Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лотар Матеус:

"Лотар Матеус нападнат от озверял гигант на летището", "Пребиха треньора на националния по футбол" и куп подобни стряскащи заглавия се появиха в българските и европейски медии. Германският специалист се съгласи да даде първото си пространно интервю след инцидента за "168 часа", за да разкаже каква е истината за неприятната случка, да сподели как върви работата му в държавния тим и макар и с нежелание да говори за личния си живот. Срещата и разговора с треньора Лотар Матеус беше осъществена с любезното съдействие на пресаташето на БФС Павел Колев.

- Г-н Матеус, изглеждате доста добре за човек, пребит от двуметров юначага.

- Със сигурност е имало грешки в превода на информациите за случилото се на летището в Ибиса. Както виждате, се чувствам много добре. Нищо страшно не се случи на летището. Или поне не с мен. Атакуваха моя позната, на която откраднаха чантата. А аз ви изглеждам толкова щастлив, защото вчера бях на мач с участието на "Литекс" и останах доволен от играта на нашите национали.

- Възможно ли е обирджиите да са ви разпознали и затова да са се насочили към вашата група?

- Няма начин. Това беше частно пътуване и никой не знаеше, че пристигам. На мен не ми откраднаха нищо. След инцидента приятелите ми отидоха да подадат оплакване в полицията. Оттам им обяснили, че подобни обири за зачестили в Ибиса през туристическия сезон.

- Появиха се информации, че полицаите са се държали грубо с вас.

- Това са измислици. Аз въобще не съм влизал в полицията и нямах досег с местните органи на реда.

- Цитираха ви, че в София ви се струва по-сигурно за живеене, отколкото в Ибиса.

- Навсякъде се чувствам еднакво сигурен. Следващата седмица ще пътувам за Рио де Женейро за жребия за следващото световно първенство. като футболисти  сега като треньор винаги съм пътувал много. Свикнал съм 250 дни в годината да съм на път и да спя по хотели в най-екзотични кътчета на планетата. На предишното световно бях в ЮАР и пътувах сам 1500 километра от Йоханесбург до Дърбан и после до Кейптаун и нито в един момент не съм се чувствал притеснен за своята сигурност. Трябва да знаеш как да пътуваш и да избягваш проблемите. Не съм човек, който търси нощните приключения.

- Свикнахте ли вече с българския начин на живот?

- Работя тук и харесвам страната. Вече имам много приятели. Харесва ми това, което правя в националния отбор. Никой не ме е заставял преди осем месеца да подписвам договор и оттогава досега работя професионално, за да помогна на българския футбол да се върне на правилното място. Няма как да прекарвам по 30 дни в България, защото има много играчи, които трябва да гледам в чужбина.

- Минавало ли ви през ума да се преместите за постоянно в България?

- Това е невъзможно. В последните две три-седмици пътувах до Белград, за да гледам Иван Иванов, след това ще пътувам до Бразилия, а после искам да гледам наживо мача на "Литекс" с "Висла" (Краков). Това е разликата между клубния и национален треньор. Първият живее там, където работи. Вторият живее, където се наложи, защото постоянно трябва да е в контакт с играчите. Винаги съм тук, когато някой има нужда от мен и когато смятам, че трябва да съм тук.

- Вярно ли е, че сте посетили финала на световното по женски футбол?

- Гледах няколко мача преди това, тъй като се интересувах от представянето на Германия. Това ми беше достатъчно.

- Харесаха ли ви изявите на нежния пол на терена?

- Категорично предпочитам мъжкия футбол и няма смисъл да сравнявам банани с ябълки.

- Имаше страхотни красавици на турнира.

- Навсякъде по света ги има. Не е необходимо да ходиш на женски футбол, за да гледаш красиви жени.

- Можете ли да посочите основните причини за лошото състояние на българския футбол?

- Много от моите колеги се опитват да работят професионално, но не разполагат с това, което имаме в Германия. Между двете страни има огромни разлики и то не само във футбола. Все едно да правя сравнение между мъжкия и женския футбол. Не звучи приятно, но няма как да го премълча, защото ще излъжа феновете. Тук липсват добри детски школи, инфраструктура, добри стадиони. Това са причините да не играем на това ниво, но което са големите държави от Западна Европа. Моето желание е всички в българския футбол да разберат, че трябва да работят заедно и да си помагат. Политиците също има какво да дадат на най-популярната игра. После ще берат плодовете на совите усилия. Най-важното е да се работи с младите футболисти, защото в тях е бъдещето. Ако сега започнем да действаме по правилния начин, след 10-20 години нещата ще изглеждат по съвсем различен начин.

