност на Апостола не може да става и дума. Ако има предателство, потерята е знаела кого гони в Къкрина без значение какво са съобразявали заптиетата на Пази мост. Срещата им с Левски по никакъв начин не помага за залавянето му.

Най-важният въпрос

Така въпросът какво и докъде се е виждало от Пази мост оная зима става критично важен, за да се установи дали Апостолът е бил предаден.

В контекста на събитията след 22 септември 1872 г. (Арабаконашкия обир на Общи) и комитетите на Левски, и самият той стават жертва на цяла серия от предателства. Никой от спорещите не ги отрича. Страстите са за това дали е имало и едно последно предателство, конкретно на Левски. Фаталното "Фанете тогоз!" ще да е било изречено в Ловеч след 16 часа този ден, когато предателят вече се е убедил, че Левски върви към Къкрина и ще преспи там.

В началото на ХХ век са правени възстановки на място по целия път до Къкрина (Виж снимката на 7-а стр.). Няма сведения обаче да са правени специално с тази цел измервания на местността с геодезични уреди, за да се снемат точните координати и да се определи чрез триангулация, нивелация или по картографски способ наличие или липса на видимост от Пази мост до Гьола.

С времето този метод за търсене на истината става единствено възможен. Местността е била гола, но с годините тя обраства с дървета и храсти. Има и залесявания, някои от които са гротескови, тъй като са точно по пътя на Левски към неговата Голгота. А и споменът къде е бил Гьола избледнява и вече е изгубен. Деветашкото плато, през което минава пътят за Къкрина, е карстово, с множество потоци, подземни реки, пещери, понори. Повечето извори обаче са каптирани в епохата на ТКЗС, а заблатените места (гьоловете) са пресушени.

Днес в Ловеч не са сигурни къде е бил Гьола, също както доскоро не знаеха и къде е Пази мост.

Експедицията

Затова в. "168 часа" покани доц. Александър Сарафов от Географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и гл. ас. Ахинора Балтакова да направят проучване намясто и да определят зоната на видимостта. Екипът им включваше още геоморфолога Христо Тотев и Петър Нинов, експерт по кадастъра.

В статията си отпреди 25 г. Константин Илиев се чуди защо подобно изследване не е правено по-рано. Обяснението отчасти е - заради секретност на топографските карти. Те имат военно приложение и поради това са държавна тайна дори и днес. Чак през 2003 г. Народното събрание вдига тайната от тях, но не цялата. Някои видове карти остават в категорията "поверителни", въпреки че вече има GPS, Гугъл и спътникови снимки.

 Вечнозелена слава на БКП!

Гледката от Пази мост е запречена през 1971 г. за слава на БКП. В чест на нейния конгрес баш след моста чрез засадени дървета е изписано "Х конгрес БКП".

Като всички конгреси на БКП и този е исторически. Той одобрява нова конституция, която прави Тодор Живков президент на България.

Има и други места, където горските дейци пишат послание във вид на гора - например на разклона за Копривщица е надписът "Софийски окръг".

Надписът при Пази мост обаче се вижда добре само от въздуха. До разпада на Варшавския договор край Ловеч минава трасето за всички граждански полети до Варна, но и до Бургас, тъй като зоната около Равнец е само за военни самолети.

Живков е можел да прочете надписа на път към резиденцията си в Евксиноград през лятото, когато дърветата са добре разлистени.

И конят говори

Потерята в Къкрина си е нямала представа, че и Апостола е яздил коня на Николчо. Тоест Хасан Али не е видял как Левски го яха при Гьола, а Николчо тръгва пеша. Доказва го съдбата на коня.

