Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пропорционалната система е тази, която ражда едноличните модели на партийно, а оттам и на държавно управление. При нея партийният елит се формира от спуснати в листите удобни на партийния лидер хора и затова партиите в България са известни с имената на своите председатели, пише във фейсбук бившият син депутат Иван Сотиров. Ето как продължава поста му.

С какво моделите: „Доган“, „Нинова“, „Сидеров“, „Каракачанов“ и т.н. са по различни от модела „Борисов“? Нима модела „Трифонов“ възникнал в името на мажоритарната система, но реализиран по пропорционалната е по-различен от тях? Нима депутатите на ИТН не бяха избрани в името и с името на партийния си бос? Само мажоритарната система може да промени този порочен модел, като даде със закон правото на избирателите да определят пряко партийния елит на държавата. Така партиите ще се превърнат от секти на лидера в общности от лидери.

И нека да е ясно, Борисов предложи мажоритарната система не защото я иска, а защото е по добър играч на покер от другите партийни шефове. Той усети, че Трифонов няма да допусне някакви си граждани да му кадруват в политическото шоу и да превърнат парламентарната му група от балет „Магаданс“ в състав от свободни импровизатори. Освен това, Борисов добре познава и дори е бил приятел с много от сценаристите на сценаристите на проекта ИТН, за да знае, че те никога няма да разрешат волни изпълнения. Що се отнася до другите партийни началници, те са направо със свалени карти.

Крайно време е тези, които се опитват да плашат хората с това как някакви местни олигарси и организатори на купуване на гласове щели да се възползват от мажоритарната система, да отговорят на три въпроса: 1.За политическия монопол на националните олигарси ли плачат? 2. Могат ли да посочат поне един местен олигарх и организатор на купени гласове, който да не работи за някоя от партиите по пропорционалната система? Защо всесилното задкулисие, което наложи мафиотско-олигархичен модел на управление в България, пази повече от 30 години пропорционалната система с нокти и зъби?

С предлаганите козметични промени в Избирателния кодекс, ще имаме козметични промени на модела. Три десетилетия сменяме модела „Х“ с модела „Y“, но производителя, технологията и материалите са същите. Днес фабриката на олигарсите, която господства на политическия пазар, пуска новия си модел „Трифонов“, който ще бъде с нов дизайн и надградена стара платформа. За пореден път ще цитирам какво е казал за такова поведение Айнщайн: „Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.“ По същите правила със същите играчи ще имаме само пренареждане на същия пъзел.

Припомням, че вотът на над 2.5 милиона български избиратели, почти толкова, колкото са гласували за всички партии в настоящия парламент взети заедно, за въвеждането на мажоритарна система е императив за една демократична държава. Припомням и това, че на този референдум участваха повече избиратели от тези, които участваха на последните избори. Призивите към народните представители да не се съобразят с този вот и да действат по политическа целесъобразност, са в пълен разрез с принципите и практиките в демократичния свят и възпроизвеждат порочните комунистически практики. Отхвърлянето на волята на тези хора е равносилно на преврат, нещо което многократно са заявявали и от „Шоуто на Слави“. Нека да не забравяме, че в Чл. 1 от нашата конституция пише:
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Наглото погазването на волята на 2.5 милиона български избиратели е противоконституционно присвояване осъществяването на народния суверенитет от шайка политически трикаджии. Фактически ние станахме свидетели на безпрецедентен по арогантността си политически трик, при който „Партията на Слави“ извърши преврат срещу хората, които подкрепиха референдума на „Шоуто на Слави“.
Тези които се радват, че днес парламентът е по-шумен от предишния, явно не виждат, че този шум е защото старият премиер е в оставка, а нов не е встъпил в длъжност. Това е като шума, който чуваме, когато учениците са в междучасие.

Опитите да се всява страх, като се рисуват апокалиптични сцени, до които ще доведе въвеждането на мажоритарната система са грозна манипулация. Демокрацията се е родила заедно с мажоритарната избирателна система. Чак в началото на миналия век партийните апарати, започват да налагат пропорционалната система, като така присвояват от гражданите правото да определят състава на парламента. Налагането на пропорционалната система докарва на власт Хитлер и Мусолини, чрез избори, но в историята няма пример за появата на едноличен режим в държава с действаща мажоритарна система, освен чрез революция или въоръжен преврат. Целенасочено се пропуска и факта, че в България при избора на Велико народно събрание 200 народни представители бяха избрани мажоритарно, като именно измежду тях бяха повечето ярки фигури. Също така, противниците на мажоритарната система упорито бягат от факта, че вече три десетилетия, на всеки четири години, избираме мажоритарно и с балотаж повече от 3000 кмета, които се ползват с пъти по-голямо обществено доверие от парламента.

За успокоение на най-големите скептици, мога да гарантирам, че ако случайно мажоритарната система не даде очакваните добри резултати, партиите с удоволствие ще я отменят в максимално кратки срокове, докато обратното – отмяната на пропорционалната система, както се вижда е почти невъзможно.
Пропорционалната система е коренът на властващия олигархичен модел и ако само режем неговите клони, на тяхно място ще поникнат нови, които ще дадат същите плодове. Този корен, който дава отровни плодове трябва да се изтръгне. Мажоритарната система е тази, която ще разпръсне семената на множество различни сортове и тогава ние ще можем да избираме свободно от кое дърво, кой плод да изберем.