Политици, обвинени и донякъде уличени в незаконни подслушвания стават обвинители срещу т.нар. „модел на еднолично управление“. За „връщане към държавността и демокрацията“ се „воюва“ с методи, които удивително напомнят авторитарност и безпардонност, характерни за едни мрачни времена от най-новата ни история. Говори се за „възстановяване“ на правовата държава и справедливост, а се потъпкват принципи (като този за невиновност преди присъда) и се хвърлят обвинения и закани в ефира без легитимни доказателства и съдебен процес. Настоящи министри, които в качеството си на „експерти“ едва ли не отричаха съществуването на Ковид заразата в средата на миналата година, както и възможността за създаване на РНК-ваксини, сега са „одитори“ на хората от НОЩ. Апелира се за честни избори, а се въвеждат изборни практики, характерни за недемократични държави. "Мутрите" се гонят, като се инсталират на ключови позиции в държавната администрация "мутреси".

Това каза пред БГНЕС психологът Росен Йорданов.

Според него много са облъчвани да вярват, че Румен Радев е модерен и проевропейски политик.

"Съвсем съзнателно използвам клиничното понятие - „диагноза“, вместо оценка, анализ, интерпретация и т.н., защото ескалиращите парадокси, които политическата реалност предлага от 45-тия парламент насам налагат истинско усилие за тестване на действителността. В психиатрията и клиничната психология се използва термина „ало-психична ориентация“, а именно да се определи кои неща са реални, истински, базирани на здрав разум и факти и кои са халюцинации, илюзии, заблуди или откровени манипулации. И тук с голяма доза неудобство, осъзнавайки колко неприлично е това се налага да цитирам себе си от едно моя интервю, дадено за ваши колеги преди местните избори през 2019 г., в което твърдях, че се води битка и тази битка е за „психичното здраве“ на нацията. Тогава например, хората бяха облъчвани да вярват, че Румен Радев е модерен, проевропейски политик и „натовски генерал“, докато той насищаше ефира с явни изказвания на вътрешна сцена и перфидни изявления, на външна, които за всеки средно интелигентен зрител показваха съвсем друг ценностен и морален профил. Сега някой по- остри анализатори и критици откровено го наричат „слуга на Кремъл“. Също така г-жа Манолова, „летяща“ на крилете на „народната любов“ като обществен защитник, трябваше да бъде „опакована“ като преродил се „десен“ политик, борец за правата на онеправданите, яростен разобличител на корупцията и защитник на демокрацията".

"Както много пъти съм казвал преди, отдавна не вярвам в автономията на мислите и действията на г-н Радев. В този смисъл не смятам, че той самостоятелно може да преследва някаква цел. Естествено видно е, че трябва да спечели втори мандат и това би било съвсем легитимна амбиция, ако можем да се доверим, че е негова. За мен всъщност по-притеснително е дали това е наистина автентична, субективна цел на Радев или на някой друг. Ако зад тази амбиция стои някой „демиург“, то тогава легитимността е под въпрос. Поводите за съмнения никак не са малко, като се започне от хората и мозъчните „тръстове“, които проектираха и подкрепяха неговата кандидатура в началото и се мине през оценка на почти всички негови публични позиции по време на мандата. Не бива да забравяме, че независимо от одобрението или неодобрението си към персоната на г-н Радев, на мнозина специалисти по конституционно право през повечето време им се налагаше да обясняват, обсъждат и анализират доколко действията му се вписват в границите на конституционните му правомощия. Разбира се едни го „оправдаваха“, други го „критикуваха“! Важното обаче е, че това беше основна тема, а това беше така, защото държавния глава с държанието и изявите си непрекъснато тестваше „еластичността“ тези граници и даваше поводи за тези коментари. Най-странното в цялата тази работа, е че коментирания непрекъснато по отношение на конституционосъобразността на своите действия президент беше главен „обвинител“ по отношение на законосъобразността в действията на бившия премиер Борисов! Пореден парадокс!", казва Йорданов.