Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

40 дни - от 18 ноември до 28 декември 1872 г., е гастролът на поп Кръстьо в историята. След това той се възнася и грейва на небосвода като най-ярката звезда на българските предатели.
Съществуват многобройни свидетелства за попа като предател на Апостола, преки и косвени улики, а също и (най-важното) документи.
В негова защита се изреждат все умозрителни аргументи, има и фалшификации, с които други хора са набеждавани за предателството. Най-силният довод в полза поп Кръстьо - че Апостола сам се е издал пред заптиетата, бе съборен със статията "Научно доказано: Левски е предаден" във в. "168 часа" от 18 декември миналата година.
Тя бе за току-що направено измерване на местността около Пази мост по пътя за Къкрина, където Левски среща 2 заптиета. Твърденията, че е заловен, защото те са го следили от моста накъде отива,
се отхвърлят с геоморфоложки и топографски способи
от доц. Александър Сарафов от СУ "Св. Климент Охридски" и екипа му.
Проследяването е било невъзможно, релефът ограничава видимостта от моста. Едни 32 метра по вертикала не са достигали на заптиетата да видят накъде върви Левски. С поведението си той не би могъл да насочи потерята тъкмо в Къкринския хан същата нощ. Залавянето на Апостола е резултат не от безразсъдството му, от негова самонадеяност или небрежност при срещата на Пази мост, нито е случайна последица от нея. Имало е предателство и следите водят право към поп Кръстьо.
Няма обаче "желязно" доказателство, че тъкмо попът е пратил турците в Къкрина. Ето защо, макар образът му на предател да е нарисуван, последният щрих в него липсва. Засега не може да се установи дали и от кого поп Кръстьо е научил, че именно на 26 декември 1872 г. Левски ще остане да нощува в хана в Къкрина, за да съобщи това на властта.
Попът обаче
има 2 сериозни мотива да предаде Апостола
- парите и малодушния страх. С времето те са захлупени от трети мотив - омразата към Левски, която поп Кръстьо използва като свое оправдание и като психологическо укритие. Тази омраза е родена от вътрешния бунт срещу Апостола, който при обир в Ловеч убива един чорбаджийски слуга и който според поп Кръстьо е загърбил идеалите на тайната организация и я е повел по пътя на рекета, терора и разбойничеството.
В историческата литература са правени много опити поп Кръстьо да бъде представен като сериен и дългогодишен предател с кариера извън звездните 40 дни. В писмо до Иван Драсов от 1874 г. Тодор Хинов от Троян твърди, че попът продължава с издайничествата и след като е предал Левски.
През февруари 1874 г. троянският комитет решава да обере Петър Мечката от Попишка махала, за да набави пари за оръжие. Обирът се проваля, нападнатият разпознава двама от участниците и те са заловени. След още 5 дни са арестувани 5-има комитетски дейци, които нямат отношение към обира. Поп Кръстьо по това време се случва да е в Троян.
"Г-н Иване", пише Хинов на Драсов. "За сега нема какво ново да ви кажа, освен за една Нова Случка, която ся случи преди 10-12 дена в Троян.
Негово Преосвещенство диаволът поп Кръстьо ходил беше в Троян да купува уж шаяци за търгование да печели и което не излезе тъй. Той да
бил пратен нарочно
от Правителството
да шпионира
и там работеше.
Не се мина 3-4 дена току видехме, че докараха 7-8 души вързани с белезници оковани Пенча Василков, брат му Димитър, Василя Богов, на Попо Коста момчету и йоще неколко другари със туй име комити. Оставиха ся на затвор... Сичките момчета ся настръхнали от страх от този проклет циганин и как никак неможи да му се намери колко лъжи.
Той сега вече започва на явно да си върши работата и чункин стана вече публичен шпионин вардеха се даже жените и децата от Негу, а той лащее като Архимандрит, онези дрехи, онези салтанати...
Мама му да еба... Брате мой! Незнайме хич как ще можем да ся отървем от тогози проклетник."