След залавянето Апостола е обискиран, ханът и съседната къща са претърсени. Но не и конят. Той е отведен в Ловеч като кон "йова" (свободен) на комитите. За да не го хранят, го натирват на поляните и самарът с архива се извърта под корема му. Николчо не издава нищо, макар че го бият с тояги още в Къкрина. От София го връщат в кауша в Ловеч през януари и на свиждане с пастрока си той му заръчва да намери коня. Онзи дава подкуп на гавазина и си го прибира. Така архивът е спасен. Никола го пази чак до 1901 г., когато го предава в музея.

Ловеч иска славата, чисти се от петното 

 

В Ловеч има горд консенсус между жителите, че това е Градът на Апостола. Той е съхранил и продължил делото му, запазил е спомена за него и оказва най-голяма почит към великия българин.

Левски има много паметници в България, но в Ловеч, а не в Карлово е най-големият. Също като статуята на Христос над Рио де Жанейро, той се извисява и сякаш закрилнически се надвесва над града от най-високата точка на старинния квартал Вароша. Внушението е, че именно в Ловеч Левски е Апостол, докато в Карлово просто се е родил Васил Кунчев.

По подобен начин Враца придърпва Ботев към себе си от Калофер, пак с огромен паметник, тъй като в народната памет гибелта на поета е много по-величав подвиг от раждането му.

По света има множество аналогии за подобно обсебване на великите личности. Франция се опитва да отнеме на Италия и да присвои част от блясъка на Леонардо - най-големия гений на човечеството - тъй като той завършва живота си в замъка в Амбоаз и е погребан там. Крал Шарл IX го кани да заживее при двора му, дава му каквото поиска и го нарича свой баща. Освен символен престиж Леонардо носи на Франция и на Амбоаз огромни приходи от туристи и поклонници.

Ако за родолюбивия турист в България Левски е цяла вселена, Ловеч е нейната столица. Затова и жителите му го смятат за свой съгражданин, също както в Кюстендил гледат на Майстора.

Същевременно Ловеч гледа и да се отръска от позорното клеймо на предателството на Апостола. Ако поп Кръстьо бъде реабилитиран, то ще се разсее между другите заподозрени, но без шанс да бъде доказано категорично. Най-добре за колективния Ловеч обаче е изобщо да се обори тезата за нечие предателство и гибелта на Левски да бъде приписана на трагичната случайност на Пази мост.

За 20 години Ловеч е извървял доста по този път. До портата към храма, в който е служил поп Кръстьо, има анонимна табела. В нея се казва, че той е бил борец за свободи и че "светлата му памет бе помрачавана 120 години". Думите "предателство" и "Левски" липсват, макар контекстът да ги изисква.

През 2010 г. местният Ротари клуб се погрижи и гъсталакът около Пази мост да бъде окастрен. На пътя и от двете посоки са поставени табели със стрелки за моста. Просеката до него е подравнена, валирана и застлана с чакъл. Очаквано, на табела до моста пише, че Левски е бил заловен в резултат на случайната среща със заптиетата. Тази табела обаче не е анонимна.

Така тази спирка на Левски по неговия път към Голгота най-после е станала достъпна и е добила вид на свято място. Забравата над моста, за която Константин Илиев пише с такава горест, е вдигната.

Заслугата за това е най-вече на члена на клуба Любомир Банчев. Той е голям патриот на своя град и с готовност заведе екипа на "168 часа" при моста. Разказа и какво се е случило там. Не бе изненада, че версията му изключва предателството и отдава залавянето на Апостола на "негова дребна грешка, която е обърнала колата". Все пак Ловеч нямаше да е столицата на Левски, ако градските му първенци от Ротари клуб не ратуваха за това най-активно. Банчев не знаеше, къде е бил Гьола. Макар да се увлича от историята, като мебелен дизайнер той е човек на изкуството, а не на науката. Но за екипа на "168 часа" бе очевидно, че Банчев е честен и безкористен. Каквато и да е историческата истина за Левски, да извадиш Пази мост от мълчанието е граждански подвиг първо на Константин Илиев, после и на Любомир Банчев. 

Коментара ()

Вашият коментар