- Господин Билалов, защо българските телевизионни сериали възкресиха босовете на подземния свят - "Под прикритие", "Седем часа разлика"?
- Тъмната част на българската престъпност винаги ще интересува зрителите. Лошите, бандитите, крадците от банки са най-добрите герои в киното и телевизията. Техният начин на живот във всяко едно общество буди любопитство и вълнува. Тайно им се възхищаваме, защото не сме като тях. А и не смеем да бъдем такива. Зрителят е като бебе. Той иска да има лош и добър герой. Нещата да са му ясни. Така че сериал или игрален филм, който разказва за добрите и лошите, винаги може да разчита на комерсиален успех.
- Реанимирането на отрицателен персонаж от подземния свят от сценаристи и режисьори гарантира ли възход на българското кино?
- Не гарантира възход, но гарантира интерес. Трудно се пише за хора, които са живи. През 90-те това нямаше как да се случи. Когато раната е прясна, никой не смее да пипа в нея. Петнайсет години по-късно процесите са осъзнати. Затова киното започва да преписва от живота. Така подземните босове от 90-те днес вече са исторически персонажи, които вдъхновяват филмите. Някои от тях бяха канонизирани, други демонизирани, но каквито и да са те, са любопитни за зрителя. Голяма част от публиката има изключително точна памет за онова време. То беше тежко изстрадано, много хора намериха смъртта си, бяха разорени, изживяха истински лични драми. От друга страна, лидерите на престъпността са филмово благодатни по принцип. Марио Пузо създава своя Кръстник от зор, защото е нямал пукнат долар. Донът е изцяло проект на фантазията му. Пузо не е виждал жив престъпник в живота си, но е създал гениален персонаж. Не е задължително отрицателният герой да е реплика на живота, макар че в момента хората откриват прилики между Джаро с един или друг мафиот от миналото.
- Вие виждате ли опасност децата да започнат да подражават на вашия герой - мафиотския бос Джаро?
- Някои вестници спекулираха с това, че нещата в нашия сериал "Под прикритие" не са морално изпипани, че децата играят на Джаро и Мартин и пр. Е, няма лошо. Навремето ние пък играехме на Велински и Майор Деянов. Признавам, че в първия сезон топката остана в полето на лошите. От друга страна, много често хората не виждат справедливост в живота си. За това искат да я видят поне на екрана. В този смисъл може би трябва да има възмездие за злите дела на Туджаров...
- Пресъздавате образа на зъл, безмилостен човек, шеф на мафията. Вас лично Джаро с какво ви заинтригува?
- Героят ми е любопитен, защото е краен в две отношения. Първо, той е противен с желанието си да бъде културно-изискан. Той е класическо първеню. Като такъв аз го разбирам и му съдействам това да се случи. Той е във високите сфери на културата. Иска да бъде спонсор на операта, да бъде "Бял", да няма нищо общо с тъмните дела. Но природата на вълка е една и съща. Тя е криминална и го тегли надолу.
- Какво имате предвид?
- Джаро е в състояние да говори изискано, приятно, но това е подвеждащо. Така очарова партньора си и в следващия момент е готов да го заколи. Касае се за един любопитен социопат, личност, която се счита извън закона. И над него. Той е интересен с крайните си реакции. Дали има прототип моят герой? Ние работим с конкретен сценарий, с конкретна история, която е фиктивна. Макар и близка до конкретни случаи от живота.
- Казвате, че сте се явили на кастинг за тази не лека роля. Имахте ли конкуренция?
- Да, явих се на кастинг, на който предполагам са се явили и други колеги. След време ми се обадиха, че съм одобрен. Грабна ме профилът на героя ми. Толкова бях запален, че исках час по-скоро да го изиграя. Така се осъществи една моя стара мечта - да направя персонаж, който наистина харесвам.
- Определят ви като мафиота - аристократ, който е успял да надмине дори хора със синя кръв по изящни обноски. Как приемате тази оценка?
- Не се отнасям сериозно към такива оценки. Не приемам етикета. За мен Туджаров е брутален тип, който мечтае да живее като едра буржоазия. Той е като "Буржоата - благородник" на Молиер. Джаро се е родил с билет за икономична класа, но винаги искал да се вози в бизнес класата. Затова през цялото време се стреми към нея. В живота хора като него си пазаруват история, трият моменти от биографията си, създават имидж, режат опашките си. В България това изглежда нормално и се поощрява.
- Споделяте ли мнението на ваши колеги, че отрицателните герои развихрят потенциала на актьора, а не положителните?
- Не приемам това мнение. Положителният персонаж развихря доста повече въображението на актьора. Например в криминалния жанр Коломбо, пресъздаден от Питър Фолк, беше велик. Няма две мнения, че решаващи са името на актьора и талантът му. Според мен, ако сценаристите имат идея как да изградят положителния персонаж и актьорът я поеме, няма проблем образът да бъде доста успешен. В "Под прикритие" Владо Пенев прави точно това. В първи сезон нещата не бяха в полза за полицията, но ми се струва, че сега има баланс.