Вижда се, че Хинов произволно набеждава поп Кръстьо за арестите. Съответно и тълкуването на писмото е произволно. Един историк пише: "Близко е до ума, че отиването на попа в Троян има връзка с арестите. (Също толкова близко до ума е и че няма връзка. С изрази като "Близко до ума е, че" историците напускат своя терен и се отдават на съзерцания - бел. ред.) И още. Не се изключва фактът попът да е имал доверено лице или лица в Троян, които да са му "снасяли" информация за дейността на комитета. (Фактът не се изключва, но с какво се потвърждава? - бел. ред.) Друго обяснение за този и последвалите арести и разкрития не виждам." (А дали двамата арестувани не са пропели? - бел. ред.)
Няма логика поп Кръстьо да е бил отдавнашен предател, внедрен в ловешкия комитет. Няма данни властта да е предприела нещо в града в резултат от негови донесения, нито пък да му е плащано за тях. Преди убийството на слугата на 14 август 1872 г., което го възмущава, и преди ареста на 18 ноември, от който излиза изплашен до смърт, поп Кръстьо няма мотив да бъде издайник. Освен, разбира се, ако не е изпитвал някаква необяснима и
безкористна любов
към Турската империя
Вярно, като свещеник (т.е. градски първенец, образован и издигнат човек) той е общувал често с ловешкия каймакам в качеството си на иноверен посредник между своето паство и властта. Това е и част от значението на турската дума "мухбир", с която поп Кръстьо е назован в един знаменателен документ - шифрованата телеграма от София на Мазхар паша от 24 ноември 1872 г. Тъкмо за този вторичен смисъл на "мухбир" се хващат защитниците на поп Кръстьо, за да обезсилят телеграмата като най-важния изобличаващ го документ.
Основното значение на "мухбир" обаче е "доносник", "човек, който съобщава, уведомява, донася". Думата се употребява само в този смисъл във всички други турски документи от онова време в процеса срещу Левски и другите комитетски дейци.

Телеграмата иска съдействие за изобличаване на задържаните, но отричащите всички обвинения Димитър Пъшков и Марин Поплуканов. "Но понеже поменатите Димитър и Марин сега отказват да са вземали участие в това отвратително дело, то заповядайте на поменатия поп Кръстьо да съобщи на господство Ви как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участват в комитета.
Моля, Ваше Сиятелство, да ни изпратите както показанията му, така и пълната преписка, съдържаща досегашните му донесения за комитета в качеството му на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата."
От този документ става ясно, че поп Кръстьо е започнал да донася на властта и че е образувана преписка. Исторически по-достоверно е това да е станало не месеци или години, а само 6 дни по-рано при задържането му на 18 ноември, извършено пак по искане с телеграма на Мазхар паша. Димитър Общи е издал Пъшков, Поплуканов и един свещеник, чието име не знаел. Така е арестуван престарелият поп Лукан, бащата на Марин. От този момент поп Кръстьо
заживява с
влудяващия страх,
че грешката с поп Лукан ще бъде поправена и той също ще бъде издаден. Щом тримата са доставени в София, Общи вижда грешката и описва правилния поп: "Той е низък на ръст и с черна брада."
Веднага следва арестът на поп Кръстьо. За него сведенията са от баба попадия, която тогава е била лехуса с бебето си Христо. Обичаят е нощем да не се отваря на чужди хора, когато в къщата има родилка, и затова "5-6 души заптии прескочиха дувара". Те "взеха да мъмрят защо не им се отваря и изведоха попа, който бе пожълтял от страх". На сутринта поп Кръстьо се връща вкъщи и казва само: "Остави се, свърши ми се животът".
До последния си дъх той не отронва и дума пред жена си за оная нощ. Но заживява със заблудата, че е издаден от Поплуканов и Пъшков. Тях има предвид и в требника си, където записва през 1879 г. своята защитна пледоария:
"Защо, като ся хванаха тяхна милост из Лович и ся откараха в София, и телеграфът пристигна за п. Кръстя? От де знаеше правителството че и той е в работата? Кой убади на правителството, че п. Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левский де ся той намира? Кой стана причина да уловят п. Кръстя и с зверски начин да го принуждават да убади всичко?"