- Какво успяхте да подобрите в националния отбор?

- Усещам по-позитивно отношение на феновете към нашия отбор. Още нямаме велики резултати, но се държим на едно добро ниво. Вкарахме нови и млади играчи в националния. Има още какво да се свърши и трябва повече време и търпение. Аз не съм клубен треньор и не мога да разполагам с играчите си по седем дни в седмицата. Моите избраници идват уморени на лагерите след тежките мачове от първенството. На някои им се събират по десет часа пътуване. Моята работа е по-скоро да ги мотивирам физически и психически да дадат най-доброто от себе си два дни по-късно. Системата не е лесна и всеки на моето място ще има нужда от спокойствие да даде най-доброто от себе си.

- Някои от звездите ни в тима идват с нагласата, че ще могат да обиколят дискотеките, за да се позабавляват с приятели.

- Всичко зависи от психическата нагласа. За моето поколение беше невероятна чест да носиш националната фланелка. Бяхме щастливи да седнем в самолета независимо дали сме в бизнес класа. За мен нямаше значение дали съм в хотел с една или четири звезди, не се стремях към лукса. Важното беше да съм част от тима. Сега е по-различно и осъзнавам проблемите на играчите ми. Но няма как да възприема, че един играч идва при мен да се оплаче, че е изморен и не може да тренира. За нощните излизания е същото. Всеки сам трябва да осъзнае, че мястото му в националния отбор е специална чест и той не бива да я проиграва с глупави постъпки. И аз обичам да се забавлявам. Не съм човек, който спи по 24 часа. Трябва да избереш точното време. Вие споменахте за приятелите на футболистите. Това са грешни приятели, защото дават грешни съвети. Ако аз искам мой близък човек да успее, ще го накарам да си стои в хотела и да почива преди важен мач и няма да му мътя главата с предложения коя дискотека да посетим.

- Едва ли известните футболисти с много пари и жени около себе си ще ви повярват?

- Със сигурност ще разберат, че съм бил прав след 10 или 20 години, но тогава за тях ще е късно да се поправят. На младини и аз съм бил заобиколен от грешни приятели. Затова сега уча младите да не повтарят мои стари грешки и да използват шанса, който Господ им е дал. Правилният начин на живот и спазването на спортния режим удължават кариерата. Някои момчета мислят само за днешния ден. Мислят си, че като печелят много добри пари в момента, винаги ще бъдат богати. За съжаление не винаги става така. Виждал съм играчи, които нямат и петак в себе си. Искам да втълпя на младите, че трябва да спестяват и да инвестират правилно спечелените пари, защото един ден ще им потрябват.

- Вие какво направихте със спестяванията си след края на футболната ви кариера?

- Като всички нормални хора избрах няколко сравнително сигурни начини да инвестирам. През последните години е трудно да кажеш кое е сигурно и кое не. Успях да си осигуря добър стандарт на живот. Никога не съм бил алчен и не обичам да предприемам неоправдано големи рискове. Понякога се чудя на хората, които рискуват с пари, които не притежават. Отиват в банката с 1000 евро и искат още 4000, за да инвестират. Ако се случи да изгубят, трябва да връщат чужди пари и да плащат непосилни лихви. Нагледал съм се на подобни примери особено в Източна Европа. Това е грешна политика за мен. Ако вляза в ресторант с 10 евро в джоба, няма да поръчам шампанско за 100 евро, защото знам, че нямам тези пари.

- Прочетохте ли интервюто на Гара Дембеле, в което казва, че в България едва ли не е бил на курорт?

- Мога да го разбера, защото сега въпросният футболист играе в Германия, а там тренировките са съвсем различни и се работи на много по-професионално ниво. Хубаво е да осъзнаем, че през 94-та имаше едно страхотно поколение български футболисти, които се забавляваха на терена, но работеха и много професионално. В Германия футболът вече се е превърнал в наука и усилията на хората там са посветени в развитието на тази наука. Представям си как Дембеле е отишъл във "Фрайбург" и е видял десет треньори, пет масажисти и още куп служители, които ще се грижат дори за децата му. Нищо не пречи тези правила на работа да се въведат и тук. Не съм някакъв мечтател и знам къде сме в момента. Реалността се крие в резултатите ни срещу Швейцария и Черна Гора. Можем да мечтаем, че ще се класираме на голямо първенство, но за постигането на тази цел трябва да се бачка яко. Оптимист съм след това което видях на мача с участието на "Литекс". 

