Съдейки по играта на сенките върху пердето на властта, в момента 2 министерства и 2 велики държави се борят кой да спаси водата на България от лапите на местното население.
Това обяснява как така засушаването и ужасът от предстоящия воден режим се съчетаха с рекордни снеговалежи и опасност от скъсване на язовирните стени напролет. Нищо чудно

някой от конкурентите за контрола над водата да има по-пряка връзка с Господа

Снегът ни изненада точно когато Министерството на регионалното развитие и благоустройство под ръководството на Лиляна Павлова стана готово с проектозакон, с който ще национализира всичките ВиК дружества в страната заедно с тръбопроводите, колекторите, пречиствателните станции и липсващите капаци на шахтите. В същото време околната министърка Нона Караджова обиколи редиостанциите, за да обяснява как ще управлява водни системи и язовири. Две дами - една реформа. Сигурен съм, че г-н

Борисов вече им е обяснил коя е старшата сестра

Реформата ще въведе пълна централизация във ВиК сектора, тъй като става дума за стотици водни системи, от които някои са общински, други държавни, а трети са дадени на концесия. Едни работят чудесно, други не се справят. Хаос! Това, разбира се, недопустимо от гледна точка на централните министерства, дойде времето този разпилян сектор да се уедри, обедини и да се приватизира централно.
Регионалният министър Лиляна Павлова съобщи, че след тази болезнена реформа цената на водата няма да скочи. Опитът показва, че по принцип скача около 10 пъти, след което започва да расте плавно. По-сериозни скокове се забелязват след смяната на властта. Основната интрига сега е коя от шестте големи водни асоциации ще стане концесионер и в по-далечен план към коя велика държава ще изтичат парите от водата - Франция или Германия. В далечната 2009 г. г-н Плевнелиев говореше за френски концесии, а миналата година заговори за германски интереси и немски опит. Едно вече се счита за общоприета истина - че

българинът е напълно неспособен да строи и поддържа водопроводи

А само преди 4-5 години вървеше точно обратната реформа, подкрепена с експертизи и заеми от Световната банка - общините модернизираха своите ВиК системи с помощта на кредити и пари на Европейския съюз. Тогава се децентрализираше. Сега се оказа, че само за най-спешните реконструкции били нужни над 3 млрд. лева и те нямало как да дойдат на парче, а ще дойдат централно, след една пълна национализация.
В тази връзка не е зле да видим

какъв е опитът в
държавите, от които
се твърди, че се учим

Преди всичко трябва да е ясно, че приватизацията на ВиК системите далеч не е универсално правило. В момента на земята живеят близо 7 милиарда, от които едва 270 милиона се снабдяват с вода от частни компании - само 4 на сто от световното население. И това не е привилегия на богатите щастливци. Частни водни компании има и в Индия, Малайзия, Китай, в Гана, Габон и т. н. Оказва се, че колкото е по-изостанал един народ, толкова по-лесно е да му вземеш водата. И обратното - много от най-развитите държави още не са приватизирали този сектор. Например Холандия преди няколко години забрани водната приватизация със закон. През лятото на 2011 г. в Италия се проведе референдум, с който населението отхвърли водната приватизация. Дори в САЩ, цитаделата на капитализма, едва 30 на сто от водоснабдителните системи са частни.
В държавите, където водните концесии преобладават, стопани пак си остават общините. Например във Франция субектите на собствеността са около 13,500 общини, като всяка поотделно е учредила концесия. Никъде няма и помен от национализация. Според изявленията на г-н Плевнелиев, докато бе още министър, ние би трябвало да се учим от Германия. Но в Германия също ВиК системите са си частна работа на общините. Меркел не е и помисляла да им се меси. Тяхно е решението дали да дават водоснабдяването на концесия или не. Например Берлин реши да приватизира частично водоснабдяването си преди около 11 години, в други градове то е 100 на сто обществено.
Следователно

уникалното за България
е свърхцентрализацията

на местните активи. По принцип водопроводът и канализацията са неделима част от града, селото, квартала. Те са грижа и отговорност на кмета и на общинския съвет. Той може да ги поддържа със собствени сили, може и да ги даде на концесия, но и в двата случая е отговорен пред своя избирател. Ако разкопае града като Лечков - избирателят може да го уволни.
Това няма да е възможно след поредната реформа на водния сектор. Където и да живеете, тръбите до къщата ви ще принадлежат на държавата, а тя ще ги дава на концесия. В момента една от мистериите е колко на брой ще бъдат концесионерите, но нищо не пречи да е един.
Ако сте недоволен от водопровода, досега трябваше само да свалите кмета. Сега ще трябва да сваляте министър-председателя. Но ако наистина искате да си върнете водата, ще трябва да правите революция.
Класически пример за революционнно връщане на водата в ръцете на населението даде Боливия, където

бунтът заради водната приватизация

тръгна от провинцията Кочабамба и накрая помете цялата власт в държавата. Друг пример е Аржентина. През 1992 г. управлението на Карлос Менем приватизира водните системи, които снабдяват 60 на сто от населението на страната, включително и столицата Буенос Айрес. Това бе черешката на неолибералната реформа. През 2001 г. неолиберализмът в Аржентина катастрофира и всички концесии бяха прекратени с изключение на Буенос Айрес, където изгониха концесионера едва през 2006 година. Оттогава до ден днешен концесионерите се съдят с Аржентина по световните съдилища

и лъжат какви огромни инвестиции са направили

Защо ли ми се струва, че на България й предстои тепърва да отменя подобни концесии и приватизации на естествените монополи. Както миналата седмица каза г-н Бойко Борисов, чуждите инвеститори изнасят парите и нищо не остава у нас. Как няма да сме в криза? Но защо да виним инвеститорите - тяхната работа е да въртят парите си, както намерят за добре. А нашата работа като българи е да не допускаме България да се източва без абсолютно никаква полза. Защото ясно е, че концесиите и приватизациите на водата, електроразпределението и така нататък са си чисто източване.
Затова според мен правителството няма правото да неционализира ВиК системите, без да попита хората дали си ги дават. Колебая се само дали това трябва да стане чрез национален референдум или чрез стотици местни референдуми. Лично аз клоня към втория вариант - в крайна сметка всяко ВиК принадлежи на хората, които живеят в общината. Затова едни могат да си го дадат, а други да си го запазят. Това е демокрацията.