Последните две изречения в този цитат
се тълкуват като самопризнание
на поп Кръстьо. Под "зверски начин" той явно има предвид мъченията, с които е бил принуден "да убади всичко". А бързото му освобождаване, вместо на свой ред да бъде изпратен в София, съден и осъден, се тълкува като доказателство, че с него е сключена сделка. Срещу свободата си той се поставя в услуга на властта да стане примамка за залавянето на Левски.
Има доста свидетелства за това как попът е изпълнявал тази задача през 40-те дни. Ловчанлии виждат, че до къщата му застава заптие с пушка и че около нея се навъртат предрешени стражари. Съседка твърди, че на тавана й се криели две заптиета. Друг съсед - Стоян Куюмджията, разказва как поп Кръстьо всекидневно ходел в конака и се връщал с охрана. Тези сведения са от анкети след Освобождението и според защитниците на поп Кръстьо пресилват и преиначават истината в угода на новите управници на Ловеч - най-вече Марин Поплуканов, които са изисквали заклеймяването му.
Най-голяма тежест имат свидетелствата на укривателите на Апостола Никола Сирков и Величка Хашнова. В началото на декември Сирков занася на Левски писмо от комитета и му разказва какво става в града. В отговора си от 7 декември Левски вече пише за "предателство истинно и предателство без да ще, от страх" и се зарича да отиде в Ловеч и да се разправи с предателя. Той разпорежда поп Кръстьо да бъде избягван и иска "колкото писма, пари, весници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателят тайни работи, да са пренесат у Николчя, ще премина да ги зема".
Левски научава и че у Хашнови са подхвърляни "през рязката на портата" писма с фалшив печат и с почерк, наподобяващ неговия. Техният автор иска комитетският тефтер да му се остави на Саръ кая в лозята, а "сичко друго каквото има" да се изгори.
На заранта Хашнова, мъжът й и Христо Луканов отишли с мотики на мястото уж да вадят гулии. Там зърнали в храсталака поп Кръстьо и сетне няколко стражари. Докато работели, дошли 4-5 преоблечени стражари и ги обискирали в колибата, без да намерят нищо.
Защитниците на поп Кръстьо тълкуват тази история с писмата и гулиите като
злепоставяща го измишльотина на Величка Хашнова
Но за такъв сюжет се иска автор с много по-богато въображение от нейното и с усет за реализъм в детайлите. Повече подхожда тази схема да е скроена от каймакама в конака или да е инициатива на поп Кръстьо. Той е искал да тури ръка на тефтера (копирната книга) и така да отпише дълга си към комитета. Никой освен попа и Левски не е бил наясно колко важна е тази книга.
В дните преди Коледа поп Кръстьо се навърта в дома на Сиркови и често подпитва за Апостола. Веднъж го чака цял ден в къщата им и дори нощува там. Той е знаел за намеренията на Левски да се отправи от Ловеч за Търново и оттам за Букурещ. Часове след като Левски потегля за Къкрина, поп Кръстьо отново идва у Сиркови и пита дали има някой да тръгва за Търново, за да занесе писмо за комитета. Никола Сирков му отговаря, че имало, но вече бил заминал същия ден. От този отговор поп Кръстьо лесно съобразява, че заминалият е Левски и че той ще нощува в комитетския хан в Къкрина.
Попът донася
това в конака
и потерята тръгва за хана. (Така изследователят Параскев Стоянов добавя липсващия щрих в портрета на предателя.)
Последната проява на поп Кръстьо в неговия 40-дневен исторически гастрол е удостоверяването, че заловеният в Къкрина е именно Левски. Пред заптиетата в хана Апостола се представя с фалшиво име като търговец на храни, родом от Търново, но живеещ във Влашко. Окован е заедно с придружителя си Никола Цвятков и с ханджията Христо Латинеца и тримата са откарани в Ловеч.
В конака на Левски е показана собствената му фотография, по която полицията го издирва, но той отрича да познава лицето на нея. Тогава при арестанта влиза поп Кръстьо. Пита го: "Как стана тази работа?" и Левски отвръща лаконично и студено:
"Стана каквото стана, то се мина вече."