- Споменахте световното в САЩ. Имаше ли скандали в съблекалнята след загубата от България?

- Не сме се карали. Вината си беше наша и трябваше да приемем загубата. Генерално погледнато през цялото първенство в САЩ не се представихме като истински отбор и резултатът в мача с България беше логичен. Имаше прекалено много спорове между играчите в отбора. Всеки се интересуваше повече от себе си, отколкото от общия интерес. Може би нямахме и точната йерархия в отбора. Това беше първото световно първенство за Берти Фогс като треньор. Той искаше да промени някои от методите на работа на Бекенбауер. За негово съжаление понякога футболистите са големи егоисти и ако им подадеш пръст те ти отхапват ръката. Някои играчи използваха Фогс и му се качиха на главата. Това беше пагубно за климата в отбора.

- Лош климат при германците и добър при нашите, които не излизаха от басейна.

- Изкуството на треньора е да усети от какво имат нужда играчите и ако им го даде, те как ще се възползват от свободата си. И ние играехме голф и се топяхме в басейна, но германският стил не е такъв и не ни се отрази добре, както на вас.

- Признайте веднъж завинаги имаше ли дузпа на финала ви с Аржентина на световното през 1990 г.?

- Не беше сто процентова дузпа. Пет минути преди това имаше стопроцентова дузпа в наша полза, която съдията не свири. Питат ме какво щеше да се случи, ако бяхме стигнали до наказателни удари, но това е невъзможно да се предвиди. В нашия отбор имаше майстори в изпълнението на дузпи.

- Коя ви е най-тежката загуба като национален играч?

- Веднага ви казвам, че това са пораженията от България и от Хърватия четири години по-късно. За нас като германци не е приемливо да загубиш от българи или хървати особено ако си повел в резултата. И в двата случая отборът не функционираше добре, както в момента боксува Бразилия.

- Звънят ли ви мениджъри, за да пробутват свои клиенти в националния?

- Никой не ми се е обаждал по този въпрос. Може би знаят, че никога не бих ги изслушал. Дори и да ми изсипят пари на масата, просто ще стана и ще си тръгна. Още докато играех, са изсипвали пачки с пари пред мен, за да отида в друг отбор, но никога не съм се продавал. Няма да влизам в подробности. Като напиша книга ще разберете всичко.

- Божинов отново сякаш иска да стопли отношенията ви с вас.

- Отношенията ни са пределно ясни. Когато започне да играе редовно и да вкарва, отново ще има място за него в националния. Съветвам го да се фокусира изцяло върху кариерата си. И за два ни не е полезно той постоянно да говори, че е готов за националния. Ако се разходим наоколо, ще намерим 150 играчи, които също смятат, че са готови за държавния тим. В България някои мислят, че с един гол трябва да бъдат повикани. Ако вкара в осем поредни мача, евентуално може да си върне старите позиции, защото в отбора в момента има много добра конкуренция.

- Защо мразите толкова да говорите за личния си живот.

- Притеснява ме, че когато идвам в България, повече ми задават въпроси от личен характер и сякаш по-малко се интересуват от работата ми на национален селекционер. Крайно време е да сложим край на измислиците, които се пишат по мой адрес.

- Затова ще ви питам конкретно - вие суетен мъж ли сте?

- Определено държа на добрия външен вид.

- Хареса ли България вашата приятелка Йоана Тушинска?

-  Беше тук само за два дни и не успя да придобие конкретна представа за страната, но и двамата си изкарахме страхотно тук.

- Снимаха ви двамата на боксов мач.

- На мен този спорт ми харесва повече, отколкото на нея. Познавам много известни боксьори. Братята Кличко са ми лични приятели. Щастлив съм, че в Германия вече има няколко много големи имена в бокса, които привличат вниманието на сънародниците ми.

- Какво си мислите, когато след името си срещнете определението плейбой?

- Не мога да променя нищо. Да пишат каквото искат. коректен човек съм във футбола и в личния си живот. Обичам да живея живота си, но уважавам на сто процента хората до себе си. Знам какво мога да си позволя и какво не. Когато съм свободен, правя каквото си искам, но обвържа ли се, се променям изцяло. Знам как изглежда личния ми живот с четирите брака зад гърба си, но винаги съм бил коректен. когато не е възможно да си заедно с една жена, по добре сложете край и се опитайте да останете приятели. Всичките ми бивши съпруги ще кажат добри неща за мен, защото все още сме приятели.

- Не планирате ли пета сватба?

- Защо не? В живота всичко е възможно.