Проблемът възниква тогава, когато министър, какъвто е случаят с Рашков, бяга от въпроси за кадровата си политика, защото знае, че няма верен отговор. Нито откъде познава своя началник на кабинета, нито как стигна до светкавичното уволнение на свой служител като министър. Проблемът се задълбочава, когато въпросният министър изрази убежденията си, че подобни журналисти трябва да бъдат уволнявани. Министрите могат да приемат или откажат покана, но не и да дават съвети за уволнения и назначения. Другаде Рашков вероятно би бил първия министър, уволнен преди да направи и седмица в кабинета си...

Още коментари от Асен Генов, четете тук.