Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жената на Линкълн не е била луда, а болна Мери Тод

Мери Тод реже косите си публично, с часове гледа в една точка и пръска неприлични суми

Ейбрахам Линкълн е обожествявана фигура в американската история, но съпругата му няма този късмет.

Историята представя Мери Тод Линкълн като скандална и противоречива личност, която сякаш е повече тъмно петно в биографията на мъжа си, отколкото негова достойна спътница.

Навиците й да пръска пари, крупните суми, с които обзавежда Белия дом и гардероба си,

ексцентричните действия на публични места

подробно са описани от хроникьорите.

Нейният драматичен житейски път, в който губи три деца, а съпругът й издъхва в ръцете й, след като е прострелян смъртоносно, дава още по-силен отпечатък на странните обрати в поведението й.

Десетилетие след смъртта на президента Линкълн Мери е съдена за невменяемост от единствения си жив син Робърт и

принудително

е настанена в санаториум

в продължение на месеци. Малко преди това Мери Тод е отрязала косите си на централна улица пред погледа на случайни минувачи. Известно е влечението й към спиритизма, чиято доктрина е контактуването с душите на мъртвите. Мери твърди, че вижда духовете на мъртвите си синове в дома си.

Излизат наяве и документи, в които се посочва, че огромните суми, които е похарчила за нови мебели в Белия дом, са от бюджет, предназначен за финансиране на американската армия. Всички тези детайли все повече настройват обществото срещу нея.

Независимо от това Мери е първата жена, за която е използвано определението "първа дама". При встъпването си в длъжност Ейбрахам Линкълн й подарява комплект бижута на "Тифани"

за рекордната за онова време сума

от 13 000 долара

Безупречният й стил в началото впечатлява американския народ, но постепенно медиите започват да я определят като "нестабилна", "жена, носеща у себе си и малко лудост".

"Тя харчеше пари - много пари - пише журналистът Джефри Блумър, който познава в детайли живота на семейството. - Екстравагантни тоалети, мебели.

Нейните желания

се сменяха бързо,

изхвърляше на боклука бижута и дрехи за хиляди долари. Всички виждаха, че има нещо странно в поведението й. Никой не знаеше дали е болна, дали е нещастна, или просто е изморена от живота."

Историци също се опитват да опишат поведението й. Според някои съвременници тя страда от биполярно разстройство. Диагноза, която по нейно време не е съществувала. Други теории на днешни историци описват заболяването й като лаймска болест, хронична умора и диабет. Всички тези догадки карат учените в Щатите да направят нови изследвания за това какво точно провокира необяснимите страни в поведението й.

Тази година един от изтъкнатите лекари в САЩ - Джон Сотос, предложи нова версия за странностите на г-жа Линкълн. В проучване, публикувано в Perspectives in Biology and Medicine, Сотос предполага, че Мери Тод може да е имала дефицит на витамин В12, което е довело до трайни изменения в мозъка й. Въпреки че единствените запазени медицински записки от живота на президентската съпруга са от четирите месеца, когато е била принудително настанена в лудница. Сотос твърди, че в изследването "са използвани около 100 исторически източника, включително 678 писма и снимки от онова време".

Като млада Мери била известна като интелигентна и мила дама, чудесно допълнение към партитата, на които придружава мъжа си. Сдобива се с лошата си репутация, едва след като Линкълн става президент.

"В двора на Белия дом

пресата постоянно

я преследва

с подигравки за неприятните й рокли, представяйки я като шпионин - пише лекарят. - В тази атмосфера тя губи и деца, и съпруг. Тя е като дефектна мраморна статуя, чиито пукнатини не могат да се запълнят.

Мери Линкълн е жертва, очукана от лични неволи и затворена от разрушителните конвенции на викторианското домакинство."

Като допълнение към неговата теза, че тя не е получила навреме лекарска помощ, нова изложба във вилата на президента Линкълн във Вашингтон твърди, че съвременните наблюдатели трябва да се доближат до статута на Линкълн като

опечалена майка

В експозицията "Размисли за скръбта", кураторът Кали Хокинс предлага по-съпричастно разбиране за това как мъката е променила живота й.

Както Хокинс казва пред "Вашингтон пост", тласъкът за изложбата е личен: преди три години самата тя губи дете.

"Историята не е била благосклонна към Мери Тод Линкълн отчасти защото обществото тогава и сега наистина има много

сложни отношения със смъртта и скръбта

и с това, което е социално приемливо", казва Хокинс. Според нея мъката на Мери Линкълн е била неудобна.

"Тя не е излизала с месеци от стаята си, стояща в пълна тъмнина - твърди лекарят, който подробно изучава живота й. - Описват се часове от живота й, в които гледа в една точка, без да помръдва. Особено след смъртта на президента Линкълн хората просто не са знаели какво да правят с нея.

Тя не отива на погребението му,

на което се изсипва цяла Америка. Описана е от лекари нейната "неспособност" да напусне стаята си. Тази "неспособност" има и медицинско, и психично обяснение. Тя е била болна, не луда. Загубата на части от паметта й е отключила нейните "биполярни" прояви."

Започвайки от 1850 г., Мери претърпява поредица от травматични загуби само за няколко години. Нейният син Еди умира същата година на 4-годишна възраст; през 1862 г. 11-годишният Уили също си отива - вероятно от коремен тиф.

Три години след смъртта на Уили Мери седи до съпруга си в момента, в който е застрелян в театъра на Форд. След това, през 1871 г., синът й Тад умира от белодробна болест на 18-годишна възраст. Най-големият и единствен жив син на двойката - Робърт, я обявява за "луда" и поема целия контрол над семейното наследство.

"Линкълн си позволява да тъгува публично за загубите си по начин, който създава безпокойство за хората от онова време - казва Сотос. - С години всички говорят за сеансите в Червената стая на Белия дом. В медиите открито я наричат вещица."

Когато Уили умира през февруари 1862 г., Линкълн не може да напусне леглото си в продължение на седмици, дори пропуска погребението на момчето. Според Елизабет Кекли, довереница на първата дама, Мери е "променена жена" след тази поредна трагедия. Тя никога повече не е стъпвала в стаята за гости, където той е умрял.

В писмо до г-жа Джон С. Сприг на 29 май 1862 г. Мери Тод Линкълн се извинява за забавянето, като отбелязва, че нейната "тъга и лошо здраве" са й попречили да отговори по-рано.

"Чувствахме такава огромна скръб при смъртта на нашия любим Уили, същество, прекалено ценно за земята, че съм толкова обезпокоена, че едва мога да си заповядам да пиша - отбелязва тя. -

Може би само в смъртта си ще намеря спасение.”

За лекаря, заел се да изучи внимателно причините за поведението на съпругата на Линкълн, това е важно и от историческа, и от медицинска гледна точка.

"Чрез нейния случай може да се проучи как първоначално започват заболявания, които са бич на нашето време, като паникатаки и да се проследи каква е тяхната връзка с други медицински проблеми - предлага лекарят. - При всички случаи, ако Мери Тод бе живяла днес, тя щеше да е възприемана по много различен начин. Уви, няма шанс историята да се опише абсолютно достоверно", твърди той.