КАБИНЕТЪТ със сигурност не се притеснява от края на света през 2012 г. В конвергентната програма 2011-2014 г. Министерството на финансите прави сензационни за икономистите прогнози до 2060 г. Тогава предимно децата, които са на 10 години сега, ще имат шанса да проверят дали са верни или не.
От програмата става ясно, че през 2020 г. реалният икономически ръст ще е 3,5 на сто, десет години по-късно той ще е много по-слаб - 2,2%. През 2040 г. икономиката ще расте с 1,4%. Най-вероятно през 2050 г. ще ударим сегашното дъно и ръстът ще е мижавите 0,5%. Добрата новина е, че през 2060 г. икономиката ще започне да расте с 0,6 на сто.
Данните за безработицата също са добри. От 10,2% сега, през 2020 г. хората без работа ще са с три процента по-малко. След още десет години те ще намалеят до 4,7 на сто и ще се задържат на това ниво до 2060 г.
Данните за ръста на производителността на труда не са обнадеждаващи. От 4,8 на сто през 2010 г.

след 50 години

той ще е едва 1,7 на сто. Може би защото тогава ще сме толкова ефективни работници, че производителността на труда вече няма да има накъде да расте.
Според програмата разходите за пенсии сега са 7,8% от брутния вътрешен продукт, а през 2060 г. ще нараснат до 12 на сто. За здравеопазване парите ще се повишат от 3,9% на 5%. За съжаление средствата за образование и след 50 години ще си останат почти същите като през 2010. Както каза министърът на образованието Сергей Игнатов - като на африканска страна.
Икономическите допускания са доста смели като се има предвид сегашната криза, която преобърна всички прогнози и фалира банки на по над 100 години. В момента никой не смее да каже докъде ще стигне ръстът на петрола или повишението на цените на храните.
"След като Симеон Дянков не позна нито веднъж в краткосрочните си прогнози, явно сега се е насочил към дългосрочното прогнозиране - коментира бившият икономически министър Румен Овчаров. - То трудно може да бъде опровергано. Все пак през 2060 г. не е известно кой от нас ще бъде жив." Според него подобни прогнози са абсурд.
"Не съм гледал други конвергентни програми, но със сигурност дългосрочни модели за прогнозиране има във всички страни членки на ЕС - коментира пред "168 часа" зам. финансовият министър Владислав Горанов. - Доколко един такъв

модел

е устойчив, зависи от допусканията, от които тръгва, но така или иначе основните тенденции и насоки на развитие могат да залегнат в подобен модел."
Заместникът на Дянков уточни, че за всеки икономист е ясно, че колкото е по-дълъг е хоризонтът на планиране, толкова по-голяма е и възможността да се сгреши. Винаги има непредвидени фактори, които влияят, и сегашната криза е едно от доказателствата.
"Иначе посоката и тенденциите се очертават в такива модели," казва финансистът.
Той признава, че подобна криза като сегашната не се е случвала в последните 50 години в света.
"Така или иначе дългосрочните модели имат своята роля за очертаване тенденциите на развитие. Колкото и да е трудно да се разчита на тях за устойчива прогноза, те са приложими и се използват в прогнозирането," казва Горанов.
За разлика от него Овчаров смята, че подобни прогнози в миналото са се правили и те винаги са се проваляли.
"Интересно дали в прогнозата е определено в кой етап от развитието на капитализма ще бъдем - дали в изградения, развития или зрелия," чуди се Овчаров.