Гриф "Строго секретно" се появява в един момент върху документите на някогашната милиция, уличаващи през 1984 г. в рекет настоящият депутат от "Атака" и бивш кандидат за президент Волен Сидеров.
Това става ясно от докладните записки и предложенията за завеждане на дело срещу Сидеров, с които "168 часа" разполага. Същият гриф "Строго секретно" стои и върху записката, с която оперативен работник предлага на лицето Волен Николов Сидеров да се образува

"Криминално досие"

Протоколът от обвинителното заключение на Димитровско Районно управление в София, с който също "168 часа" разполага, сочи, че настоящият лидер на "Атака" Сидеров през 1984 г. първоначално е признал, че е изнудвал частника-фотограф Димитър Казаков за 1000 лв. До ареста му се стига, след като частникът подава жалба в милицията. Казаков твърди, че настоящият политически партньор на ГЕРБ Волен Сидеров го изнудва за 1000 лв., държи неправомерно негова фотографска техника и го заплашва с побой. Разследващите съветват Казаков да плати сумата с белязани пари. Така бъдещият кандидат за президент на България Сидеров е сгащен с белязаните банкноти. Заключителното постановление на предварителното следствие е с мнение за предаване на съд.
За разследването срещу Сидеров се разбра в началото на септември. Тогава от ДСБ оповестиха съществуването на материалите и заявиха, че липсата на дело след подобно заключение е "притеснителна" и

буди съмнения

дали Сидеров не е започнал да сътрудничи на службите на милицията, за да не бъде повдигнато официално обвинение спрямо него. Лидерът на "Атака" заяви, че това това е "поредният опит на Иван Костов и Атанас Атанасов да атакуват председателския пост в комисията за контрол на ДАНС", на когото той е шеф на ротационен принцип.
"Това е нелепо. Ако целта ни е била такава атака, щяхме да я направим още преди Сидеров да встъпи в длъжност, а не два месеца, преди да му изтече мандата по Коледа", коментира пред "168 часа" Атанасов, който изнесе данните на специална пресконференция. И допълни: "Още през юни тази година получих това заключително постановление, но не го оповестихме веднага. Два-три месеца исках да проверя детайлно всички неща. Не е имало случай досега информация, която оповестявам, да е била оборена."
Странно или не, но във всички предавания, в които участва оттогава досега депутатът Сидеров отклонява въпросите и не разказва какво точно се е случило по онова време, в което е бил обвинен в изнудване и

арестуван с белязани пари

Според документите на 12 март 1984 г. оперативният работник Миланов пише предложение до началника на Димитровско районно управление на МВР в Столицата за "Завеждане на ДНИП (дело срещу неизвестен извършител "Ревю-флекс". Делото е по повод сигнала на частника-фотограф Димитър Казаков от 24 февруари 1984 г. Казаков съобщава за кражба на фотоапарат "Ревю-флекс" от дома му. "Тъй като в операцията е решено да се работи с белязани банкноти, върху документа има гриф "Строго секретно" - за да не изчете информация", обясниха пред "168 часа" разследващи. Същият гриф стои и върху следващият документ от операцията - "План относно провеждане на агентурно-оперативни мероприятия по ДНПИ "Ревю-флекс". Документът е заведен на 14 март 1984 г.
На 22 март 1984 г. оперативният работник Миланов пише до началника на Димитровско РУ на МВР докладна записка, в която съобщава, че извършителят на кражбата е разкрит.
"Др. началник, Донасям ви, че от проведените мероприятия от Оперативен работник Димов и Оперативен работник Филипов при тт-ро кр. отделение се установи, че

извършител на кражбата

от улица (следва адресът на Казаков) на фотоапарат Ревю-флекс е лицето Волен Николов Сидеров - роден на 19 април 1956 г., има адресна регистрация (следва тогавашния адрес на Сидеров), не упражнява общественополезен труд. Установи се, че същият в продължение на около месец след извършване на кражбата е изнудвал тъжителя по телефона с цел да му звезе 1000 лв. Материалите по преписката са предадени на отделение Следствено за обрадуване на предварително производство."
Тъй като операцията с белязаните банкното вече е приключила и извършителят на деянието вече е установен, на тази преписка вече няма гриф "Строго секретно", обясниха запознати с правилата на разследването. Странно според тях, и без да издържа на разследващата логика, в следващият документ - с входящ номер от 30 май 1984 г., отново се появява гриф "Строго секретно"! Този документ е предложението на оперативния работник Миланов ДНИП "Ревю-флекс" да ме се "отчете като реализирано". Съдържанието на текста е идентичен с този от 22 март 1984 г. Допълнено е, че Сидеров

е искал тези 1000 лв.

