Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

От какво е бил болен Ленин?

След като изучава всички налични документи за причината за смъртта на Ленин и неговата медицинска история, "докторът на лидерите“ д-р Евгений Иванович Чазов пише: "Още нещо ме изуми - сериозните поражения на мозъчната тъкан не са съвместими със сравнително запазената интелигентност, самокритичност и мислене на Владимир Илич. Предполагахме, че възможностите за творчеството на Ленин след инсулт са свързани с големите компенсаторни свойства на мозъка му“. Такова заключение е подписано и от тогавашния министър на здравеопазването на СССР - Б. В. Петровски. Лекарите недоумяват как последните творби на Ленин са създадени от него, при положение че мозъкът му е бил силно увреден.

Странната болест на семейство Улянови

Атеросклерозата се характеризира с определени морфологични изменения. Първото са задължителни липидни (мастни) петна по стените на кръвоносните съдове, второто са атеросклеротичните плаки. При рязко развитие на атеросклероза броят на плаките става много голям, те частично се сливат помежду си и придават на вътрешната повърхност на засегнатите артерии груб, неравен вид. Според очевидци при аутопсията на Ленин пинсетите са чукали по кръвоносните съдове като по камък. И това е доста интересен факт, като се има предвид, че бащата на Ленин умира от инсулт, две от сестрите му умират от инсулт, а двата крака на най-малкия му брат Дмитрий са ампутирани поради атеросклероза. При Ленин е установена обширна калцификация на главните съдове на мозъка, с която се свързва мъчителната му мигрена. Съществува хипотеза, че причината за това е генетично увреждане, характерно за цялата фамилия.

Това може да бъде проверено чрез генетични изследвания върху мозъчните тъкани на Ленин, запазени в неговия мавзолей, или върху тези, съхранявани в Московския институт за мозъка.

Лекарите установяват сифилис при аутопсията, но се страхуват да го публикуват

В акта за аутопсията на Ленин е записано: съдовете са като шнурове. Това обаче се свързва с друго заболяване: менинговаскуларен сифилис на мозъка. Тоест лекарите диагностицират сифилис при аутопсията, но се страхуват да го направят публично достояние.

Главният патолог на Москва тогава д-р Иполит Давидовски има подробно описание на характерните черти на тази патология. Ако дефиницията му се сравни с акта от аутопсията на Ленин, специалистите няма да имат съмнения.

Един от най-старите и опитни невропатолози, проф. Струмпел, е особено категоричен при определянето на окончателната диагноза. След изследване на Ленин той категорично заявява, че пациентът има сифилитично възпаление на артериите.

Но Ленин и сифилисът за тогавашното време са две напълно несъвместими неща. А това заболяване тогава съвсем не е някаква рядкост. Защо Бетовен, Шуберт, Линкълн да са съвместими със сифилиса, а Ленин да не е?

В документи лекарите ясно посочват, че приживе лидерът получава лечение, съответстващо на диагнозата. Лекуван е само с антисифилитични лекарства. Това са тежки метали: живак, бисмут, арсен, големи дози йод всеки ден. Всичко това е описано от акад. Лопухин. По това време по целия свят сифилисът се "бори“ само по този начин – с лекарства, които могат да бъдат опасни.

Съставът на екипа от лекари, които лекуват Ленин, също говори много. За пациента се грижат 30 лекари на световно ниво: 21 от тях граждани на РСФСР и 9 чужденци (седем от Германия, двама от Швеция). Обслужван е от 5 санитарки и 5 медицински сестри. Основният му лекуващ лекар акад. Кожевников през тези години се счита за водещ специалист по невросифилис (сифилис на нервната система) в Русия. Главният европейски специалист по лечение на невросифилис Макс Нон е призован от Германия, специално за консултация на Ленин.

Тоест болестта на Ленин не е била тайна за приближените до него. Той е със стандартна клинична картина за това време. В психиатричните отделения на руските болници пациентите с абсолютно същите симптоми са от 10 до 40 %. Следователно всички са наясно какво е това. Включително и самият Ленин, защото неслучайно

Главният патолог на Москва Иполит Давидовски пише: "Според статистиката броят на пациентите със сифилис през 1924 - 1925 г. е 5,5% от населението“. Тоест от 100 московчани поне петима са болни. Регионите са много различни, например в Калмикия пациентите са до 43 %. Общите изследвания през 20-те години показват, че в някои села в Централна Русия до 16% от жителите са болни от сифилис. С две думи, в Русия е имало епидемия от сифилис. Болестта е сериозен проблем не само за страната, но и за Европа. Когато през 1940 г. са открити антибиотиците, болестта е лесна за лечение, но преди това е заплаха за националната сигурност.

Как се е заразил Ленин – не е ясно, но по това време сифилисът е широко разпространен. Предполага се, че това е станало в младите му години. Тази болест се превръща в най-объркващото събитие в историята на медицината по целия свят.