Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Душман с танка си взриви стените на Аушвиц Давид Душман почина на 98 г. в Мюнхен.

Зловещата картина се запечатва в ума му за цял живот - навсякъде имало трупове и скелети

Раняван е тежко 3 пъти, губи част от белия си дроб

Участва в легендарните битки при Сталинград и Курск

Разминава се на косъм от смъртта при терористичния атентат през 1972 г. на олимпийските игри в Мюнхен

27 януари 1945 г. След като 21-годишният Давид Душман събаря с танка си една от стените на концентрационния лагер в Аушвиц, се натъква на зловеща картина. Земята е осеяна с хиляди трупове и скелети. Гледката е потресаваща. Войниците от Червената армия

не вярват на очите си

Между безжизнените тела и останките се криели и някои от оцелелите пленници. Общо те било около 7000 души - 500 от които деца, а смъртта си там намерили стотици хиляди евреи. Повечето от спасените били в критично състояние - изнемощели, слаби, смъртноболни, неможещи да се изправят на краката си.

Преживеният ужас завинаги се запечатва в съзнанието на Давид Душман, който

пази спомените до последния си дъх

Той почина на 98 г. в Мюнхен на 6 юни.

Едва миналата година ветеранът с пълни подробности разказа на какво точно се е натъкнал в Аушвиц.

“Когато пристигнахме, видяхме оградата и тези нещастни хора - спомня си Душман. - Ние не знаехме почти нищо за съществуването на лагера. Пробихме си път през стените с танковете. От някакви бараки започнаха да излизат хора, клатушкайки се. Седяха и лежаха между мъртвите. Всички бяха в затворнически униформи.

Помня очите им. Беше много, много ужасно”

Давид Душман признава, че той и останалите войници не успяват веднага да осъзнаят какво се случва пред очите им - картината била толкова зловеща, както и всичко останало в лагера.

Те оставят всичките си консерви с храна на оцелелите и получават нареждане да продължат към Берлин, за да прогонят фашистите. От общо 12 хил. души в неговата дивизия в края на Втората световна война остават само 69. Сред тези суперкъсметлии е и Давид Душман.

Историята му е достойна за книга, тъй като е изпълнена с немалко трагични преживявания. Той е роден на 1 април 1923 година.

Баща му бил генерал,

спортен и военен лекар в Червената армия, а майка му била педиатър. Душман прекарва част от детството си в Минск, преди семейството му да се премести в Москва, където баща му бил нает да ръководи медицинския център в Държавния спортен институт. По-късно, през 1938 г., мъжът е депортиран в Главното управление на наказателните лагери (ГУЛаг) около Северния полярен кръг. Умира по време на голямата чистка на Сталин.

Когато е на 18 г., Давид се присъединява към Червената армия след нацистката инвазия на Съветския съюз и е един от най-добрите войници по време на Втората световна война.

Първото му участие в тежка битка

е кръвопролитният сблъсък при Сталинград. От юли 1942 г. до февруари 1943 г. Душман се бори, за да отбие нацистката атака, и тежко преживява загубата на верните си другари.

Няколко месеца по-късно той е част и от 4-те млн. войници в голямата операция на Източния фронт - битката при Курск. Това е последната немска офанзива срещу Червената армия.

По време на Втората световна война Давид Душман е раняван тежко три пъти. Последният е при освобождението на Аушвиц. Тогава се налага част от единия му бял дроб да бъде премахната. Това бележи целия му живот, но Давид открива начин как да се справи с усложнението.

За участието си във войната Душман

получава 40 ордена за храброст,

но остава без отличие за спасяването на евреите от Аушвиц.

След като приключва Втората световна война, Душман започва да учи медицина и спорт. Тогава обаче почти не можел да ходи, защото оставал без дъх заради отстранения бял дроб.

Така решава да създаде собствена програма за трениране на фехтовка по минута дневно. Става толкова добър, че през 1951 г. става шампион на Русия.

Талантът му бил уникален, а уменията - забележителни

Справял се отлично с бойната система и така става треньор на женския национален отбор на Съветския съюз от 1952 г. до 1988 г. Под негово ръководство са спечелени два златни, два сребърни и три бронзови медала на летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. Именно тогава Давид Душман отново е на косъм от смъртта, тъй като преживява терористичния атентат срещу израелския отбор. На 5 септември 11 от членовете му са взети за заложници от палестинската организация “Черен септември” с искане за освобождаване на 200 палестински затворници в Израел. Още при отвличането на спортистите са убити състезателят по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньорът му. Похитителите качват насила заложниците в автобус, с който стигат до хеликоптера. Германската полиция открива огън по летателния апарат, а престрелката води до смъртта на останалите 9 души от израелския отбор и четирима от терористите.

Представителите на Съветския съюз се прибират невредими.

Любопитното е, че по време на треньорската си кариера Давид Душман се сближава с германския президент на Международния олимпийски комитет и също бивш фехтовач Томас Бах. Самият той бе покрусен от смъртта на ветерана от Червената армия и обясни, че е дълбоко натъжен от новината.

“Когато се срещнахме за първи път през 1970 г., той незабавно ми предложи приятелство и съвет въпреки личните си преживявания във Втората световна война и Аушвиц и това, че самият той е от еврейски произход - посочва Бах. - Това беше такъв забележителен човешки жест, че никога няма да го забравя.”

Шарлоте Кноблох от местната еврейска общност в Мюнхен обясни също, че загубата на Душман е особено болезнена, защото той е бил един от последните хора, които са могли да разкажат за събитията в Аушвиц.

“Той можеше да обясни тези събития от собствения си опит - допълни тя. - Давид беше един смел и честен мъж, спасил хиляди животи.”

През 1996 г. ветеранът от Втората световна война се мести в германския град Мюнхен, където живее до смъртта на съпругата си Зоя. Тя си отиде от този свят преди няколко години.

Почти до края на живота си

Душман тренирал по три пъти седмично фехтовка

и по този повод казвал: “Трябва да мислиш бързо и да знаеш какво ще предприеме противникът ти, за да можеш да го заблудиш”.

През последните години Давид често посещавал различни училища и разказвал историята си. През 2015 г. участва в честванията по случай 70-годишнината от края на конфликта в Европа.

В Берлин неговият танк е превърнат в паметник на героите. С машината той има една съкровена снимка, на киято плаче.

“Онова, което сте преживели като физическа и душевна болка, но и забележителното, което сте постигнали, както и необикновените ви успехи биха стигнали за три живота”, казва Шарлоте Кноблох.