Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо сме 112-и по свободата на словото и защо тепърва ще падаме

Защо експортът на кирливи ризи е изгодна професия

България пак падна до №112 в световната класация за свободата на словото. Странно постижение за държава, в която всеки дрънка каквото си ще за когото си ще.

В бъдеще още има да падаме. Както е тръгнало, тепърва ще стигнем №120, 140 и така нататък, докато се сринем под нивото на Северна Корея.

И причината е в невидимата ръка на пазара. У нас са включени мощни икономически механизми, които ни свалят все по-надолу и по-надолу в списъка.

Как се прави самата класация? Доколкото разбирам, организацията “Репортери без граници” изпраща едни въпросници на избрани наши журналисти и общественици, те ги попълват и ги изпращат обратно. Значи първият въпрос е – кой попълва тези книжа?

Аз лично такъв въпросник не съм получавал, не ми е известно да го е получавал и някой мой познат. А знам доста народ в професията. Най-вероятната хипотеза е, че референтите са хора от грантоедната общност – сътрудници на десетките неправителствени организации, които помагат на българската демокрация.

Те назовават себе си “неправителствен сектор”, но би трябвало да уточнят за кое правителство става дума. Може би по-точно е да кажат “небългарски правителствен сектор”. Нищо лошо не казвам за този сектор, даже му се възхищавам. Просто икономическият анализ иска нещата да се назовават с истинските имена.

Както знаем, този сектор се храни от субсидии, или “грантове”, от чужди институти. Ако се докладва, че у нас словото си е добре – субсидиите намаляват. Но ако словото е зле - значи трябва да се инвестира още повече. Следователно референтите на “Репортери без граници”, които и да са те, имат мощен стимул да влошават отчетите. Колкото по-зле, толкова по-добре.

Изпуснах си кафето от смях, като чух от една грантоедка по радиото, че коронавирусът удря жените много по-жестоко от мъжете. Вярно, мъжете умирали повече, но пък жените ядели повече бой, тъй като са принудени да си стоят вкъщи и на една ръка разстояние.

Подтекст – бият ни, дайте още грантове! И парите пристигат. Но не ме разбирайте погрешно – аз винаги одобрявам, когато в България влизат пари. Моят интерес към грантоедния поминък не е морализаторски, а чисто научен. Ако например боят вкарва повече пари в семейството, ще има повече бой. Същото е и със свободното слово.

И аз съм последният, който ще каже, че у нас свободата на словото е перфектна. Просто се опитвам да обясня защо според класацията сме по-зле от други чудесни държави като Мозамбик, Гвинея, Етиопия, Либерия, Мавритания, Хаити, Киргизия и така нататък.

Голямото предимство на тези държави е, че неправителственият сектор там не е така развит. Първо, защото не са в Европа. Второ, защото властите им са малко докачливи. Те допускат помощи главно заради материални бедствия – глад, войни, наводнения, пожари, епидемии. В Африка те са толкова чести, че не остават за развитието на демокрацията.

Това обяснява защо Северна Корея рано или късно ще ни изпревари – няма си ни една НПО. В тропиците има, но там пък държавите не обичат да им се вадят кирливите ризи.

У нас е обратното, експортът на кирливи ризи носи чудесни доходи.

За всеки студент това е вратата към международна кариера НПО урежда специализации в чужбина, стипендии, грантове, заплата в някоя международна централа. Грантоедният сектор с лекота стъпва в националните медии, университетите, дори в началните училища, защото там най-добре се възпитава джендърен и исторически релативизъм. Ако сте млад, интелигентен и имате хуманитарна диплома, това е пътят към по-добрия живот и по-красивите момичета.

Но не навсякъде грантоедството е толкова престижно. Където заплатите на учители и журналисти са високи, интересът към грантовете е нисък. И обратното, ниски заплати – висок интерес. Това обяснява (донякъде) защо държави, които не са чак толкова различни от България, са далеч-далеч по-горе в класацията от нас. Например Полша (64), Чехия (40), Румъния (48). Просто колегите повече държат на основната си заплата, отколкото на допълнителния грант.

Лично на мен ми е трудно и да си представя, че в Румъния има кой знае колко повече свобода на словото, отколкото в Полша. Даже предполагам, че е обратното. Но пък поляците са големи патриоти и това им създава конфликти с НПО-тата.

Унгария е отишла доста надолу, чак на 90-о място. Който познава тази страна, не би повярвал, че и тя е по-зле от Папуа-Нова Гвинея. Но както е известно, Орбан е много скаран с “Отворено общество”, тъй като иска да печели избори. Това пък обяснява защо много наши грантоеди са убедени, че изборите пречат на демокрацията.

Тази зависимост нито може да се докаже, нито да се отрече, тъй като “Репортери без граници” не публикуват списъка на своите национални референти. Може би за да ги предпазят от преследване?

Тъкмо обратното, у нас това е привилегирована каста.

Ето н, сега Б. Б. предложи Даниел Митов за премиер, а преди това беше външен министър. Пътят му минава през разни фондации, сред които най-важна е Националният демократически институт на САЩ. А кой е вторият човек в ГЕРБ? Томислав Дончев - член на екипа “Експертни анализи” към Институт “Отворено общество”.

А дали “Репортери без граници” знаят, че у нас повечето медии са собственост на западни фирми? Например неотдавна Нова телевизия, вестниците на Пеевски и още много други бяха купени от компания, на чийто връх стои генерал Петреус – бивш шеф на ЦРУ. Би Ти Ви пък беше собственост на чешкия милиардер Петр Келнер, който неотдавна загина в Аляска, е преди него принадлежеше на Рупърт Мърдок. Така че ако там уволнят някого, грехът не трябва да се пише на България, а на съответната офшорка.

Например много такива фирми са регистрирани в Кипър – №26 в класацията. Или в Люксембург – №20. Редно е те да слязат малко, а ние да се покачим.

България е невинна.