- Толкова ли е жесток всъщност Джаро или вашето безупречно актьорско превъплъщение го прави звяра, както казвате, тръгнал на война заради предателството на любима жена?
- И едното, и другото е вярно. Звярът се събужда у героя, защото е обграден от конкуренция, и то военна. И тази конкуренция иска да го съсипе и убие физически . В такава ситуация у човека се събуждат страсти, които не са много приятни. Това го гарантирам за всеки добър човек. В кавички, разбира се. От друга страна, зад образа на Джаро, такъв какъвто го виждат всички, стои работата не само на актьора. Образът не би се получил, ако не е подаден добре от сценаристите и не бъде доизпипан от режисьора. Така че Джаро е резултат на отборна игра.
- Любопитно ли ви е превъплъщението в руски бос на мафията - Распутин, пресъздаден също блестящо от Юри Ангелов?
- Съжалявам, не съм го гледал. Идвам от Франция и веднага започвам снимки. Важното е да има добри актьорски превъплъщения. И добра конкуренция.
- Съпругата ви следи ли сериала и какви бяха първите отзиви за вашето участие?
- Съпругата ми Санае е най-добрият фен на този филм. Очаква продължението с нетърпение. Следеше всяка серия от първия сезон на "Под прикритие". Това е знак за мен, че сериалът е успешен, тъй като жена ми не е лесен зрител. Дава ми съвети за някои неща. Няма да ви кажа, защото това са неща от кухнята.
- Децата ви предпочитат "Пипи Дългото чорапче" пред сериала, в който една от главните роли изпълнява баща им.
- Това е нормално. Приемам го без злоба. Дъщерите ми познават героите от филма много добре. Един ден децата видяха на улицата Владо Пенев, който играе топполицая от ГДБОП. Беше дегизиран с шапка и очила. Той попита: "Деца, кой съм аз"? И те отговориха: "Попов". Много обичат добрите персонажи, например Мартин (Ивайло Захариев). Но когато ги попитам кой най-много ви харесва, веднага отговарят: "Тати." Не си спомням каква беше първата реакция на децата, когато видяха взривения полицай, целия в пламъци. Слава Богу, детството ги спасява. Изживяват го посвоему.
- Преходът от пиесата на Едуард Олби "Козата, или коя е Силвия" към мафиотския бос беше ли предизвикателство за вас?
- Един актьор тръгва към всяко ново изпълнение на сцената или пред екран от празен лист. Трябва да преоткриваш новата роля ежечасно, ежедневно. Зрителят чака и ти трябва да оправдаеш очакванията му.
- В България и в чужбина имате много фенове не само заради образа на Джаро. Бихте ли приели офертата на пенсионерски клуб да изиграете Ромео, както веднъж се пошегувахте?
- Съвсем сериозно бих приел офертата. Ако имам физическо време, ще отида и ще изиграя Ромео. Приемам го като поръчка за работа. Бих си свършил работата съзнателно, съвестно. Пошегувах се, защото наскоро гледах един брилянтен филм на едни наши сценаристи - Ваня Николова и Светльо Драганов. Използвам случая да им благодаря за това постижение. Сюжетът на филма разкриваше любовна авантюра в пенсионерски клуб в София. Тъй като бях под влияние на тази шармантна история, поднесена с много хумор и любов в едно интервю, се пошегувах за ролята на Ромео. Така ми дойде отвътре.
- Защо един известен актьор като вас, с толкова успешни роли не обича да поддържа имидж, както доста ваши колеги?
- Нямам навика да поддържам някакъв имидж. Нито вкус. Не намирам в това някакво особено удоволствие. Видял съм смърт, нещастие, глад, мизерия - неудобно ми е след такива моменти.
- Има доста тъга в признанието ви: "Уморих се от себе си. Скучен съм на себе си."
- Скучен съм си , когато нищо не работя. Говоря за роля. Иначе за себе си - наистина, познавам се достатъчно добре и вече съм си писнал. На тези години не мога да се изненадам с нищо.
- Вие живеете във Франция доста години. Когато се връщате в България, имате ли наблюдения, че представите на французите за отношенията между хората, за обществото като цяло, защо не и за политиците са различни от представите на нас, българите?
- За мен има личности. Останалото не ме интересува. Аз познавам и се срещам с французи, които имат невероятно отношение към живота. Подхождат с невероятен талант и фантазия. И обратно, виждал съм тъпанари, които с първите си думи ми зачернят деня. В същия дух на разсъждения - има българи, които са брилянтни, които са интересни, и други, които не са. Просто са скучни.
- Като истински християнин как се отнасяте към тъпанарите, както казвате?
- Като християнин се отнасям с разбиране. Сред тъпанарите слагам и себе си. Много често човек прави глупости от гняв, от страст, от какво ли не. И често обвинява другите за това. Да кажем, когато карам, понякога псувам шофьора пред мен или някой, който изведнъж изскача пред колата ми. Обаче се вбесявам, когато псуват и мен в подобна ситуация.
