Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Какво вещаят червата на преврата

Твърди се, че той е пълзящ. Но накъде пълзи?

В България пълзи преврат! – биха тревога серия политици, юристи и дори спортисти. Добре, но накъде пълзи?

И с просто око се вижда, че превратът не издига някакви социални искания. Странно. Освен че е най-бедната страна в ЕС, България е и шампион по неравенство на доходите. В такива държави народът се бори за някакви придобивки, а тук нищо подобно не се забелязва.

Вярно, партията на Слави обеща повече власт за народа чрез мажоритарен вот, но веднага се отметна. Оказа се, че ИТН бил инженерен проект на Доган, който вече му осигури още 100-200 хиляди избиратели от Турция.

Но щом превратът няма нито социални, нито национални цели,

значи целта е нова консолидация на олигархията

Една част от нея силно пострада и иска реституция, а друга посяга за още придобивки. Ако може да се задоволят и едните, и другите, ще настъпи пълна хармония.

Но колко време ще продължи тя? Да видим колко продължи предишната. Бихме могли да започнем от 2014 г., когато Корпоративна търговска банка бе фалирана с помощта на прокуратурата. Цветан Василев, най-видният олигарх по онова време, се скри в Сърбия. Той тъкмо бе създал собствена партия, собствена влиятелна телевизия и се канеше да получи собствен парцел в парламента… и го отстреляха. С това доста ценни компании (“Виваком”, Булгартабак” и т. н.) минаха в други ръце, а ипотекираните имоти на длъжниците бяха разпродадени на безценица. Заклаха банката, поделиха я и я изядоха.

Според самия Цветан Василев и други авторитетни източници този комплот бил дело на Пеевски и Доган. Аз лично не се ангажирам с диагноза. Важното е, че това бе олигархичен канибализъм, който породи мощен трус на властта.

Последваха 2 години относително затишие, но

през 2017 г.

тръгнаха нови удари

по видни олигарси -

Баневи, Арабаджиеви, Бобокови и така нататък. Кулминацията дойде миналата година, когато самият Васил Божков – вероятно най-богатият и влиятелен олигарх на прехода – се скри в Дубай, сметките му бяха запорирани, а колекцията – конфискувана. Естествено, той веднага инвестира в протести и в инженерингови проекти, които у нас се наричат партии.

Като виновници за завладяването на чуждите капитали бяха посочени пак Пеевски, Доган и главният прокурор, но Божков извади отпред самия Борисов. На война като на война. Компроматите показаха, че

Борисов пак не владее тайните служби

Както вече казах, тук аз не твърдя кой е злодеят, кой е невинен и кой сложи пачките в чекмеджето, важното е, че вече трета година олигархичният канибализъм вилнее, държавата се тресе и трусовете не утихват, а вървят към взрив.

Този път изборите бяха редовни, но парламентът бе попълнен със спешно скроени инженерингови проекти, които го абортираха хирургически. Една от тези акушерки веднага внесе закон за закриване на специализирания съд и прокуратура, както и на комисията за прибиране на незаконното имущество. Това е манна небесна за пострадалите олигарси. На пръв поглед парламентът няма време за такъв закон, но където има желание – има и заседание. Мине ли този текст, маските падат.

Уви, тези трусове и преврати не започват от фалита на КТБ

Олигархичният канибализъм е заложен още в самото начало на прехода. Затова тези преврати не са пълзящи, а скачащи като жаба през угар – кратка схватка, смяна на властта, почивка и пак някой става курбан, пак скок в неизвестното.

Новото на днешния преврат е, че поради изчерпването на обществените материални лакомства сега избирателната система се отчуждава от живеещите на територията. Който чака от олигархичен преврат някаква полза, значи или самият той е олигарх, или е жертва на черепно-мозъчна травма. Социалният характер на тези промени е един и същ – не дават, а вземат.

И няма как да е иначе. Десети ноември отприщи надпреварата за разграбване, а това определи и методите на новите играчи.

Помните ли

първите герои на капиталистическия труд?

Андрей Луканов, Илия Павлов, Емил Кюлев, братята Илиеви (ВИС1 и 2), половината вождове на СИК? Захапаха оловото. Оцелелите отличници на първоначалното натрупване се крият я в Швейцария, я в Дубай или Сингапур, а при посещенията си в България се движат в бронирани автомобили, заобиколени от тълпа бодигардове.

И това е нормално. Щом имаме надпревара за разграбване, най-отгоре излизат най-агресивните и безогледни типажи. Те водят обществените дела, купуват медиите, основават партии, а често се “поръчват” един друг.

Сега битката е още по-ожесточена, тъй като държавната собственост свърши. Вроденият инстинкт към агресивна експанзия може да бъде заситен само с кожата на другия олигарх. Територията се стеснява и от принципно нов играч – чуждестранния капитал.

На това отгоре “партньорските” служби постоянно искат главата на един или друг герой на прехода, представят папки с улики, притискат чрез посолства и евробюрократи.

И тук стигаме до невъзможната роля на Бойко Борисов

Ученик на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, той се старае да балансира между различните интереси. От една страна, той посредничи между съперничещите си олигарси. От друга – търси някакво равновесие между тях и външния натиск. И от трета – старае се да прави отстъпки на недоволното население. Това не е триизмерен шах, а сърф на три дъски. Щом Борисов надуши всеобщо недоволство – хвърля си изпреварващо оставката. Ако има частични протести - я майки, я медицински сестри или учителки – дава им каквото може още в самото начало, преди да са се развихрили. Ако пък някой близък съратник се прочуе с апартамент – маха го. ГЕРБ е само на 11 години, но вече 2 пъти се обнови. Отстъпки, отстъпки и пак отстъпки – това е играта на Борисов. Той напредва, отстъпвайки. Ако ЕС го помоли да си неутрализира каракачанките – на другия ден ще лаят пискливо. Ако някой автор го лае прекалено силно и дори ръмжи – вкарва го в кошарата и му зачислява котлова храна. По-добре да лае отвътре навън, отколкото отвън навътре. Така се оцелява 11 години на върха.

Г-н Борисов е истински Айнщайн на балансирането, но дали е Худини? Очевидно този път не успя да запази равновесие, защото неумолимата динамика на родната политика иска нов пълен срив, ново презареждане, след което да започне пак от нулата. В същото време социалното неравенство трупа все повече и повече недоволство, което е чудесна суровина за “инженерни проекти” на олигархията, а те пораждат ялови парламенти като днешния, който не може едно правителство да състави, но затова пък радикално подменя изборните правила. Днешният парламент е решил, че целта оневинява средствата. Следващият ще осъзнае, че средствата са му провалили целта. И ще става все по-нелепо и все по-тъпо, докато гласуваме за партийните листи, съставени от родните олигарси.