"под предлог, че знае някои неща за него (за Димитър Казаков, б.а.) и щял да ги каже, където трябва, ако не получи парите." Има и друг съществен момент - "След провеждане на съответните мероприятия Сидеров бе задържан в момента, в който е получил обработените от РУ на МВР пари от гражданина Казаков. За горните деяния в РУ на МВР е образувано следствено дело номер 97/84, което на 17 май 1984 г. приключи с мнение за съд. Горното е видно от обвинителното заключение." Отразено е, че Сидеров е член на ДКМС. Разликата е, че вече е записано, че работи като общ работник.
"Необяснимо е защо на този документи има гриф за секретност. Това вече не е била секретна операция на МВР, не става въпрос и за проблем, касаещ националната сигурност. Напрактика това си е било кристално ясен битово-криминален инцидент, в който не се вижда да е имало замесени държавни служители, агенти, представители на службите", чудят се днес следователи.
В споменато от оперативния работник Миланов

обвинително заключение

също има любопитни моменти. Заключението е 17 май 1984 г и е изготвено от следователя Георги Тодоров. Документът сочи, че първоначално Сидеров си е признал всичко.
"Разпитан по време на предварителното следствие обвиняемият Волен Николов Сидеров първоначално разказа за направеното от него изнудване и направи пълни самопризнание, като заяви, че направил това, защото изпитвал нужда от пари", е записал следовател Георги Тодоров. Впоследствие разследването започва да прилича много на разследването по скандала "Магистрала Тракия", в който след почти 20 години Сидеров бе главен обвинеям. И в двата случая настоящият народен избраник се отказа от първоначалните си показания.
"Сидеров отхвърли тези показания, като заяви, че ги бил направил, тъй като преди бил заплашван от служители на МВР", пише в доклада си от 1984 г. следовател Георги Тодоров.
Според новите обяснения на Сидеров той е бил "неправилно информиран от служители на ТРЗ" и затова поискал да получи сумата от 1000 лв.

Отрича да е отправял заплахи

На въпрос на разследващите поискал ли е съдействие от ръководството на предприятието заявява, че е разговарял с директора, който го посъветал да направи "изложение". Сидеров обаче решил "по личен път да оправи заплащането си". Допълнено е и, че Сидеров се обаждал на частника Казаков и отправял заплахи от типа на "ще те унищожа като личност, ще ми пълзиш в краката".
Следователят посочва като причини, които са довели до извършване на престъпното деяние "липса на правосъзнание, това е нещо стандартно, стремеж към лек и бърз начин на облагодетелстване и слаби морално-волеви задръжки" (години по-късно, след като е отстранен като главен редактор на в. "Демокрация", Сидеров получава същото обвинение като мотив, сочи "Стенограма на

издателските синдикати

на в. "Демокрация" за освобождаване на главния редактор Волен Сидеров и избиране на негов наследник")
На 30 май 1984 г. подполковник Павлов от Димитровско РУ на МВР внася записка с предложение на Волен Сидеров да бъде образувано Криминално досие. Входящият номер на документа е 4535 от 1 юни 1984 г. Под него стои подписът на оперативният работник Миланов, които е изготвил цялата документация по случая.
Оттук нататък следите на разследването срещу Волен Сидеров се губят. Въпреки че е хванат с белязани пари, а в заключителното постановление подробно е описано как е изнудвал частника Касабов и се е заканвал да го бие, дело спрямо настоящият лидер на "Атака" не е образувано. Или поне до момента все още не е известно да е имало такова. През 2005 г. Волен Сидеров се кандидатира за президент и при направената проверка не бе установено той да е бил осъждан, което говори, че и дело срещу него - поне такова с ефективна присъда, не е било образувано.

Условната присъда - неуловима

Според запознати с практиката от онези време е напълно възможно някой да е бил осъден през далечната 1984 г., но днес да е с чисто съдебно досие.
"Ако е бил осъден на 1-2 години условно лишаване от свобода. След като изтече срокът на присъдата плюс допълнителен (горе-долу в рамките на още половината) на лицето вече се издава чисто свидетелство за съдимост, все едно не е било осъждано. Данните за престъплението му се пазят в службите, но лицето има право на реабилитация, чрез която тази информация да бъде заличена и от архивите на МВР", разказват запознати.

