Само преди седмица пред очите ми се разигра една много интересна ситуация, показателна за това как задкулисието и паралелната власт никога няма да позволят България да се превърне в нормална държава с работещо правосъдие, в която всички имат шанс според възможностите си.
Денят бе 20 януари (вторник), когато в ранния следобед ми бяха определили среща в сладкарницата на малък хотел в центъра на София.
Трябва да уточня, че става въпрос за място, което хората не само не използват, за да се крият, а често по-скоро дори и да се покажат.
Не след дълго в залата влезе един депутат от управляващото мнозинство, силно свързан с темата енергетика.
Народният представител седна през една маса на максимум 5-6 метра от мен, свали палтото, шала и бомбето от главата си и почака 4-5 минути, докато в сладкарницата се появи един много известен енергиен бос, който седна на масата до него.
Босът дойде с охрана и ме върна директно в екзотиката на 90-те. Единият бодигард седна на масата зад гърба на боса, друг пред стъклената витрина, трети мъжага във фоайето и още един около автомобила отвън. Веднага забелязах, че охранителят в залата носеше торбичка от амбалажна хартия в ръка.
Помислих си - покупките на боса, но защо ги разнасят, а не са ги оставили в мерцедеса отпред?
Получих изчерпателен отговор само след 20-ина минути. Тогава, докато босът и депутатът продължаваха разговора си, гардът сякаш по някакъв таен сигнал (или може би заучен чрез много повторения във времето маниер) взе торбичката, постави я мълчаливо на килима между шефа си и политика и се оттегли на поста си.
2-3 минути по-късно народният представител стана, облече си палтото, шала на врата, бомбето на главата, взе решително торбичката в ръка и с бърза крачка и стъклен поглед напусна невъзмутим сладкарницата. Енергийният бос си замина с яката свита максимум минута по-късно - колкото да не влезе в кадър с парламентариста на входната врата.
Аз, разбира се, не съм някакъв безнадежден песимист и въобще не твърдя, че в торбичката е имало пари. Може и да са поставили вътре последния брой на в. "168 часа", както се пошегува колежка.
Може и да е имало рекламен календар, луксозен тефтер, химикалка и ключодържател на фирмата на боса. А може и всичко описано дотук и още нещо между тях.
Няма как да отгатнем, ако не проследим парламентарната дейност на въпросния депутат - какви законодателни инициативи е имал и ще има, каква активност и по какви теми ще демонстрира в енергийната комисия на Народното събрание и всичко това какви допирни точки ще среща с интересите на неговия събеседник от сладкарницата - боса с охраната.
Трябва да е ясно, че нямам абсолютно никакви притеснения да напиша имената на двамата герои. Единия съм описвал многократно. Въздържам се единствено защото нямах възможност да надникна в хартиената торбичка и не искам да пиша присъди. Те трябва да се издават от съда. 
Едно обаче е извън всякакво съмнение - начинът на предаването и приемането на торбичката е повече от неестествен и неприемлив - особено на фона на двойните сметки за ток в Североизточна България. Сметки, които преди няколко зими свалиха цяло правителство.
Ще отбележа само няколко нечистоплътни момента в тази история. Първо, съгласно правилника народният представител не може да приема подаръци, освен ако те не са протоколни и на стойност до една десета от основното му месечно възнаграждение.
Депутатът в сладкарницата обаче не погледна и за секунда какво има в торбичката. Механично я взе като в слаб шпионски филм и си тръгна. Той нямаше как да разбере дали съдържанието й е "протоколно", а в случай че не е - дали не надвишава разрешената стойност (около 300 лева).
Второ, не е морално, етично и професионално депутат от енергийната комисия да се среща по хотели с енергиен бос. С него може да разговаря в Народното събрание, а в сладкарницата - с девойки.
Сигурен съм, че така мислят до един избирателите, които са го вкарали в парламента, за да представлява интересите им. Избиратели, които всеки месец получават сметки за ток. Без съмнение те искат да плащат по-малко, а енергийният бос - точно обратното.
Едва ли, когато ни погалиха по главите с последния доклад, експертите в Европейската комисия са знаели за тази среща. Те напоследък изглеждат твърде неинформирани. Щом още не са разбрали, че организираната престъпност повече от 10 г. не е големият проблем на България. Големият проблем е паралелната власт - икономическите кръгове, които викат на инструктаж депутати и министри в сладкарниците.
Корупцията на високо ниво, срещу която имитираме дейност, докато в съседна Румъния вкараха в затвора вече 500 висши чиновници, между които премиер и министри.