ФЕКАЛНА ПОЕМА

Днес ми се наложи за няколко часа да отида до Враца...

Минавайки по главната улица на града подминавах различните шатри на плитически партии. “Възраждане” се снимаха заедно, а аз снимах една котка, която беше застанала на входа на магазин за козметика.

Малко по-нагоре по централната видях шатрата на ДБ.

“Заповядайте, това е нашата листовка. Подкрепете ни” - рече млада дама, кандидат от листата.
“Не съм от Враца. А и с вас не се харесваме по принцип” - казах аз.
“Ама защо не се харсваме, господин Мицов” - дамата очевидно ме позна - “нямам никакви лоши чувства към вас”.
“Попитайте шефовете на партията си, сигурно ще ви дадат причина” - казах аз.
И тук някъде ме хвана срам. Пожелах успех на младата дама и подвих опашка нагоре по улицата.
Давайки си сметка, че познавам няколко истерични комсомолци от ръководството на клетата партия Да 16. Но не познавам други в същата партия, които си нямат идея, че в ръководството на организацията им има хора с ментален климактериум.

Сетих се за страшно много тъпотии, заяждания, гадости и ехидни подмятания, които се случваха в продължение на тези години, в които се занимавах с политика. И ми стана още по-гадно, защото сякаш обидих младото момиче от Враца, което си няма понятие защо не обичам ДБ и защо ги смятам за тъп комсомол.

Все тая. Пожелах и успех. Успехът не винаги се корени в резултата. Понякога успех е да успееш да разгадаеш алгоритъма на играта. И да продължиш в друго ниво, с дуги предизвикателства, с други цели и друга реалност.

В реалността, в която аз дълго живях, се леят кофи с виртуални лайна.
От виртуалните лайна ще поникнат виртуални цветя.
Лайняни цветя.
Високи.
Силни.
Видими отдалеч.

Но когато ги доближите, те няма да миришат на друго, освен на лайна.

С това приключвам тая фекална поема.

И ако ме видите следващия път, ми дайте листовка.
Аз ще я прибера. И може би ще я прочета. А може би не.
Но няма да ме спечелите повече. Никога и никъде.

Аз изпих своите контейнери с фекална помия.
И сега с радост ще се забърша. Може би с вашите листовки. А може би със собствената си наивност, която съм рециклирал и съм превърнал в тоалетна хартия...

*От фейсбук!