Свидетелка: Потвърждавам показанията си!

"168 часа" се опита да открие свидетелите по разследването срещу Волен Сидеров.
Спород заключителното постановление техните показания са били част от мнението за образуване на дело.
"От дадените показания на свидетелите, а също така и от другите доказателства по делото - протоколи за изземаване и др. може да се направи обоснован извод, че обвиняемият Волен Николов Сидерове осъществил престъпния състав на престъплението изнудване, а и обсебване, като се е разпоредил с чужда движима собственост противозаконно", пише в заключението си следодателят Георги Тодоров.
Оказва се, че основният свидетел - подалият сигнала срещу Сидеров частник Димитър Казаков вече е покойник, научи "168 часа". Малката уличка в центъра на София, където е живеел по онова време е применувана и тотално прекроена. На мястото, на което според документите се е намирала къщата на Казаков, е построена огромна, лъскава сграда от стъкло и алуминии. Мястото е повече от апетитно и домовете в малкото останали жилищни сгради наоколо отдавна имат нови, млади собственици. Никой от тях не си спомня човек на име Димитър Казаков...
Същото е положението и с двама други свидетели. По време на разследването единият от тях - Злати Мареков, е живеел в столичния квартал "Свобода". В апартамента от 15 години живеят други хора, които въобще не познават предишните обитатели. Дори възрастните хора в блока бегло си спомнят мъжа. "Беше зет тук - в семейство с две дъщери. Тъстът и тъщата не бяха собственици на апартамента, живееха тук към Жилфонд. После ги преместиха, никой не знае къде са отишли, дали са си купили някъде свои си апартамент", опитва се да си припомни пред "168 часа" баба Зоя - кажи-речи единственият очевидец на онези времена. Категорична е, че не си спомня да е виждала Волен Сидеров да се е мяркал някога във входа.
Отдавна с нови собственици е и апатаментът, който по онези времена е обитавал свидетелят Емил Мерджанов в "Младост" 3. "Кой, кой? Няма такъв тук...", категорична са съседите. Напъват паметта си да си припомнят нещо, но накрая само свиват рамене.
Трети свидетел - Наталия Киркова, според протоколите е живял в гара Елин Пелин. Улица като посочената обаче няма и никой не си спомня някога да е имало. За спомената жена - още по-малко...
Единственият свидетел, живеещ до ден днешен на адреса си от протокола, е Райка Райкова. Тя категорично отказа да отвори апартамента на вратата си, но изобщо не отрече, че е свидетелствала по време на разследването срещу Волен Сидеров.
"Категорично и днес потвърждавам показанията си. Това е единственото, което мога да ви кажа. Не ми се говори повече по тази тема", отсече пред "168 часа" Райкова. 

Магистрала "Тракия": огледалната реакция

Откакто е в политиката, лидерът на Атака непрекъснато говори за законност, но това не му пречи да дава показания, а после да се отрича от тях. Ето какво пише той пред разследващите органи при инцидента на магистрала "Тракия".
"На 7.04.2006 г. след мероприятието в Стара Загора - митинг, се прибирахме към София. Около 23 часа в отсечката Пазарджик - Траянови врата - на около 10-15 км преди тунела, ни засече червен форд-микробус с номер С 4090. Фордът известно време не позволяваше да го изпреварим, танцувайки пред нас. След като все пак тръгнахме да го изпреварваме, фордът ни притисна отдясно и започна да ни изтласква към мантинелата. Шофиращият Павел Чернев овладя колата и успя да излезе напред и да продължи без спиране до София."
Дни след това Сидеров вече твърди, че това е било "политически атентант" срещу него. МВР обаче уличи лидера на "Атака" в лъжа, след като бе установено, че не депутатът Павел Чернев е карал колата, в личния му шофьор Любомир Бакърджиев. Притиснат от фактите, на 4 май Сидеров прави пред нотариус нови показания. "При размисъл в спокойна атмосфера реших, че интересите на правосъдието са водещите в случая, поради което аз се отричам от фактите, които съм изложил в написаното от менФ, изповядва се настоящият партньор на ГЕРБ.

ГАЛИНА ГАНЕВА
БИСЕРКА БОРИСОВА