С над 1 млрд. лв. под формата на кредити за бизнеса и земеделските производители управляващите ще се опитат да преодолеят изоставането при усвояване на средства от еврофондовете. Голяма част от средствата ще бъдат осигурени по схемите за безвъзмездна помощ.
От Министерството на икономиката и туризма съобщиха, че се отказват от управлението на 150 млн. евро от парите по европейската програма "Конкурентоспособност" и от грантове ще ги превърнат във финансов инструмент. С негова помощ банките ще раздават на бизнеса нисколихвени кредити. За целта се създава

фонд за кредитиране
с капитал от
300 млн. евро

По първоначална информация 150 млн. от тях ще бъдат предоставени от оперативната програма при нулева лихва и още толкова - от участващите търговски банки при пазарна лихва.
"Целта е да се получи един комбиниран продукт с усреднен лихвен процент между безлихвените средства, отпускани по програмата, и ресурса на банките, който за получателите на кредитите да бъде до 5%", обясниха в тази връзка от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за "168 часа".
Въпреки че от ведомството на Трайчо Трайков не се ангажираха с конкретен срок за стартирането на схемата, експерти по програмата неофициално заявиха, че се очаква фондът за кредитиране да заработи реално през лятото на 2012 г., а първите отпуснати средства да бъдат факт най-късно до септември.
Със заем в размер на 335 млн. лв. от Българската банка за развитие се осигуряват и средства за създаване на гаранционен фонд по Програмата за развитие на селските райони, информираха от земеделското министерство. Това е

мостови заем, като
265 млн. от него ще бъдат възстановени от европейските фондове

Лихвеният процент за крайните бенефициенти ще бъде между 8 и 10%. Целта е с този фонд да бъдат обезпечени най-атрактивните мерки по Програмата за развитие на селските райони. 80% от кредита ще бъдат покрити по гаранционната схема и само 20% - от бенефициента. Гаранционната схема на фонда е до края на 2015 г. и дотогава може да се кандидатства за кредитиране. Към тези сериозни суми трябва да добавим и 200 млн. евро, които Европейската инициатива "Джеръми" е отделила за България. Инициативата е специално структурирана в Европа като звено за капиталово и дългово финансиране на малки и средни компании със средства по ОП "Конкурентоспособност" за периода 2007 - 2013 г.
Според експерти спешните мерки се налагат заради закъсненията в усвояването на европари. Тенденцията е крайно притеснителна, тъй като приходите от еврофондовете са и

основно перо, на
което се разчита за връзването на бюджета

през следващата година. Същевременно от доклада към Закона за държавния бюджет за следващата година става ясно, че до август 2011 г. приходите от евробюджета, включително националното съфинансиране, са нищожните 270 млн. евро.
"Имаме 17,6% усвояване на средствата от еврофондовете. Разбира се, това е далеч от желаното, но не е лош резултат спрямо изходната позиция, като вземете предвид загубените две години от програмния период", констатира Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента.
"Важно е през 2012 г. да бъдат договорени възможно повече средства и да се избегнат грешките, акумулирани през изминалите години. За да не се допусне забавяне трябва да има приоритети и ясно очертаване на нуждите от финансиране. Това важи в най-висока степен за планирането на големите инфраструктурни проекти", каза още народният представител от ГЕРБ.
Далеч по-критични в оценките си са представителите на опозицията.
"Картината е тъжна и затова свидетелства официалната статистика на ЕК, където България е с един от най-ниските проценти на усвоямост. По-добри са резултатите единствено по ОП "Регионално развитие" и ОП "Транспорт". Лошото е, че са оскъдни отпуснатите средства точно в областите, където има най-голяма нужда - за малкия и средния бизнес и за земеделците", смята Меглена Плугчиева, зам.-председател на ресорната комисия.
"Правилно е да се дават кредити с европари, но

всичко става много бавно и пак говорим
в бъдеще време",

допълва бившият вицепремиер, който отговаряше за усвояването на европейските фондове.
Въпреки че за отделните оперативни програми проблемите са различни, всички страдат от един и същи недостатък - средствата не достигат до малкия и средния бизнес, който в кризата има най-голяма нужда от финансова подкрепа, коментират специалистите.
"Факт е, че ОП "Конкурентоспособност" не изпълни предназначението си, но по-добре е да се направи нещо, отколкото да не се направи. Процентът на усвояемост е безкрайно нисък, а скоростта на плащанията е паднала двойно. Всъщност през цялото време има само една реално работеща европейска програма - "Регионално развитие". В този смисъл аз мисля, че в момента подобна стъпка е добра и разумна.

Получаването
на нисколихвени кредити също е грант

и ще осигури възможност на малкия и средния бизнес в кризата да има по-лесен достъп до финансиране от банките", коментира финансистът Любомир Дацов, който беше зам.-министър на финансите в правителствата на НДСВ и тройната коалиция.
"Ако погледнете цифрите, ще видите, че през бюджета от еврофондовете у нас са влезли най-малко пари от 2004 г. насам. Всички големи инфраструктурни проекти с изключение на Софийския метрополитен и донякъде на магистрала "Тракия" буксуват. Като цяло всичко в Северозападна България е зачеркнато. В областта на земеделието също има връщане назад, да не говорим за пълния провал в жп транспорта...", обобщава Дацов, който бе избран за общински съветник в София от листата на НДСВ.
В същото време според кандидати за финансиране трансформирането на безвъзмездната помощ говори, че администрацията се оказа неспособна да опрости правилата и да забърза процедурите.
"Това е доказателство за провала на "насърчаването" от страна на МИЕТ. Вместо да подпомагат бизнеса реално, сега ще прехвърлят средствата на банките, които ще ги дават под формата на кредити с лихва и с връщане на главницата. За това ли с години не пускаха никой проект да премине административните бариери?!", възмущава се изобретателят Петър Бодуров, който

се опитва безуспешно да кандидатства за безвъзмездна помощ

Бодуров взе тазгодишната награда "Изобретател на годината" точно за изобретението, което вече две години чиновниците, отговарящи за мярката за иновации по ОП "Конкурентоспособност", отказват да разгледат по същество. По данни от министерството на икономиката само за последните 6 месеца над 350 иновационни проекта са се натрупали и чакат одобрение
Забавяне на усвояването на европейски средства и закъснение в програмирането на еврофондовете за следващия период отчитат и от Коалицията за устойчиво ползване на европейските фондове в България (КУПФЕС).
"След всичкото това тупане по гърдите напоследък колко сме наваксали наистина е трудно да се оцени реално напредъкът по отделните оперативни програми. Със сигурност мога да кажа, че поне по тези мерки, които следя отблизо, за проекти за чиста енергия нищо не се случва", коментира Генади Кондарев от КУПФЕС. "Мисля, че дори да успеем да ускорим темпото, както казва министър Дончев, състоянието с усвояването на средствата от еврофондовете ще е плачевно. Що се отнася до трансформирането на грантовите средства от Европа в гаранционни фондове и кредити за бизнеса, притеснителното е какво ще се случи с тях след края на финансовия период", допълни той.