Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди 29 години “Българска армия” видя едно велико приятелство, което направи Италия непобедима на Евро '20 СНИМКИ: ИВАН ГРИГОРОВ

25 хил. сръбски ултраси превръщат центъра на София в бойно поле

Легендите Роберто и Джанлука доказаха, че дружбата в съблекалнята е незаменима съставка на големите победи

32 мача без загуба, и то на ниво национални отбори! Опитайте се само да си представите какво означава подобно постижение. Да не говорим за всички други рекорди, които подобриха играчите на Италия. Ако ви се удаде възможност да нахлуете в съблекалнята им, ще останете изненадани от единодушието в отбора кой точно носи най-голяма отговорност за победоносния път на "Скуадра адзура". 99 процента от футболните звезди ще извикат като един името на Роберто Манчини.

Да, това е един от големите герои на европейското първенство. И то не толкова заради гениалните си тактически ходове, колкото заради умението да превръща ненадминати егоцентрици в първи приятели, които с хлапашки усмивки и блясък в очите маршируваха победоносно по стадионите на Стария континент.

Манчини го умее това със създаването на атмосфера в съблекалнята. Та нали навремето самият той разчиташе на верни другари в най-напечените си моменти като професионален играч. А може би най-ценният сред тях беше легендата Джанлука Виали, който днес е координатор на италианския тим. Двамата се прегръщаха като полудели от радост деца след гола на Киеза във вратата на Австрия на осминафинала.

Много пъти преди това я бяха тренирали тази прегръдка сегашните старши треньор и координатор. Само че тогава бяха млади, енергични и препълнени с грандиозни мечти. Всъщност много от тях се сбъднаха именно защото Манчини и Виали не изгубиха детското у себе си и не спряха да вярват, че приятелството е по-силно от завистта и дребните сметчици.

И че прегръдката от щастие е по-силен мотиватор и от най-красивата реч или заплаха.

България е виждала тази толкова важна за успехите на италианския футбол прегръдка. През далечната вече 1992 г. треньорът на италианския тим Роберто Манчини и дясната му ръка Джанлука Виали са главни действащи лица в един изключително любопитен мач. Действащият европейски клубен шампион посреща на ст. "Българска армия" "Сампдория", чието нападение се води именно от двете футболни легенди.

Сърбите избират стадиона на ЦСКА, след като на тяхна територия става невъзможно да се играе футбол заради избухването на югославските войни, пламнали година по-рано. В началото "звездашите" избират да играят домакинските си мачове в Будапеща, но там ги посреща полупразен стадион, а те повече от всичко разчитат на своята публика.

Решението на проблема е лесно – стадионът в центъра на София е по-близо до Белград и е по-гостоприемен. За мача със "Сампдория" стотици рейсове и коли тръгват от цяла Сърбия и се струпват на Калотина. Почти всички билети са изкупени от сърбите, но и много българи искат да видят на живо актуалния европейски шампион.

На стадиона има и сплотена италианска група, но техните скандирания за удавени във врящото сръбско море. 25 000 души по трибуните заплашват да срутят "Българска армия". Цялата столична полиция е вдигната на крак заради опасенията от ексцесии. Играчите на "Сампдория" също са силно притеснени.

"По пътя от хотела до стадиона виждах пистолети и ножове, насочени към нас. Останалите момчета също бяха сащисани от враждебната атмосфера.

В съблекалнята беше гробна тишина, но после се окопитихме и дори запяхме популярно тогава парче за сваляне на напрежението", ще си спомни години по-късно играчът на "Сампдория" Ивано Бонети.

На терена дори и на-смелите бойци биха се стреснали от оглушителния рев на тълпата.

Играчите на "Звезда" се възползват от помощта на верните си фенове и откриват резултата, но оттам нататък професионализмът и доверието, изградено въз основа на лично приятелство, помагат на символичните гости да обърнат нещата в своя полза.

Именно Роберто Манчини вкарва за крайното 3:1, след като е получил пас от добрия си приятел Виали. Двамата се прегръщат като луди и куфеят независимо от заобикалящата ги враждебна среда. Впоследствие "Сампдория" стига до финала, но губи решителния мач от "Барселона".

А Манчини и Виали остават един до друг през следващите десетилетия. Сега твърдят, че не им е било трудно да създадат толкова силно приятелство – спят в една стая, ядат от една чиния, радват се и страдат заради едни и същи събития в живота си.

Много по-късно тази велика дружба ще бъде поставена на изпитание, след като Виали започва неравна битка с рака на панкреаса. Два пъти е на ръба и два пъти побеждава болестта, за да се завърне отново в щаба на своя голям приятел. Сега двамата имат пълното право да се наслаждават на живота и на всички велики дела, които извършиха в италианския национален отбор.

И понеже стана дума за онзи кървав сблъсък на ст. "Българска армия", фотографът Иван Григоров ни предостави непоказвани досега кадри от мача в София. Те не само са съхранили атмосферата около двубоя, но и са уловили силната емоция на Манчини, Виали и другите големи футболисти на "Сампдория", които тогава пишеха историята на клуба.