Крадец рецидивист

Мисловната щампа "Има ли Христос, около него има и Юда" в случая с Левски и поп Кръстьо се затвърждава от контраста между безкористния Апостол и алчния поп. Освен това, точно както е в евангелския сюжет, и тук парите мотивират предателството.
Историческата литература е пълна с подробни сметки за разходите на Левски, за наличностите в касата на комитета в Ловеч и за сумата, която поп Кръстьо е присвоил. Има и големи спекулации за размера на наградата за залавянето на Левски - от 15 000 до 50 000 гроша - както и за това кой я е получил. Твърди се например, че поп Кръстьо с нея е изплатил новата си къща. Няма данни обаче да е плащана каквата и да е награда на когото и да е за залавянето на Апостола. Единственият, който се облагодетелства от това, е ловешкият каймакам. Той е издигнат на нова длъжност в Мала Азия.
Освен това общата картина с парите е доста объркана, тъй като някои суми са в турски лири, а други в грошове и левове при това с големи разминавания в сметките.
Има обаче два доказани случая на присвояване на пари от страна на Кръстьо Никифоров. Единият е още на младини в Белград, когато той е ученик или чирак на Раковски и живее в къщата му. Христо Иванов Големия свидетелства, че Кръстьо отворил сандъка на Раковски и откраднал парите му. За това деяние бил вкаран за 3 г. в затвора от сръбското правителство, но по молба на хора от легията по-късно Раковски го освободил.
Тази история се омаловажава като младежка лудория на поп Кръстьо от някои учени, а други я наричат клеветническа измислица. Скулпторът Александър Стефанов обаче, който е и изследовател на Левски, предостави на в. "168 часа" документ, който я потвърждава. Той е от архива на общината в Белград и е издаден в сборника от 2005 г. "Да живееш в Белград, 1851-1867 г. Документи на градската управа". Тук е публикуван в оторизиран превод (виж факсимилето): Документът е вписан под пор.№ 379; стр. 537-538:
"Списък на обвиняемите, съдени в Градския съд през януари 1862 година"
- следва таблица, в която под пореден номер 1 е вписано, както следва:
"Кръста Т. Никифорович, слуга на г-н Георги Раковски, редактор на вестник, месторождение - Ловна в България; Местопребиваване - гр. Белград; Ден, месец и година, когато е предаден на съд за осъждане - 05 януари 1862 г.; Вид престъпление - Кражба. Деловоден номер-196."
Вторият случай на присвояване е в условията на тежък рецидив. Поп Кръстьо си услужва с пари от касата на комитета, за да изплати къща, купена 2 години по-рано. Според сестра му попът я е изплатил докрай към момента на арестуването му, тоест направил го е с комитетските пари. Сам той в писмо до Апостола от 7 октомври пише за това и обещава да възстанови сумата "за ден два".
Присвоените средства са в особено големи размери. Според различните автори сумата е от 100 до 500 турски лири (10-50 хиляди гроша), а някои говорят просто за "дебели комитетски пари".
Да оставим настрана колко отблъскващо е това деяние на поп Кръстьо. Той е осъзнавал, че не е в състояние да върне парите не само за ден-два, но и изобщо. Освен това отлично е знаел, че според устава на комитета му такова деяние се наказва със смърт. Затова силно се е надявал разтурването на комитета да бъде последвано и от залавяне на Левски, за да няма кой да му държи сметка. Затова се е и опитал да докопа и комитетския тефтер със сметките.
Дори днес меркантилният дух на поп Кръстьо витае в черквата в Ловеч, където е служил. Там е окачен ценоразпис за снимане с фотоапарат - 5 евро, а с камера - 15 евро. В Земенския манастир например, чиято черква е поне с 8 века по-стара, тарифата е двойно по-скромна - 5 лв. за 5 снимки и 15 лв. за 30-минутно видео. Въпреки това тя е абсолютно незаконна. И в ловешката черква не става ясно кой орган е определил тези цени и въз основа на какъв нормативен документ. Ето защо ценоразписът й е не само отблъкващ, но също е абсолютно незаконен. 


За агонията на поп Кръстьо четете в следващ брой.