Слави Трифонов и партията му „Има такъв народ“ имат волята да променят много от нещата, които до момента съществуват в страната. Това заявява в интервю за „Истории от прехода“  актьорът и водещ в телевизия 7/8 Камен Воденичаров.

„Това, което отличава Слави Трифонов и моите колеги от телевизия 7/8 е, че те имат волята да променят много от нещата, които до този момент съществуват. Със сигурност представата за месия и за това, че с магическа пръчка някой ще дойде и ще промени изведнъж България и тя ще стане Швейцария, съжалявам, но това просто няма как да се случи. Това е дълъг процес. Единственото сигурно нещо, което мога да кажа, комуникирайки с моите колеги и със Слави Трифонов, е че те имат идеята и волята това да се случи, а дали ще успее да се направи това никой не знае. Това зависи до голяма степен от взаимодействието с други политически сили, с други играчи или с хората, които подкрепят този проект. Например Христо Иванов и „Да, България“ декларират нещо подобно. Дали ще може да стане зависи от много обстоятелства и не зависи от един човек. Поради тази причина е много важно хората да мерят и да преценяват накъде отиват … Преди 2 000 години Иисус Христос не можа да убеди жителите на Йерусалим, че е дошъл, за да ги спаси и те го посрещнаха с възгласи, „Добре дошъл, Осанна – да си жив и здрав, колко те обичаме!“ и след 7 дни гласуваха Пилат Понтийски да го разпъне на кръст. Давам този пример, защото тази битка е от хилядолетия. Дали ще стане зависи както от личностите, така и от хората“, коментира бившият водещ на „Каналето“ и „Ку Ку“ и дългогодишен колега на Слави Трифонов.

„Вижте всички тези хора, които чертаеха инженерно и правеха планове подходиха така, че всяка партия, която можеше да възникне, те я възникнаха предварително. Имам предвид да възникне така, както възникват едно движение и една партия – доброволно, група хора се събират и имат идея нещо да направят. Например трябва националистическа партия – появяват се „Атака“ и „НФСБ“ . Трябва лява партия и от БСП се нароиха много малки други. Има ли реално лява силна партия като например в Испания има такава? Или ето още по-наблизко Сириза в Гърция примерно. Няма такава…. Кой да я направи. Правят я, генерират я всичките тези хора, които някъде са изчислили, че сигурно една нова лява партия ще стои много добре. Ние българите в някаква степен изчакваме и искаме някак си всичко да дойде и да стане наготово. Затова харесвам протестите, защото има група от хора, които осъзнаха, че това няма как да стане наготово. Няма как да дойде един месия независимо дали е Слави Трифонов, Христо Иванов или бате Гойко и така да пренареди нещата, че да им харесва на всички. Това няма как да се случи, защото е дълъг процес и непрестанна борба. Ако няма парламент ще има следващи избори – това е демократичната процедура“.

Воденичаров говори и за връзките на Каналето и „Хъшове“ с Илия Павлов, Васил и Георги Илиеви: „Можеш да си представиш като популярни лица в средата на 90-те години за нас всички врати бяха отворени и ние можехме през деня да си говорим с шефа на полицията, където организирахме концерт, а вечерта можехме да сме в заведение, което се държеше от най-големите мутри по онова време. Първият ми шок беше, че когато се събрахме и започнахме да обсъждаме как ще премине митингът пред „Александър Невски“ (има и документални кадри как говоря на събралото се множество от десетки хиляди), изведнъж в апартамента телефонът звънна. Д-р Жельо Желев вдигна и се оказа, че от другата страна е Андрей Луканов – тогава един от лидерите на българската комунистическа (все още) партия и те двамата започнаха да си говорят и да си обсъждат кое как ще мине. Аз тогава бях брутално шокиран и си казах: „как така? Защо в щаба на „СДС “се говори с щаба на комунистите ? Те тогава ми казаха: “виж моето момче, те нещата са така, че все пак трябва да се иска разрешение, трябва да се синхронизират…“ и тогава на мен ми светна някаква лампичка и до ден днешен продължава да ме мъчи, че може би някъде в месеците преди това е имало предварителни планове кое и как ще се случи.

А що се отнася до т.нар. мутри и създаването на различните силови групировки в някаква степен те бяха средство на този определен кръг от партийни функционери и от служители на важните за комунистическата държава служби – идеята беше да се постигне това раздържавяване. Тези мои връстници и момчета борци, както разбира се и от най-различни други спортове, бяха оставени на улицата и без работа. Непосредствено след това бяха нарочно вкарани и им бяха дадени възможностите да изградят тези структури, за да може ефикасно да се изградят новите капиталистически модели. В крайна сметка мисля, че тези хора – Илия Павлов, Васил Илиев, Георги Илиев те са част от общата схема за преразпределение на собствеността. Самите те като млади хора започват да изпълняват това, което някои чичко (обикновено с генералски пагони) им казва какво да направят. Не знам дали може един млад спортист от Кюстендил, заедно с неговия брат, да се сетят как да направят застрахователна компания, която да започне да застрахова всичко от магазини до автомобили и предприятия.

Аз съм свидетел на една среща, на която ние като популярни млади актьори и изпълнители бяхме поканени. Това беше една сбирка на Илия Павлов – той беше нещо като председател на техните дружества. Бяхме поканени да ги веселим вечерта със същите тези песни, които пеехме и по площадите. Съвсем случайно станах свидетел на това как Васил Илиев започна във фоайето на „Гранд Хотел Варна“, където се правиха сбирките ( знаете „Гранд Хотел Варна“ е държавен хотел в един момент този хотел става собственост на Илия Павлов, как и защо, срещу какви пари, какво е платено, има го в агенцията за приватизацията, но нито аз тогава, нито вие, можехме за една вечер да станем собственици на „Гранд Хотел Варна“ или на който и да е от всички хотели от Шабла до Синеморец, т.е. там нещо е било подготвено) чух изречението: „Това няма как да стане, ще имат да вземат, да си гледат работата, нещастници, ще се борим с тях…“ месец или два по-късно него го застреляха….Т.е. на мен ми се струва, без да мога да го докажа, че всички онези, които тогава се опитаха да се опълчат на този октопод или на тази многоглава глава, ставайки част от системата, бяха думнати. Другото нещо, което младите хора трябва да знаят и не трябва да забравят, е че всичките , които поръчаха тези хора, те все още са живи и са тук !“