Белю Пушилката, героят на Джек Лондон, в един момент стига до златоносен парцел и аха-аха да стане милионер. Но тъй като е още аджамия, забива погрешно колчетатата и остава с пръст в уста.
Същото е и с новите партии в България. В политиката зее огромна празнота и тя обхваща поне 60% от избирателите. Направо златна мина. Само че тази празнота е вляво, а новите партии все си забиват колците вдясно, където всички парцели отдавна са заети. Даже лявата партия е вдясно. Но кой, кой да им каже? (Аз поне се опитвам.)
Затова новият десен политик проявява небивало творчество. Той става все по-радикален. В "24 часа" опитах да обясня логически, че концепцията "Референдум за Велико народно събрание и нова конституция" е неграмотна шашма, нещо като играта "тука има - тука нема". Досега тя будалкаше интелектуално необременените избиратели на РЗС, но тези дни я видяхме в арсенала на движението "България на гражданите" на Меглена Кунева.
Жалко.
То е все едно жираф да влезе в подводница
Но докато излезе онази статия, на политическия пазар пристигна ново движение с амбиции за парламентарна партия, наречено "Модерна България" (МБ). То върло отрича да има мерак за партия, но тъкмо това трябва да ни кара да се съмняваме. Първо, защото много днешни партии тръгнаха като движения. Например ГЕРБ. НДСВ, от чиито недра тръгва МБ, също уж беше движение. И второ, ако едно движение иска да промени България, то естествено трябва да има програма и да се яви на избори - тоест да се превърне в партия. Няма лошо да е партия. Въпросът е - каква партия?
МБ черпи идеите си от т. нар. Институт за модерна политика, оглавяван от Борислав Цеков - виден юрист и бивш депутат от НДСВ. В един момент г-н Цеков се беше присъединил към "Новото време", но след това се завърна сред верните на Симеон II политици. Затова бих казал, че
"Модерна България"
е отчасти прероденото
ядро на НДСВ
и отчасти е нов челен отряд на юридическата гилдия. Движението се обявява за деснолиберално (има и леви либерали), а в един момент дори дава за светъл пример Чаеното парти в САЩ. Г-н Цеков ходи да специализира в Харвард и затова би трябвало да знае, че бащата на Чаеното парти е либертарианецът републиканец Рон Пол, а зад гърба му стоят парите на братята милиардери Коук и медийната мощ на Мърдок. Не са пример за подражание в България.
Но да речем, че ляво-дясно няма значение, щом МБ обещава да даде повече власт на гражданите. Когато избирателят наистина получи власт, политиката сама ще направи ляв завой. Ако например сега има референдум дали да се национализират ЕРП, какъв ще бъде резултатът? А ако преди приватизацията бе направено допитване? Дай на избирателя малко власт и той с удоволствие ще отмени поне половината десни реформи на прехода.
Много лесно е да разберем дали някой политик иска да даде повече власт на гражданите, или просто ги будалка. Ето трите основни стълба:
1. Чиста мажоритарна избирателна система за парламент и за общински съвет. 2. Радикално да се намали подписката за свикване на референдум и да се премахне прагът за неговата валидност. 3. Съдиите, прокурорите, полицеските началници да се избират пряко от населението по райони.
В различни съчетания тези три стълба на демокрацията могат да се видят в САЩ, Великобритания, Швейцария, Франция. Тези страни са отличниците. Ако Модерна България предлагаше поне едно от тези трите, бих гласувал за нея. Нищо, че е дясна. Нищо, че не съм гласувал вече над 20 години. И нищо, че шансовете й да влезе в парламента засега са нищожни.
Уви, и тази формация заобикаля трите стълба, но предлага
цяла заря от кьорфишеци
Тъй като една статия не може да обхване всички идеи на КБ, ще се спра на идеята да се отзовават депутати, кметове и т. н. Конкретният документ в интернет е на адрес:
http://dvizhenieto.org/?p=639
Но защо изобщо да се борим да ги отзоваваме, след като 1000 пъти по-важно е да можем наистина да ги избираме. Сега какъвто отзовем - такъв ще го замести. Даже може да е по-лош. Обикновено честните и принципните първи отпадат от игрите в българския парламент.
Но да речем, че един район е излъчил 13 депутати от 4 партии. Как да кажем кой точно от нас е избрал един от тях, та да си го отзове? Чисто математически това е 100 пъти по-абсурдно от "квадратурата на кръга", една от трите неразрешими задачи на древността. Но МБ предлага решение, което разчита на това, че 90% он народа (и 120% от коментаторите) не си правят труда да мислят.
Да разгледаме процедурата за отзоваване на депутат. Тя започва тогава, когато 5% от избирателите в даден район направят подписка. Гарантирано е, че сините избиратели в столицата ще поискат да отзоват любимия си червен депутат. Естествено, БСП ще отговори със същото и т. н. - всяко действие си има противодействие. Една пеперуда в Китай може да махне с крилце и да предизвика ураган в Ню Йорк според Теорията на хаоса. В рамките на 1 месец всичките 240 депутати ще бъдат в процедура на отзоваване.
Разбира се, МБ предвижда 4-5 основания за подписката. Първото е, ако депутатът напусне групата. Но дали тъкмо той е лошият? Самият Цеков в един момент бе сред дисидентите в царската група. Вторият довод е, ако срещу депутата има наказателно следствие. Но нали човек е невинен до доказване на противното? В наше време не е никакъв проблем на всеки депутат да му се спретне обвинение.
Избирателят с удоволствие
би отзовал депутатите, които работят
за олигархията
Например тези, които одобриха приватазицаята на ЕРП. Но тъкмо те нямат проблеми нито със закона, нито с партийните групи. И обратното, Стела Банкова и Минчо Христов бяха против тази приватизация, но и двамата напуснаха групите си. Кой беше за отзоваване?
Но да преминем към самия вот, както го предлага МБ. Естествено, че щом е избран с 5%, не може да се отзове с 51%. Затова МБ предлага обратното - да не брои тези, които искат отзоваването, а тези, които го подкрепят. Ако са колкото 75% от неговия малък електорат, депутатът е спасен. Да речем, че през 2009 г. за листата му са гласували 1000 души. Ако сега го подкрепят 750, остава.
Ами ако се яват да гласуват само 20% от избирателите? От 1000 до секцията ще дойдат едва 200. А и
има партии,
които избирателят
никога не повтаря
Но пък враждебната партия винаги ще може да спаси черната овца на своя противник, за да я прибере в своето стадо. Ако например РЗС се бе опитала да отзове своя ренегат Марио Тагарински, ГЕРБ можеше да даде знак и Тагарински би получил не 750, а 10 000 гласа. Ще се спасят тези, които се продадат на противника. А черните овце с принципи като Стела Банкова и Минчо Христов автоматично ще отпаднат. Очевидно е, че Модерна България не решава квадратурата на кръга. Нещата са прости - отзоваването е възможно само в едномандатни райони с чист мажоритарен вот. Но това е далеч от идеите на Модерна България.
Останалите идеи са същата салата от полуидеи и полузаблуди, характерни за нашия полуостров. Ако искат да постигне дори и минимален успех, тя има две възможности. Първата е да предложи национализация на ЕРП. А втората е в трите прости и ясни стълба на демокрацията, които изброих.
Първо, второ, трето. Просто и ясно. Това е политиката. Видите ли някой политик да решава квадратурата на кръга, отнесете се с разбиране.