Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Странната катастрофа в София с италианския комунистически лидер

Берлингуер до смъртта си е убеден, че съветските и българските другари са организирали атентат срещу него

На 3 октомври 1973 г. малък конвой от черни автомобили, ескортирани от мотоциклети, пътува от София към летището. В една от колите седи тогавашният секретар на Италианската комунистическа партия (ИКП) Енрико Берлингуер.

В други са двама функционери от неговата партия - Дженсини и Олива, които го придружават при визитата му в България. Шофьорите не бързат, защото разполагат с достатъчно време до полета, а освен това са тръгнали по-рано отрезиденцията,предоставеналюбезно от БКП наиталианските другари

Те са в края на четиридневната си софийска визита, завършила със среща с другаря Тодор Живков. Берлингуер даже моли преводача си да намалят още повече скоростта, но въпреки това колата не забавя. На всички кръстовища пазят патрулни коли на българските власти. И въпреки всички тези мерки, на едно от кръстовищата изскача като от нищото камион, натоварен с камъни, и блокира тотално пътя пред колата на Берлингуер, която блъска с всичка сила. Ударът е жесток и преводачът на италианския лидер загива на място, a намиращите се в колата двама български другари са тежко ранени. Берлингуер оцелява като по чудо. Той се удря в стъклото с главата си, но е в съзнание. Отвеждат го в болница.

При връщането си в Италия Енрико Берлингуер споделя за случилото се единствено със семейството си, в това число и с дъщеря си Бианка, която днес е една от най-известните тв водещи на канала РАИ 3. Другият, на когото Берлингуер разказва за "странната" катастрофа в София, е довереният му другар от компартията и депутат Емануеле Макалузо, който почина неотдавна. Никой не дава гласност на инцидента и той излиза наяве едва през 1991 г., когато Макалузо решава да го разкрие в интервю пред седмичника "Панорама". Журналистът, който провежда разговора с него - Джовани Фазанела, дори публикува по-късно книга разследване под заглавие "София 1973, Берлингуер трябва да умре". Тя изследва подробно плана на източноевропейските тайни служби да убият лидера на италианската компартия, като за целта Фазанела и съавторът на книгата Корадо Инчерти се

ровят дълго из

архивите в София

Защо обаче българите е трябвало да убият Берлингуер? Според Емануеле Макалузо атентатът е бил замислен в КГБ, с цел да се отстрани италианският лидер, който искал да се въведе еврокомунизъм и се стремял към т.нар. исторически компромис. За него пръв споменава Палмиро Толиати в годините след войната. Става въпрос за сътрудничество между италианските комунисти и християндемократите. "Флиртът" между двете партии обаче продължава за кратко време и като цяло отслабва политическите формации.Още от 1969 г. Берлингуер се конфронтира с твърдостта и непреклонността на съветската линия и осем години по-късно той скъсва с нея. Когато през 1991 г. в Италия се заговаря за предполагаемия атентат срещу Берлингуер в София, съветският посланик в Рим по онова време Адамишин коментира, че е напълно невъзможно руснаците да са

искали смъртта

на Берлингуер,

защото след Сталин КГБ не е елиминирал никого, дори хора, които много повече от Берлингуер притеснявали Москва. Според Макалузо самият Берлингуер обаче му разказал как било напълно невъзможно при подобни официални визити на лидери на братски партии кола да изскочи ненадейно отнякъде и да блокира кортежа, защото целият трафик в близост до него бил спиран предварително.

Историята обаче не свършва дотук. След инцидента италианският комунистически лидер по спешност бил откаран в софийска болница, където се установило, че Берлингуер няма наранявания, но българите му казали, че за по-сигурно щели да го оставят под наблюдение за 48 часа.

"Щом смятате, че е необходимо, ще остана - отговорил той. - Но ще трябва да предупредя ръководството на партията и да пуснем прескомюнике по случая, защото имам програмирани срещи." На следващия ден обаче той бил изписан и натоварен на самолета за Рим. Когато Берлингуер споделя всичко това с Макалузо, двамата стигат до неприятния извод, че става въпрос за атентат. Въпреки това решават да не обявяват тази история публично, защото не разполагат с доказателства, а и не искат да обтягат отношенията със съветските другари. Оттогава обаче Берлингуер се зарича да не се връща никога в София.

"Българите са по-руснаци от руснаците", казва той.