Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Имало ли е "Лунен заговор"?

Руски физик твърди, че полетът е бил технически невъзможен

През юли 2020 г. се навършиха 51 години от началото на последния етап от американската космическа програма "Aполо", целта на която е била да изпрати с изследователска мисия на Луната 10 пилотирани космически кораба "Аполо" и да върне на Земята живи и здрави техните екипажи. Официално тази програма е приключила на 19.12.1972 г. в 19:24:59 ч., когато в Тихия океан се е приводнила капсулата на "Аполо 17" с тримата астронавти Юджийн Сърнан (1934-2017) – командир, Роналд Еванс (1933-1990) – пилот на командния модул, и Харисън Шмит (1931) – пилот на лунния модул. НАСА счита

лунните мисии

за успешни, макар че на Луната са стъпили официално 12 астронавти от 6 успешни полета, Аполо 13 претърпява авария и се завръща на Земята без прилуняване, а мисиите с "Аполо" 18, 19, 20 са официално отменени. Възторгът и гордостта на американския народ са достигнали екстремни висоти след стъпването на Луната на първите земляни, Нийл Армстронг (1930-2012) - командир на Аполо 11, и Едуин Олдрин (1930) - пилот на лунния модул. Над един милиард жители по света (с изключение на СССР и Китай) са наблюдавали в директно предаване по телевизията на 21.07.1969 г. в 02:56:20 ч. (UTC) "малката стъпка" на Армстронг върху лунната повърхност. С основание американците в дните на еуфория са били убедени в това, че смелите астронавти на "Аполо 11" са "натрили вирнатия космически нос" на комунистическия СССР. Но малко след тази еуфория същите тези американци били шокирани от разкритията на своя сънародник Бил Кейсинг (1922-2005) в книгата му "Ние никога не сме били на Луната – лъжата за 30 милиарда долара", издадена през 1976 г. Твърденията на Кейсинг вдъхновяват и изследователите Ралф Рене (1933-2008) с монографията "НАСА подведе Америка! Как ние никога не сме били на Луната" от 1992 г., и Дейвид Пърси със статия в изданието Fourteen Times. Въпреки подробните и задълбочени отговори на отправените към НАСА словесни атаки от известни физици, астрофизици и инженери на обобщените 14 твърдения за конспиративност на лунните експедиции (Вж. Майк Бара, "Древните извънземни на Луната" 2015 г.), съмненията незнайно защо се разрастват. Няколко дни преди смъртта си известният холивудски режисьор Стенли Кубрик (1928-1999)

прави признание

в двучасово интервю пред журналиста Патрик Мюри, че Нийл Армстронг и Бъз Олдрин никога не са се прилунявали, а всичко е било безпрецедентна измама, създадена от обсебващата идея на президента Ричард Никсън (1913-1994) Съединените щати да стъпят първи, преди СССР, на Луната. Кубрик се е съгласил да заснеме в студио правдоподобен видеодокумент през 1969 г. на "Лунната разходка", заради предложената му от НАСА голяма финансова облага. Въпросното интервю е било излъчено през 2014 г., след изтичане на 45-годишната давност от заснемането на скандалната лента. Но тази сензация бързо била разкрита – интервюираният уж Стенли Кубрик бил дегизиран актьор... През 2015 г. основателят на "WikiLeaks" Джулиан Асандж обяви, че възнамерява да публикува в интернет всички афери по програмата "Аполо". Документите за тях му предоставил известен и уважаван член на правителството на САЩ, срещу гаранция за анонимност. Все още тези документи не са публикувани. В подкрепа на американците, убедени в лунната измама, ръка им подават и руските публицисти Юрий Мухин, Юрий Елхов и ученият Александър Попов ("Американцы на Луне. Великий прорыв или космическая афера"). Физикът А. Попов доказва, анализирайки параметрите на "Сатурн V" -

ракетата носител

на корабите "Аполо", че тя не е била в състояние да развие втора космическа скорост (11,2 км/с), т.е. полетът до Луната е бил технически невъзможен. Много е вероятно тези мотивирани изводи да се отнасят за някоя друга ракета носител, защото със "Сатурн V" (SA-505) само 59 дни преди да бъде изстрелян "Аполо 11", т.е. на 18.05.1969 г., от Кейп Канаверал успешно е изстрелян космическият кораб "Аполо 10" с трима астронавти на борда, който извършва за 8 дни 2 обиколки около Земята и 31 обиколки около Луната. На 16.07.1969 г.

