Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди 80 г. Хитлер напада СССР: Агент "Рамзи" препупреждава 6 месеца по-рано Германска танкова дивизия на съветската граница

Операция "Барбароса" слага началото на най-зловещия военен театър, разиграл се в цялата човешка история

Точно преди 80 години на 22 юни нацистка Германия напада Съветския съюз с 3 милиона войници, 3600 танка и 2700 самолета.

Операция „Барбароса“ е най-голямата военна офанзива в човешката история не само като численост на войските, но и в жертви. Тя открива Източния фронт - невиждан никога преди или след това военен театър, на който в най-ужасяващи условия се водят най-тежките битки, с най-много загинали в цялата писана хронология на планетата.

Планът на Хитлер да нападне СССР е разконспириран по-рано от Рихард Зорге - немски журналист, който работи в Токио като съветски шпионин под псевдонима "Рамзи".

Уви, в Москва

информацията му не е

взета под внимание.

Агент "Рамзи" прихваща първите слухове, че Хитлер може да нападне СССР още в края на декември 1940 г. Всъщност това е почти веднага, защото Адолф Хитлер одобрява плана „Барбароса“ на 18 декември 1940 г. Според директивата приготовленията за нападението трябва да бъдат завършени до средата на май следващата година.

Немски офицери донасят слуховете в германската мисия в Токио, където Рихард Зорге работи над бюлетина "Дойчер динст" и другарува с посланика Ойген От. Двамата са изключително близки приятели от няколко години, когато От е още военен аташе в японската столица.

През 1936 г. без да предполага, че журналистът шпионира за руснаците, Ойген От му доверява за тайните преговори между Япония и Германия и за „Антикоминтерновския пакт“ от ноември 1936 г., за които е научил от японския генерален щаб. Тогава даже го моли да му помогне в шифрирането на телеграмите до Берлин. Така човекът на Москва се запознава и с тайния код на немските военни. 

Когато Ойген От става посланик на Германия през 1938 г., кани Зорге да редактира бюлетина на посолството и така агент "Рамзи" получава официално работно място в германското посолство и достъп до различни секретни документи.

През декември 1940 г. Зорге получава информацията, че в Берлин кроят планове за нападение на СССР и това изглежда шокираща вест, защото предната година Хитлер и Сталин са сключили пакт за ненападение. Но Зорге не губи време и тръгва да търси още информация, за да се увери в достоверността на новината. Намира потвърждение от полковник Алфред Кречмер - новия военен аташе на посолството, който има връзки със заместник-началника на Хитлеровия генерален щаб.

На 28 декември 1940 г.,

само 10 дни след заповедта

на Хитлер, Зорге изпраща

първото предупреждение

през Владивосток към Москва.
През следващите месеци се трупат още потвърждения. В началото на май 1941 г. посланик Ойген От казва пред Зорге, че Хитлер е решен да завладее европейската част на СССР. Зорге изпраща ново тревожно съобщение. В края на май посланик От вече разполага с данни и за датата. Нападението е планирано за втората половина на юни. Зорге пак докладва в Москва.

На 31 май Зорге се вижда и с друг стар приятел - лейтенат Ервин Шол, който е пристигнал от Банкок, където е военен аташе. Двамата пиянстват цяла нощ из баровете на Гинза и Шол доверява на Зорге, че войната ще започне на 15 юни, или може би ден-два по-късно.
Рано сутринта на 1 юни 1941 г. Зорге изпраща съобщение във Владивосток. Москва не реагира.

Агент "Рамзи" е първият, който предупреждава, че Хитлер се готви да нападне Съветския съюз. Но не е единственият. Повече от 100 съобщения от тайни агенти се трупат върху бюрото на Сталин. Валят доклади от чуждестранни информатори и дипломати. А и признаците са повече от ясни - немците местят дивизии на изток от месеци, а самолетите им облитат час по час граничните области. Всичко това се докладва най-подробно на Йосиф Висарионович.

Едва ли в съвременната история друг държавен глава може да се похвали, че е бил така обстойно информиран за предстоящо вражеско нападение.

Защо обаче Сталин не

иска да приеме истината?

Трудно е да се намери разумно обяснение. Възможно е да е бил прекалено доволен от сключването на пакта с Хитлер, за да допусне, че той е без всякаква стойност. Или пък е вярвал във версията, че всички тези предупреждения са само дезинформационна кампания на англичаните, които се опитват да спасят собствената кожа. Дори откритото потвърждение на плана от страна на немския посланик в Москва, направено 50 дни преди началото на войната, е отхвърлено от Сталин като британска измислица. 

Опърничавият грузинец отдавна е развил параноя. Вече почти цяло десетилетие той изпитва мрачно недоверие към собствените си тайни служби. Според него те са заразени от вражеското семе на Лев Троцки и затова след декември 1934 г. е започнал яки чистки. Убит е дори и шефът на Зорге - Ян Карлович Берзин. Сталин мрази и Рихард Зорге. Даже открито го нарича лайно. Но личното му отношение в случая няма кой знае какво значение.

Войната става факт. На 22 юни 1941 г.

информацията на

агент "Рамзи"

се потвърждава.

Журналистът е съсипан.

"Стана някаква чудовищна грешка", казва той в отказ да повярва, че всичко това се е случило. Отива в бара на токийския хотел "Империал" и се напива безпаметно с уиски.

В Москва оценяват професионализма на своя разузнавач едва след няколко месеца, когато Зорге съобщава, че Япония няма да нападне СССР. Това дава възможност на съветското командване без риск да пренасочи от далекоизточната си граница 26 свежи, добре обучени сибирски дивизии и да ги хвърли при битката за Москва. Така Червената армия успява да отблъсне немското нападение, преди Вермахтът да влезе в Москва. Столицата е спасена! 

Послеслов

Агент "Рамзи" е арестуван в Токио на 18 октомври 1941 г. Три пъти японците се опитват да го заменят срещу някой от техните шпиони и всеки път получават един отговор от руснаците: "Името Рихард Зорге не ни е познато". Освен че искат да избегнат официално признание, че СССР се занимава с шпионаж от Москва не се колебаят да се отърват от човека, който е наясно с фаталната погрешна преценка на Сталин.

Рихард Зорге е обесен на 7 ноември 1944 г. в японската столица.
Реабилитиран е от Кремъл едва през 1964 г., когато посмъртно му е присвоено званието "Герой на Съветския съюз".