Не всяка случайна словесна асоциация непременно се превръща в поезия, просто защото на поезиращият човек това му се струва поетично.

Това впрочем, важи и за художеството.

Но е редно, нали, все пак всеки да се изкаже публично, ако пожелае, доколкото може.

Не е демократично, нито цивилизовано да му се възрази.

Или, ако поиска, да нарисува нещо.

Кой може да каже другиму:

Моля те, недей!

Кой ще хвърли първият камък срещу осмелилият се да пише стихове?

Все едно да се възпротивиш някому, защото е решил да бере цветя в нечие гробище.

Но стихотворението понякога прикрива зад лиричното си и сантиментално благодушие ръбатата фигура на авторa:

Например:

Сивкавият, обут в бричове униформен палач, привидно трогнат от луната и миризмата на глицинии, защото жестокостта и милозливостта са всъщност толкова сродни, изразява любовта си към партията с римувани думи на признателност.

Следващ кадър:

Чекистът прегръща малко пухкаво кученце-вълкодав...

В мазето е оставил разстреляни в главата 50 човешки бащи и синове. Това е дневната му норма. Лицето му излъчва умиление.

След разстрела всички са надлежно забравени. Включително от стрелеца.

Остават обаче написаните от него в канцеларията на душегубката романтични рими. Написани на същата пишеща машина и на същата хартия, на която са написани обвинителните протоколи на невинните и техните абсурдни присъди. Човекът е бил образован, знаел е наизуст Пушкин и Маяковски, личи си по гладкият слог.

До потомството достигат стиховете на една чувствителна душа, която е била по професия палач. Искала е да се домогне до онова, което е разстрелвала ежедневно: Искала е и тя да се докосне до Човешкият дух, до душата на онези, които не са като него.

Как?

Търсел е безсмъртието в стихове. Той е смятал, че също може да пише. Той не само е арестувал, но също е експроприирал талантите на истинските поети и на разстреляните от него гении. Анихилирал ги е, вярвайки архетипно, че тяхното ще стане негово, просто защото е имал властта да убива.

И е имал даже пишеща машина.

Интересно създание е човекът.

Да...

What a waste...

*От фейсбук