Заради лайната и замърсяването на Черно море то е на път да стане като Мъртво море, а най-хубавите ни плажове дали името на курорти като Златни пясъци да променят структурата си и цвета си.
“Плажовете са застрашени от общото замърсяване на морето, каза пред “168 часа” академик Васил Големански. - Основният проблем са канализациите. Построиха се прекалено много комплекси, които изхвърлят нечисти води с богата органика в морето, което създава условия за развитие на много микроорганизми. Те гният във водата и изчерпават кислорода. На първите две-три мили от брега това създава предпоставки за развитие на други микроорганизми, започва гниене. Вълните връщат голяма част от органичната материя на плажовете, тя се пропива в подпочвените води и ги замърсява, а гниещите водорасли влошават тяхното състояние. Това е заплахата за плажовете ни. Всичко в природата е свързано.”
Черупчестите амеби намаляват
 Заради общото замърсяване намаляват и черупчестите амеби като роталия и боливина. Те заедно с частиците от обветрянето на скалите придават специфичния златист цвят на Златни пясъци невероятната мекота на плажа край Дюни. Мекотата и цвета те дължатн на тези микроорганизми. Когато те умират остават черупките ми, които образуват найзситния пясък. Всеки от тези видове черупчести амеби живее в определен микроареал - един - два залива. Затова плажът на Златните е уникално златен. Заради друг подвид черупчеста амеба пясъкът на Пинк сендс на Бахамите е розов. Това са ограничени природни феномени, които придават единствената изключителност на нашето море.
Откривателят на роталия и боливина академик Васил Големански смята, че те могат да се използват като индикатор за чистотата на водата.
“Когато не ги откриваме, това е сигнал, че нещо става и вероятно има замърсяване”, казва той.
Според него фактът, че роталиите и боливините измират, все още не означава, че плажната ни ивица ще стане непривлекателна.
“Проблемът на плажовете ни е общото замърсяване”, смята академикът.
Според експерти нашите плажове са се славели като едни от най-добрите в Европа заради пясъчната си структура. Преди петдесетина години повечето от тях са имали златист цвят, а сега на много места той се променя към сив.
Публична тайна е, че много от плажовете се използват като дренаж, където
комплексите
 и хотелите заустват отпадните си води
 В Кранево неотдавна деца копаели в пясъка на брега, когато изведнъж оттам бликнала вода като от гейзер. Разхвърчали се дамски превръзки и други боклуци.
“Когато се разбушува морето, тези мръсотии и утайки се смесват с пясъка и постепенно променят цвета на плажовете ни - казва експерт. - Не само че се променя цветът, а и структурата и тя все повече прилича на тази, характерна за тинята.”
Тези неприятни процеси най-често се наблюдават в заливите, които в миналото са били едни от най-красивите плажове. Когато се натрупа голямо количество органика, тя постепенно с годините променя структурата и цвета на пясъка, а плажовете започват да миришат на тоалетна, казват специалисти.
Според тях честите цъфтежи в Черно море говорят за
нарушена система,
която вече не може да се бори сама и е налице катастрофа.
Най-простият начин е да се вземат мерки и да не се вкарва повече органика в морето, като се изградят пречиствателни станции. С цъфтежите морето става стерилно, органиката вече не може да се преработва, заради което ще се къпем в нещо като локва с фекалии, битова химия и мръсотия, е мрачната прогноза на експертите.
Паралелно с това трябва да се обърне внимание и на реките, които се вливат в Черно море и също го замърсяват.
Всички реки от Стара планина с мръсотиите си се вливат в Дунава, а той и цялата химия в него - в Черно море.