"Аполо 11" е изведен в орбита със същото лунно оборудване и тегло като "Аполо 10" и с носител "Сатурн V" (SA – 506). По време на многогодишните полемики за "лунния заговор" на НАСА редица изтъкнати уфолози са забелязали едно трудно обяснимо обстоятелство: почти пълната нечувствителност на НАСА и правителствата на САЩ към обвиненията във фалшификации, изопачаване на истината, манипулации и укриване на неудобни аудио и филмови записи, свързани с експедициите до Луната

Като прибавим към това и невъзмутимата безучастност на космическия конкурент – правителството на СССР и Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" (Звездното градче в Московска област), се създава дразнещото усещане за мълчаливо поощрение на лунното съзаклятие. Нито един от неговите "ястреби" не е бил обвинен в клевета или уронване на националното достойнство. Но както често се случва при свръхсекретните операции, осветяването на дълбоко пазените тайни става неочаквано. По невнимание на служител на НАСА е разсекретен през 90-те години документ, в който се посочвало, че най-големият "ястреб" на лунните конспирации Бил Кейсинг е бил служител от 1956 г. в маркетинговия отдел на НАСА, а книгата му, хвърляща сянка върху

достоверността

на лунните експедиции, е написана по поръчение на Националната космическа агенция и ЦРУ. Тя се е оказала една планетарна прикриваща операция за "отклоняване на вниманието" на световната общност. Потвърждение на това разтърсващо разкритие е направил полк. Филип Корсо (1918-1998), бивш служител на AMI (Военното разузнаване на американската армия), прочул се по цял свят с двутомния си бестселър "Денят след Розуел", който е споделил в интервю, че като съсед на Бил Кейсинг забелязал как той постоянно носел материалите някъде за корекции. Споделил му за съжалението си, че изобщо се е съгласил да я пише. След тези разкрития една след друга започват да се разплитат и други трудно обясними дотогава мистерии. Установено е, че НАСА действително е поръчала заснемането в специално аранжирано студио на правдоподобен филм за първите стъпки на Армстронг и Олдрин върху лунната повърхност. Но не за да прикрият предполагаемата

“Лунна измама”,

каквато изобщо не е имало, а за да се отклони общественото внимание от една крайно смущаваща случка на Луната, свидетели на която са станали астронавтите. Затова излъчените видеозаписи от прилуняването са били заснети на Земята и представени като автентични, а автентичните ленти със смущаващите кадри са били засекретени. Но каква би могла да е поразяващата сила на тази случка, че НАСА и ЦРУ да предприемат тази безпрецедентна широкомащабна операция, рискуваща да принизи научния престиж и националното достойнство на американския народ? Необяснимата безучастност на Съветската космическа централа към

“Лунния заговор”

не е била от нежелание да се възползват от благоприятната за тях атмосфера на "изтрезняване" от лунните подвизи. Тяхното привидно омаловажаване на заслугите на НАСА е било инсценирано. Ето как висшите военни и политически среди в Съветския съюз са се сдобили със свръхсекретната информация за полета на "Аполо 11". През 60-те години на миналия век за пред световната общественост се е имитирало "непримиримо" космическо съревнование между програмата "Аполо" и лунната програма "УР-500-Л1"/"Н1-Л3" на СССР. Секретарят на ЦК на КПСС Д. Ф. Устинов, отговарящ за министерството на отбраната, е възложил на главния конструктор на НИИ М.С. Рязански да построи специален контролен радиотехнически комплекс за прихващане на радиотелеметрични сигнали от космическите кораби "Аполо". Комплексът (Военна станция № 10) е построен през ноември 1968 г. край с. Школьное (Симферополска област, п-в Крим, СССР). Антената, която била използвана, е от клас ТНА-400 с диаметър 32 м с приемник в 13-сантиметровия диапазон, използван от "Аполо". Аудиосигналите са били с добро качество, за разлика от телеметричните.

Какво установяват руснаците и защо мисия е имало, но не точно тази, четете в следващ брой.