Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Следвоенният подвиг на Япония - организира олимпиадата от 1964-а

В навечерието на най-скъпите летни игри в историята страната разчита на предишния си опит

19 години след капитулацията Токио е напълно възстановен

Феноменалното икономическо и инфраструктурно възстановяване на Япония след тоталния й крах по време на Втората световна война е определяно като чудо.

Кулминацията е избирането на Токио за домакин на олимпийските игри през 1964 г., като Япония става първата азиатска държава, спечелила правата на престижното спортно събитие.

“Започва историческа седмица - пише Франс прес шест дни преди церемонията по откриването. - Никога преди това страната не е имала толкова голямо желание

да посрещне чужденци на своя територия. За Япония това е много повече от спортно състезание. Това е вик за ново начало.”

56 години по-късно Япония отново е изправена пред предизвикателство. Страната на изгряващото слънце открива летни олимпийски игри при безпрецедентната до този момент пандемия. При извънредно положение и безброй рестрикции, с които цели да ограничи разпространението на вируса на своя територия, тя си навлече гнева на фенове и туристи.

Пандемията първо забави планираните за миналата година игри в Токио, след това

лиши домакините

от чуждестранни посетители,

а преди дни организаторите обявиха, че на почти всички спортни прояви няма да бъдат допускани зрители, и призоваха японците да гледат надпреварата в домовете си. Това ще бъде най-скъпата олимпиада в историята, като стойността й ще надхвърли 15 млрд. долара при предвидени в началото 7,5 млрд. Страната е под международен натиск за провеждане на игрите с безупречна организация, но също така и напрежението сред гражданите на Токио расте. Тамошни депутати настояват игрите да не се провеждат, макар до началото им да остават дни. Според проучване поне 60 на сто от японците също искат отмяна на олимпиадата, като под петицията вече има 350 000 подписа.

Организаторите са категорични, че ситуацията е под контрол, като се позовават на опита си от 1964 година. По онова време страната отваря границите си за 20 000 зрители, 6348 чуждестранни спортисти, 1500 служители, 2000 журналисти, сочат данни на Интерпол, който тогава следи изкъсо ситуацията. За

да се подготви за огромния поток

от туристи,

Токио увеличава своя хотелски капацитет двойно, като построи дузина нови хотели, включително четири- и петзвездни.

В съответствие с индустриалната философия “точно навреме”, с която японците по-късно ще се прославят в целия свят, строителството на 36-те основни олимпийски обекта е завършено седмица преди церемонията по откриването.

Сред тях е емблематичната сграда “Нипон Будокан”, построена за домакинство на състезанието по джудо - националния спорт, който се появява за първи път на олимпиада именно през 1964-а.

Извитият покрив на осмоъгълната сграда, която се намира близо до императорския дворец, е създадена така, че да прилича на планината Фуджи, най-емблематичната забележителност в страната. Различни западни медии съобщават, че сградата е построена с вярата, че Япония започва да “издига духа си отново”.

19 години по-рано, на 15 август 1945 година, в 12 часа местно време всички японски радиостанции излъчват записаната на грамофонна плоча декларация на император Хирохито за безусловната капитулация на страната.

Никой не вярва, че в близките няколко десетилетия умиращият от глад народ ще успее да постигне някакъв напредък, но японците надминават всички очаквания, като развиват технологиите с изумителни темпове.

“Страна, която започна от нулата

Страна в тотална разруха, с лош имидж пред света”, пише Франс прес преди олимпиадата. В серия публикации от този период новинарската агенция става исторически източник на всичко случващо се по време на олимпиадата.

Церемониите по откриването и закриването и няколко състезания са показани в цвят, като събитията се предават по сателит директно до Съединените щати и се записват за Европа. Девет дни преди старта на игрите император Хирохито - същият, който обявява капитулацията - открива първата в Япония влакова линия шинкансен, която се строи в продължение на пет години и половина.

Най-бързият влак в света до днес свързва Токио и Осака със скорост до 210 километра в час и е обявен за началото на ерата на “куршумения влак”.

Токио, най-големият град в света по това време с 10,6 милиона жители, показва на света, че е напълно възстановен за игрите.

