Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Само 2,02 м, но с много интелект Спас Натов става легенда в баскетбола Бескетболната легенда Спас Натов почина на 53-годишна възраст.

Най-обичаният Капитан издъхна от инфаркт, децата от школата подали сигнала

На 26 май легендарният баскетболен треньор Спас Натов не се явява на обичайната тренировка с децата. Тийнейджърите се тревожат, защото наставникът им винаги е точен и това ги подтиква да попитат ръководството на “Черно море Тича” какво става. Негов колега веднага тръгва за апартамента му във Варна, където обичаният специалист живеел сам. Приятелят му се натъква на ужасяваща гледка - безжизненото тяло на бившия център на националния отбор.

Според лекарите внезапната смърт на 53-годишния баскетболист вероятно е свързана с масивен инфаркт.

Новината за кончината му шокира неговите близки и приятели. До последния си ден Натов бил жизнен и никога не се е оплаквал от сърце. Дори и да е имал някакви проблеми, той не обичал да споделя много за себе си. Бил по-свит и затворен човек.

Елена Станкова, която е единствената жена - треньор по баскетбол, и е печелила турнира за купата на България и държавния шампионат у нас, сподели пред “168 часа”, че преживява тежко тази загуба и на този етап не е в състояние да говори. “Не желая да ровя допълнително в раната”, обясни тя.

Спас Натов е роден на 5 февруари 1968 г. в Пазарджик и започва баскетболния си път още когато е на 8 години. Първият му треньор е Милчо Бангеев, а след това го поема Слави Костурков. След юношите на “Хебър” играе за ЦСКА, “Славия” и “Черно море Тича” в клубния си път. Именно той е с най-големи заслуги варненският отбор

да спечели две титли

в края на 90-те години - шампионския приз и купата на България. В националния отбор участва на две европейски първенства - през 1991 и 1993 година.

Баскетболната легенда е относително “нисък” - само 2,02 м, но това не му пречело да бъде един от най-добрите центрове на националния баскетболен отбор. Приковава вниманието с отличната си стрелба от средно и далечно разстояние и със забележителната си игра в защита.

“Спас играеше най-умно от всички - обясни пред “168 часа” бившият национал и баскетболист на ЦСКА Любомир Амиорков. - Той не беше от най-високите центрове дори в България, да не говорим в международен мащаб, но разбираше баскетбола и умееше максимално да използва всичките си качества, за да надделява над физически по-високите и по-силни противници. Най-впечатляващото му качество в играта беше, че никога не се предаваше, дори в трудни моменти вярваше, че може да победим. В най-критичните ситуации винаги се бореше докрай. Беше много добър човек, никога на никого нищо лошо не е направил. Гледаше да помага с каквото може. Скромен и тих. Беше по-затворен човек.”

От баскетболния отбор на ЦСКА почетоха паметта на легендата с публикация във фейсбук.

“Спас Натов си тръгна от приятелите, любимата игра и ежедневните грижи за подрастващите, така както бяхме свикнали да го приемаме.

Скромен, преживяващ всичко в себе си,

всеотдаен и отзивчив. Той можеше да се гордее с кариерата си на състезател - участник на две европейски първенства, с лоялността си към най-продуктивната юношеска школа в страната - варненската, където го отведе любовта към играта от родния Пазарджик. Но той не беше горделив, нито тщеславен. И в Пазарджик, и в ЦСКА, и в “Славия”, и в “Черно море” го обичат, защото той винаги даваше повече, отколкото вземаше.”

Въпреки че играе за различни отбори, варненският остава в сърцето му завинаги.

“Когато аз започнах да играя в “Черно море”, той беше капитан на отбора - споделя пред “168 часа” Тодор Стойков, бивш баскетболен национал и приятел на Натов. - За всички той беше Капитана и така се обръщахме към него. Спас беше един от съотборниците, които напътстваха младите. Ние израснахме покрай него.

Беше изключителна личност и голям баскетболист

У него имаше едно спокойствие на терена. Покрай това ние, младите, бяхме по-нахъсани и успяхме да пробием. А височината я компенсираше с интелект в играта. Вдъхваше респект дори и в конкурентните отбори, затова беше успял играч.

Той беше земен човек, не обичаше да е център на внимание. Когато имаше някакъв проблем, не го споделяше, държеше го в себе си. Опитваше се да помага на всички, а след това поглеждаше себе си. Това е и една от причините да си отиде толкова рано. Виждахме се понякога, но за последно се срещнахме по неприятен повод на погребението на емблематичния треньор Симеон Варчев. Замина си Треньора, а сега и Капитана.”

Спас Натов нямал свои деца, но

орисията му била да се занимава с малчугани

Имал индивидуален подход към всяко дете, което тренирал, а те го боготворели. Чувствали го като баща.

Самият той се отдава на възпитаниците си на 38-годишна възраст след бляскава кариера в националния отбор.

Между 2006 и 2016 г. три пъти е треньор на мъжкия отбор на “Черно море” и работи с подрастващите в школата. Сега неговите колеги загубиха своя вечен Капитан, а децата - любимия си треньор.