- Как мислите, променила ли се е България и в каква посока?
- Когато тръгнах оттук през 94-та по улиците беше тъмно, хората бяха мрачни, а летището имаше само един терминал. Футболът обаче беше в разцвет. Сега е обратното. Особено що се отнася до футбола. Другата промяна, за съжаление в лоша посока, това е невероятният ни ентусиазъм да строим грозно. Има една теория, че хората строят домовете си така, както се чувстват. Когато се разхождам по плажовете около Бургас, имам чувството, че повечето хотели са били проектирани на ресторантска салфетка.
- Философията "Аз не искам да ми е добре, а на Вуте да му е зле", следствие от дълбоката материална криза в България ли е?
- Не. Това е въпрос на манталитет. Ето ви един пример, който показва разликата между българското и японското мислене. По време на последното земетресение в един от най-големите небостъргачи в Япония служители обядват на третия етаж, в ресторант. Сградата започва да се люлее от труса. Всички слизат организирано по стълбищата. Събират се в подземието. Изчакват земетресението да мине. И после се качват обратно, за да си платят сметките в ресторанта. Това е абсурдно да се случи в България. В Япония най-малкото нещо е да направиш добро някому. Започва се от малките неща.
- Имате чудесен брак със съпругата си - японка. Езиковата бариера беше ли пречка, или за любовта прегради няма?
- Един на друг не сме се обяснявали в любов. Направо тръгнахме към действия. Просто флуидите се задействаха. А когато двама мислят в една посока, обясненията са излишни.
- Случвало ли ви се е да се влюбите на сцената?
- Никога. Независимо че партньорката ми може да играе моя любовница или жена. Има професионален код, който спазвам.
- Децата. Глезите ли ги, или държите те да бъдат самостоятелни, сами да се справят с житейските трудности?
- Оставям ги по възможност да се развиват сами. Дъщерите ми са още малки - те искат обгрижване. За нас е важно постепенно у тях да се появи навикът да правят добри неща. Радвам се, че научиха българския език. За тях няма трудна дума. Стига татко да я е казал и обяснил. Жена ми среща трудност понякога с българския. А език се учи много трудно. Същият е и моят случай с японския. Не мога да си извъртя устата по никакъв начин.
- Християнските добродетели, както споделихте, са много ценни за вас. Какво като качества желаете да възпитате в дъщерите си?
- Най-важното - да знаят и да обичат своя Господ. Да не обвиняват другите за личните си грешки и, естествено, да се научат на труд. Искам да бъда спокоен, че когато пораснат, ще могат да разчитат на себе си, а не на някой друг. Знам, че жените са устроени по различен начин и е хубаво някой да се грижи за тях, но както казва в една своя реч Кърт Вонегът: "И не забравяйте, че все някой ден кранчето спира". Не искам момичетата ми да изживяват този велик американски съвет на гърба си.
- Още е рано да се прецени. Но все пак - вашият път на актьор или на ландшафтен дизайнер е интересен за дъщеричките ви?
- Рано е да се каже. Наскоро и двете ми споделиха, че искат да станат журналисти, за да пътуват по света. Обаче, когато видяха какво се случи в Либия и Афганистан, се отказаха. Те ще си изберат, когато дойде времето. Няма да съм този, който ще реши.
- А този радикален обрат в живота ви от български актьор в ландшафтен дизайнер в Париж има ли някакво обяснение?
- В тази промяна няма нищо романтично. Когато отидох в Париж, трябваше да реша от какво мога да живея, с какво мога да се издържам. Актьорството не беше сред професиите, които ми изброиха. Затова записах ландшафтна архитектура. Това, че винаги съм се интересувал от ботаника, ми дойде дюшеш. Беше ми интересно как се развива и как се променя пейзажът на един град. После си дадох сметка, че този ми интерес може да ми донесе и конкретни договори, а това - средства. Нещата са навързани.
- Ясно е, че сериозните приходи идват от тези договори. Все пак за вас важи ли признанието на Валери Петров "Театър, любов моя".
- Разбира се. Аз идвам заради театъра в България. Независимо че в момента имам ангажименти към телевизионен сериал.
- Великият Вили Цанков казваше на актьорите, че театърът е оръжието, с което се бунтува. Вашият бунт срещу какво е и как го изразявате?
- Никога не съм харесвал самоцелния бунт . Нито пък революционерите "по терлици". Те започват с голям ентусиазъм, а когато ножът опре до кокала, казват, че ще слушат, и тихо се разотиват по къщите. Това е, що се отнася до живота. Театърът няма бунтовническа природа. Той е средство за пречистване. Между другото грешно разбраният бунт на сцената е много опасен. Той може да отврати зрителите и да ги накара да си поискат парите за билета обратно. Това е материя, с която трябва много да се внимава.