 И цацата китайска

Замърсяването на морето има няколко ефекта. Първо, поглъща кислорода във водата, вследствие на което настъпва масов мор.
Второ, прозрачността на водата намалява до такава степен, че лъчите не могат да проникнат и водораслите умират. Трето - отделят се отровни вещества, силно токсични за всички организми и заради това се образува токсична тапа.
Цъфтежите в Черно море са установени още през 1948 г. от зоолога Александър Вълканов. Оттогава те се регистрират през интервал от няколко години. Проблемът е, че в последно време се наблюдават по няколко за една година, следствие на което
умират всички червеи, личинки, риби и др. микроорганизми
Обикновено за възстановяването на такава крайбрежна система са необходими от 5 до 15 години. Но при цъфтеж три пъти годишно, това е изключено, дори нещо да успее да оцелее, при следващия цъфтеж умира отново, казват експертите.
Замърсяването като магнит привлича и т. нар. кнетофори като мнемиопсис лейди - нещо подобно на медуза, която унищожава хайвера, личниките, малките рибки плюс организмите, храна на рибите.
“Развива се в свръхголеми количества от появата си през 80-те години на миналия век”, казват експерти.
Първо изчезват пелагичните риби - например прословутата цаца. Днес тази, която продават по капанчетата е внос от Китай. Уловът за последните 30 години е намалял 60 пъти!
Морето е на ръба на истинска катастрофа, когато през 1997 г. се появява друг организъм, наречен берое, който се храни с мнемиопсис. Войната им засега е с променлив успех, ту в полза на единия организъм, ту на другия.
“Поддържа се равновесие, преди 10 години мнемиопсиса бе сам, в последните години дойде неговият естествен враг - берое. Сега те не са предпоставка за екокатастрофа, но са неприятни, те са нашественици за нашето море - казва академик Васил Големански. - На този етап
най-опасен е човекът,
който не контролира дейността си по отношение на природата.”
“Засега положителен ефект от появата на бероето все още няма”, казват експерти. Според тях след стотици години може проблемът да бъде решен, макар че морето вече е стерилно.
“Идва момент, когато системата е така дебалансирана, че в нея могат да съществуват
опортюнистични видове, нечувствителни към замърсяването,
а останалите умират, ако не могат да се възпроизвеждат”, посочи проф. Иляна Мончева от Института по океанология. Така мнемиопсиса намира свободна ниша, оказва се по-приспособим към замърсяванията и заради общото замърсяване завзема нишата на местните видове.
“Проблемът с мнемиопсиса бе много сериозен след 1986 г., но в средата на 90-те се появи неговият естествен враг - бероето. Единственият вид, който се храни с него - посочи Мончева. - Сега пак е въпрос на дебат дали намалява популацията на менимописса.” И ако намалява, дали бероето е причината, или системата като цяло реагира на заплахата.
Проблемът е, че заради мнемиопсиса драстично намаляват и рибните запаси. Драстичното намаляване на цацата е най-голямата трагедия, защото е в основата на трофични вериги на морето. За по-малко от 50 години рибните запаси са намалели 100 пъти, наблюдава се пълно изчезване на скумрията, на есетровите риби.
Карагьозът също
 е много малко
 “Трудно е да се каже дали мнемиопсисът или свръхуловът са причина за намалелите рибни запаси, но е факт, че има постоянно понижение”, казва шефът на Института по океанология към БАН доц. Атанас Палазов.

Кметовете - част от проблема

В момента много кметове, вместо да подготвят проекти за пречиствателни станции, избират по-лесния вариант. Инвестират в дълобоководно заустване на отпадните води. Тоест тръбите с лайната, вместо да се изливат на 50 м, се удължават на 100 м от брега. Методът е малко по-евтин - няколко милиона, но дава много по-бърз ефект.
Само че проблемът си остава. Според специалистите няма никакво значение къде се оттичат фекалните води - дали на 50, или на 100 м от брега. Те замърсяват като цяло водата, а на по-късен етап ще бъдат замърсени и плажовете.

Венцислав Карамфилов, лаборатория към Института по биоразнообразие:  Щом по крайбрежието има канални води,  плажовете са в опасност

При общо замърсяване няма как плажовете да не пострадат, комплексите по морето отдавна са надхвърлили капацитета на пречиствателните станции. Ако става дума за санитарното състояние на плажовете, редно е институциите, които ги наблюдават, да се произнесат. Нашата лаборатория е за научни цели.
За последните две лета наблюдаваме изключително високи температури на водата в крайбрежната зона, достигна 29 градуса още през юни, което не е нормално. Това е вегетативният период за водораслите, но условията благоприятстват развитието на опортюнистични видове. Локалните цъфтежи променят водата, прозрачността , но това още не значи, че е замърсена, защото хлорофилът е естествен. Докато по крайбрежието има канални води, а плажовете са потенциален обект на въздействието.
Заустването на хотели е видно, но никой не се наема да го докаже. И на мен ми се обаждат, че нови комплекси си изхвърлят водите в събота и неделя, когато контролни органи не работят. Но дори да се обади някой, няма кой да провери. На много места в морето се изхвърлят химически препарати за бита, които променят цвета на камъните и унищожават всичко живо. Тези твърдения трябва да се докажат, ние оценяваме само въздействието.

Джевдет Чакъров, бивш министър на околната среда: Бяхме сметнали - 220 млн. евро трябват за пречиствателни станции

- Защо все още няма изградени пречиствателни станции по Черноморието?
- При стартирането на Оперативната програма “Околна среда” ние набелязахме като специален основен приоритет изграждането на пречиствателни станции по цялото Черноморие. Както се знае, програмата беше одобрена от ЕК на 25 ноември 2007 година. Още при обявяването на първата процедура за набиране на проекти през март 2008 г. организирахме две големи работни срещи специално с черноморските общини - едната във Варна- за общините от Северното Черноморие, другата в Бургас - за общините от Южното Черноморие.Участваха и областните управители, и кметовете с техните екипи. Разяснихме възможностите за финансиране от Оперативната програма “Околна среда” и че има средства специално за пречиствателните станции по цялото Черноморие. В МОСВ беше изработен анализ община по община - коя от какви пречиствателни съоръжения се нуждае и колко ще струва това. По предварителни разчети за всичко щяха да са необходими около 220 млн. евро.
Някои общини веднага кандидатстваха за техническа помощ, за да подготвят проекти. Други започнаха със собствени средства. Ако тези проекти бяха придвижени, така както бяхме планирали, сега на повечето места щяха да са готови.
- Дълбоководното заустване, което се прави сега на места, добро решение ли е?
- Доброто решение е пречиствателни станции, това е адекватното решение.