Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

САЩ омекват към Русия

Има ли надежда за Пеевски и Божков?

Докога ще е в сила законът “Магнитски”? Не знам, но по време на студената война подобна роля играеше поправката “Джаксън-Ваник” към търговския закон на САЩ. Когато отношенията със СССР се затоплиха, отпадна и поправката. Дали и сега нещата не вървят натам?

Вървят, но

като в една притча за Настрадин Ходжа

Идва при него селянин и се оплаква, че жилището му е много тясно: жена, родители, девет деца - и всички в едно помещение. Не се трае! “Кози имаш ли” – пита ходжата. “Имам две.” “Вкарай ги в къщата и ела другата седмица!“

На другата седмица селянинът иде още по-отчаян – вече съвсем не се трае! “А прасе имаш ли?” – пита ходжата. “Имам.” “Вкарай го и него и пак ела другата седмица”. И така, малко по малко, селянинът вкарва петте овце, кокошките и кравата. “Вече ми иде да се обеся!” – вдига ръце към небето селянинът.

“А-а-а, това е голям грях! – казва ходжата. – Я тогава изкарай кравата!” На другата седмица селянинът казва: “Малко ми олекна, ама пак не е живот…” “Тогава махни и кокошките”. И така, седмица по седмица и животно по животно,

битовите условия на човека се връщат към първоначалното положение

“Е, сега как си?” “Чудесно, всички сме щастливи – ликува селянинът. – Друго е човек да живее нашироко!”

Притчата е стара и изтъркана, но чудесно илюстрира

ескалацията на дружбата между САЩ и Русия

в нашия век. От 2012 г. насам САЩ трупат на гърба на Москва санкции след санкции – в момента действат 15 наказателни програми срещу Русия и още няколко се подготвят. В резултат растежът на руския БВП спря, а жизненото равнище след анексията на Крим става все по-безжизнено.

Сега обаче положението взе да се облекчава. Както Настрадин Ходжа разрешил на селянина да изкара кравата, така Байдън отмени санкциите срещу компаниите, които строят газопровода "Северен поток – 2".

Като се замисли човек, този поток поставя САЩ пред дилема. Вярно, новият газопровод обвързва Германия с Москва. Но пък ако го няма, ще има повече евтин руски газ за Китай - новия главен противник на Чичо Сам. Кое е по-опасно за САЩ? Довчера беше първото, сега е второто.

Нещата май се обръщат – ходжата изкара кравата. И не е само кравата, дойде ред и на кокошките. Преди срещата с Путин Байдън спря последните военни доставки за Украйна. Продължи договора за стратегическите оръжия. Но най-голямата услуга за Кремъл е, че Байдън оряза производството на нефт на територията на САЩ и в резултат световната му цена скочи от 40 – 50 долара до 75 долара за барел. И колкото повече скача, толкова повече

примката около врата на руската икономика

ще се отпуска

Нещо се променя радикално в световната политика. Най-яркото доказателство е смененият тон на официозните медии в САЩ. Довчера Путин беше самото олицетворение на злото. Той се месеше в американските избори, плащаше на талибаните за всяка отрязана американска глава в Афганистан, хакваше американските газопроводи, задръстваше интернет с дезинформации - което е най-великата наглост - постави свой агент в Белия дом за президент на САЩ!

Гледах по CNN пресконференцията на Тръмп и Путин след срещата им във Финландия преди 3 години. Щом приключи, водещият Андерсън Купър направо си разкъса ризата: “Ужас! Такъв позор, такова унижение за САЩ! Не мога да повярвам!”.

А пресконференцията си беше съвсем нормална. Тогава впрочем Тръмп нищо не даде, нищо не отстъпи. Сега Байдън изсипа цял кош дарове, но тонът на CNN е коренно различен – уважителен и градивен.

Байдън даде отделна пресконференция и правилно стори, защото има когнитивни проблеми. Отговори на 2-3 въпроса, скара се на една журналистка и си тръгна. В своята пресконференция Путин отговаряше търпеливо и подробно повече от час, показвайки великолепна памет и широки познания.

“Имаме голям напредък след Тръмп. Путин

все още печели

– писа в “Ню Йорк таймс” Александър Виндман, бивш директор по европейските и руските въпроси в Националния съвет по сигурността към Белия дом. – Русия си тръгва (от срещата) с пиар победа, докато САЩ има малко, с което да се похвали…”

Довчера официозните медии не даваха и косъм да падне от главата на Китай. Сега взеха да скубят кичури. Скандалът избухна още през март на срещата на външните министри в Анкоридж. Първо държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се скара на китайците заради зулумите в Синцзян, Хонконг и Тайван, както и за кибератаките срещу САЩ. После колегата му Ян Дзиечъ нарече САЩ “шампион на кибератаките”. Освен това никой не вярвал в американската демокрация. И така нататък, все в този тон.