Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Не, полк. Денев, едва ли ще се види с терористите в ада Полк. Денев тича към терористите с мегафон в ръка.

Отиде си смелият полицай, който няколко пъти рискува живота си, за да спаси отвлечените децата през 1987 г.

Косата ми побеля след тези 36 часа, сподели той в последното си интервю за “168 часа” преди 20-ина дни

Преди дни на 80-годишна възраст си отиде легендарният антитерорист Сава Денев, който на 7 юли 1987 г. повече от 36 часа преговаря с похитителите на двете деца. "168 часа" проведе последното интервю с него в дните между 23 и 24 март. И двата разговора бяха по 2 - 3 часа. В тях той с всички подробности разказа как са били заловени терористите от гара Буново и как похитителите на децата са настоявали да разговарят само с него.

На въпрос как се е възстановил от това неимоверно изпитание, когато от действията му зависи животът на две деца, той само се усмихна и каза: "Факт е, че тази операция беше сериозно психологическо натоварване, но аз съм от Перник и освен това съм зодия овен. Нервите ми са железни. Разбира се, тази история не остана без последствия. Косата ми побеля. Тези неща се отразяват". След време се видял с колега, който също участвал в операцията и той му споделил, че напрежението било такова, че на другия ден му се спукала язвата. 

На въпрос как може да запази самообладание в такава суперсложна и рискована операция и дали това поведение е било тренирано, Денев каза: "Тренировките са важни, но трябва да го имаш като даденост - по рождение да издържаш на сериозни натоварвания, иначе не става".

Когато всичко приключило и ген. Григор Шопов и зам.-министърът на отбраната го качили в автомобила си, за да им разкаже всичко, той както говори, заспива.

"Събудих се преди влизането във Варна, главата ми бе на рамото на ген. Шопов", спомня си Сава Денев.

Самият той и екипът му имат важна роля в разкриването на атентаторите от гара Буново. Няколко улики, открити на плажа на Дружба, и любовната афера на съпругата на един от терористите с турски дипломат разплитат загадката.

Не по-малко сложен от този е другият му емблематичен случай.

На 7 юли 1987 г. две момчета – на 12 и 15 години, докато се разхождат из Добрич, са отвлечени с тъмносиня "Лада" от трима мъже. Идеята им е зловеща - да използват децата като щит, за да могат безпрепятствено да преминат границата ни с Турция.

Терористите са обидени от смяната на имената и не желаят да живеят в България. Това са 48-годишният ветеринарен лекар Никола Николов от село Чернолик, 21-годишният му син Орлин и три години по-големият от него Невен Асенов. В колата си носят 12 бойни гранати, откраднати от военно поделение.

В "Златни пясъци" терористите хвърлят гранати и привличат вниманието на полицията. Когато заявяват, че са отвлекли децата, Сава Денев пръв тича с мегафона и започва преговори с тях.

"Казахме, че ще им организираме среща с представител на турското посолство - спомня си той. - Гледахме да успокоим обстановката, защото те бяха напрегнати - държаха в ръцете си гранати с извадени шплентове. След излизането от Варна, в района на село Приселци спряхме и аз успях да ги убедя да изхвърлят гранатите с извадените шплентове, за да не би случайно да ги задействат."

Когато спират за кратко на бензиностанция, похитителят с горчивина споделя пред Денев защо се е решил на отчаяния акт: "Най-обидното е, че аз работех за тази държава, за тази партия, а те ми смениха името!"

Вече установил нормален контакт, Денев веднага им предлага децата да бъдат освободени и той да влезе като заложник при похитителите. "Теб ще те прежалят, а по децата няма да смеят да стрелят", отказват те.

В един момент терористите решават да избягат от службите и става истинско екшън преследване. Когато ги обграждат, е най-опасният момент. "Тримата не допуснаха никого да отиде при тях - казва Денев. - Крещяха, че ще се взривят. Орлин седеше на задната седалка, изпаднал в нервна криза, държи две гранати с изтеглени шплентове в ръцете си, които треперят, и крещи: "Не мога повече да ги държа, ще ги изтърва". Доктор Николов е на волана, а до него Невен, но всички са вцепенени. Децата се бяха сгушили на задната седалка. Орлин трепери. Аз им казах: "Вие какво правите? Ще се избиете!" Виждам, че Орлин всеки момент може да изпусне гранатите. Извиках на колегите да ми донесат вода. Дадох я на д-р Николов и му казах да залее главата на Орлин с нея, за да се съвземе. В този момент аз си вкарах главата и ръцете в колата и притиснах пръстите на ръцете на Орлин към гранатите, за да не ги изпусне. На около 10-15 м се бяха събрали хора - сеирджии. Д-р Николов заля с водата Орлин, след това поля себе си. Даде термоса на Невен, който изля остатъка върху себе си и го хвърли навън. Той издрънча така, че хората си помислиха, че е граната. Тогава започнах отново да говоря с тях, за да ги поуспокоя, да вкарат шплентовете в гранатите и да ги обезопасят. Д-р Николов ги взе от ръцете на сина си. Едва тогава започнахме да обсъждаме пътя към границата."

Близо до нея службите и отрядът на баретите обграждат тримата терористи, решени на всяка цена да пробият обсадата и да преминат в Турция.

"Не правете глупости - казва Денев. - Не дърпайте дявола втори път за опашката. Тръгнете ли, няма връщане назад... Ще се видим в ада!"

След тези думи те палят колата, блъскат се в бронетранспортьор, д-р Николов изпуска гранатата и тя се взривява в колата. Изглежда в ужаса си Орлин пуска двете гранати пред баща си и Невен и те се взривяват. Едното дете само скача от автомобила, а другото е изхвърлено при взрива и сблъсъка, но и двете са добре. Единственият оцелял терорист Орлин след съд е осъден на смърт.

Днес, години след тази инфарктна история, когато Сава Денев вече го няма, едно нещо е сигурно - неговата смелост никога няма да бъде забравена и той няма да се види с похитителите в ада, защото полицай, готов на няколко пъти да жертва живота си заради този на двете деца, едва ли ще попадне точно там.