Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стригане на коси и бради и печати по краката за минижуп - милицията срещу хипита Неформалните купони на соцхипитата през 80-те бяха сред големите дразнители за милицията. СНИМКА: Нели Недева-Воева

Соцбитката срещу хипитата продължава години. Студенти пеят под прозорците на Живков “Тодоре, дърто магаре”

Защо в Борисовата градина сред вечнозелените борове има кътче за танци, именувано "Маймунарника"?! Честен кръст, да ме вземат мътните и др., но 40 и повече години тънех в недоумение лингвистично... Що дири "Маймунарник" в райска гора, наричана в далечното ни "експлоататорско минало" Втория Булонски лес (първият е в Париж)?

И как се вписва "Маймунарник" сред

гранитни монументи на крадливи партизани,

статуи на страшни терористи, а в алеите встрани и бюстове на възрожденци, писатели, интелектуалци, войводи, славни генерали? Това в столицата на "обновената ни социалистическа родина", в Парка на свободата, че и 30 лета след това?

И от раз документален тв филм просветли взора ми. Кадър: дългокос младеж с дънки (тоест джинси) и карирана риза, началото на 70-те. Срещу шимпанзето в клетка, в стария софийски зоопарк. На черно-бяла лента, може би от соцкинопреглед.

Правят си маймунджилъци, пулят и се лезят един на друг щастливо. Подскачат в такт, клатят глави до откат, ръкомахат високо. Божем са от двете страни на огледало, а не в железата на една и съща клетка. Шимпанзето – реално, "упадъчният" – условно, докато изгрее "светлото бъдеще". Дикторски текст шегичка: "Тогава в София се появиха новите танци, наречени от някои "маймунарски". Ясно! Ще да рече: рок енд рол! Тънко назидание над разюзданите млади. С дълбок идеологически замисъл: "Клетка за рокаджии, които се тресат и клатят като маймуни".

И до днес дансингът под столетните борове в Борисовата градина - с някакво ново клубно име, за рокаджиите си е "Маймунарника". Танцовата площадка в някогашния "Парк на свободата" е отецепена от невинните граждани с доста здрава, запазена от 70-те метална ограда. Сантиментално място за "упадъчни" музики, хайки за млади дългокоси, кучета и конна милиция сред фитонциди от борови връхчета, близо до разпадналия се Колодрум. С лунни спомени от сблъсъци с "Народната милиция – биещото сърце на партията".

Със строг показалец от "правоИмащите"

над клетката за "хулигани", които искат Свобода, съответно с мерки за обхождане, патрулиране, наблюдение и вкарване в "здравия морал" на правоНямащите. Ако много подскачат и крещят, ще си ги тикаме в дранголника, ще си ги подстригваме, бръснем, четем беседи и лозунги, или каквото ни скимне!

Изпитвам ретро сладост от младите ни години в рокендрола извън безсмъртната рубрика на БНТ "По света и у нас". Изживял съм си моите лирични мигове и ми е било гот! Но тайни случки ала "Маймунарника", увити като конфитюр в палачинка на "Балкантурист" и глътнати дълбоко от паркетни БГ историци, смущават съвестта ми. Дори и когато неволно, като стомашен гръм излизат газово в публичното пространство. За да се уверя луд ли съм или греша, подпитвам често приятели от виртуалния ни клуб "Ветерани от Студената война". Надзъртам и в разсекретени документи от ония времена. Днес споделям живи картини от горещото лято на 1968-а - Студентските вълнения в София, за които малко хора знаят. Записах и ги оставих на лист през 2014 - 2015 г.

Нина Денева: Аз пък точно тогава се бракосъчетавах. Лятото на 1968-а. От другите събития помня само, че братовчед на мъжа ми, от години на работа в Словакия, се беше върнал в отпуска и ни наричаше "окупатори" (бяхме заедно на море). Заради нахлуването на нашите танкове в Прага. А аз, с промития си мозък, го убеждавах как в БГ вече нещата се променят - ей го на, имаме нова радиостанция "Хоризонт", по която пускат дори "западна" музика. Бях чула, че всички от контингента "врагове на народа" са "изведени" от София заради фестивала. Но точно по това време бях на море, на меден месец (усмивчица).

Roumen Fats Alexandroff: Из София обикаляха милиционери и се заяждаха за щяло и нещяло. Таман си бях пуснал първата брада и някакъв кияк ме спря пред Университета, взе ми паспорта и ме замъкна в една бръснарница "да ме приведат във вид". След което трябваше

да изслушам в районното поучителна лекция,

в компанията на двайсетина подобни на мен "съмнителни елементи" от двата пола. Допълнително отнесох порицание за "противния си външен вид" - подгънати джинси и пусната връз тях широка карирана риза. Накрая в 18:00 ч. ни освободиха. С подобаващи заплахи на изпроводяк.

Lilia Ilieva: Безумно съжалявам, че с малко съм пропуснала това весело време! Тогава се говореше, че студенти от СУ отишли на ул. "Тодорище" ("Оборище") и направили серенада на Бай Тошо със старинната народна песен "Тодоре, дърто магаре"... После за известно време бяха забранени честванията на 8 декември и литературните четения в Софийския университeт.

През 1973 г. Стефан Елевтеров (светла му памет), който имаше силни партийни позиции, възстанови четенията. Радостина-Смарагда Георгиева:

Който е стриган и бръснат показно,

може да сподели. Или който помни, че милиционерите слагаха печати върху краката на момичетата с къси поли... За носене на модни дрехи по западен модел даже са пращали в лагера "Слънчев бряг", но това не се е отнасяло за децата на другарите и за съветските граждани.

Cvetan Georgiev: Мен ме хванаха милиционери на Руски паметник, отведоха ме в една стаичка, някакъв клуб на БКП или нещо подобно. Взеха ми паспорта и ми казаха да си обръсна брадата и ще ми го върнат. Портиерите в стадиона не ме пускаха на тренировки, та лъжех, че имам екзема. Не ме пускаха в ресторанти, та се правех на чужденец... Помня, помня. Помня как една колежка от БАН дойде на работа разплакана, защото искали да й сложат печат на крака и се върна да се преоблече. А в провинцията пък не искаха да ме подстрижат "на черта", забранили им.

Помня, че имаше и статия в "Работническо дело" (че къде другаде) по тия въпроси, по телевизията някакъв червен "умник" дрънкаше същите идиотщини за "западната" мода.

Roumen Metodiev: В казармата работех на радиоуредбата. Политическият офицер подп. Василев ми направи инструктаж: "Искам да звучи издържана музика, тоест българска и съветска. И никакво БУГИ БУГИ!" Той не беше чул за буги вуги-то на Джери Ли Луис, но за него "буги буги" беше синоним на всичко западно. През една от отпуските донесох плочи от личната си колекция и пуснах по уредбата концерт на "Омега".

Видях го да тича бесен към радиоуредбата:

"Аз казах ли ти никакво буги буги???"

"Но др. подполковник, те са от социалистическия лагер, от Унгария". Това малко го смути, но като разгледа обложката, отсече: "Като ги гледам с тия коси и бради, значи са буги буги!". Последва забрана и за "Омега". А след няколко дни изръси и шедьовър: "Като ги гледам тия рошльовци, мисля, че унгарските другари не държат здраво фронта!" :)

Още автентични спомени за култовото място в Борисовата градина в София, четете в следващия брой.