Там е

изградена нова

пътна мрежа,

често повдигната или подземна, преминаваща под заводи и нови жилищни блокове, заместили стари дървени селски къщи, пише Франс прес на 9 октомври, в навечерието на церемонията по откриването.

Построени са нови линии на метрото заедно с магистрала с дължина 27 километра (17 мили), свързваща олимпийското село и летище “Ханеда” през квартал “Гинза”.

"За първи път държава полага такива усилия да организира олимпиада - пише още френската агенция. - Лицето на Токио е напълно променено. Сякаш тук никога не е падала бомба.”

В реч миналия месец в подкрепа на кандидатурата за олимпийските игри в Токио през 2020 г. премиерът Шиндзо Абе!!!ШИНДЗО АБЕ БЕШЕ ДО МИНАЛАТА ГОДИНА!!!описа как нацията все още се възстановява от Втората световна война, когато спечели правото да бъде домакин на игрите от 1964 г.

"Токио беше избран да бъде домакин на олимпиадата през 1964 г. през 1959-а - само 14 години след края на войната. Тогава бяхме много по-бедни, отколкото сме днес - каза Абе. - Но тогава вложихме страст за домакинството на олимпийските игри в Токио и тази страст подхранваше успеха на игрите."

Шиндзо Абе също има лична връзка с игрите от 1964-та. По онова време премиер е неговият дядо Нобусуке Киши. Подобно на г-н Киши, г-н Абе се надява организирането на събитието да има положително икономическо въздействие, добавяйки инерция към икономиката, която показва признаци на дефлация.

“Под наблюдението на всички останали нации японското правителство положи големи усилия, за да изгради имидж на стабилност и модерност за страна, която имаше негативен образ в световен мащаб. Игрите до голяма степен изтриха предразсъдъците”, пише тогава Франс прес.

Към онзи момент Токио, а и Япония съвсем

не са туристическият магнит,

какъвто са днес.

Може би затова историците подчертават факта, че японското правителство въвежда външна политика, наречена Sakoku, което означава “затворена държава” и е в сила повече от 200 години (1633-1853). Тази изолация е причината Япония да процъфтява в културно отношение, но да изостава в областта на технологиите. Така в началото на 20-и век, когато страната е отворена за света, повечето големи държави не я възприемат като напреднала икономика. 56 години по-късно никой не се съмнява в невероятното икономическо чудо и техническия прогрес, но предизвикателството на тази олимпиада е да покаже на света как ще се справи в настоящата ситуация.

Олимпиадата през 1964 г. се явява отправната точка, която показва на света

новото лице на тогавашна Япония,

стремяща се към мир. Провеждат се презентации, в които открито се говори за новия път на страната. В мемориала на мира в Хирошима, който днес е едно от емблематичните места за японците и туристите, е запален “Пламъкът на мира” през 1964 г. Този пламък продължава да гори и днес, а японците казват, че никога няма да го оставят да угасне, докато не бъде унищожено ядреното оръжие в целия свят.

Впечатление прави и размерът на финансирането, което японското правителство отпуска на своите спортисти тогава. Посочва се, че разходите за олимпийските игри през 1964 г. са били приблизително 282 милиона долара, но има слухове, че истинските разходи са надхвърлили 1 милиард. Страната обаче претърпява шокиращо унижение, когато нейният шампион по джудо Акио Каминага губи от холандеца Антон Геесинк.

Въпреки това Япония се класира на трето място в таблицата с медали зад могъщите американци и Съветския съюз.

“Днес имаме народ, който вече е показал на света какво може - каза премиерът Абе. - Днес

нашето предизвикателство

е да покажем,

че можем

да се справим

и в настоящата ситуация. Светът се нуждае от сигурност. В този смисъл олимпиадата ще бъде много повече от спортно състезание. В нея са вперени всички погледи как ще продължим живота си не само след, а и по време на самата пандемия, защото не трябва да забравяме, че тя не си е отишла.” С речта си Абе се надява да окуражи японците, които все повече се страхуват от провеждането на игрите на своя територия.