Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Татяна Лолова и Невена Коканова подкупват граничари Татяна Лолова и Невена Коканова стават неразделни приятелки, след като играят главните женски роли в пиесата "Балът на манекените".

Невена Коканова и съпругът й подаряват първото й куче

Царицата на комедията недоумявала защо Лили Иванова я е избрала

В замяна Татяна два пъти изпяла на гръцки “Не, не си отивай”

Когато пеела и понижавала тон, Нейчо Попов си удрял главата в стената

Царицата на комедията Татяна Лолова, която си отиде на 22 март, е била изключително близка с едни от най-забележителните артисти на България. Лили Иванова, Григор Вачков, Тодор Колев, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и много други са били сред най-скъпите й приятели. През годините тя е описвала различни случки в тях в тетрадки, които пази до края на живота си. Някои от историите помества в книгата “Дневници и делници”.

Легендарната актриса е била сред малцината, които

Лили Иванова допуска до себе си

В разказите си Лолова я описва като малка, със силен глас, с обущенца тип цървулки, къса поличка и тъмно каре.

“На новогодишните програми в зала “Универсиада” Лили влезе в стаята, определена за гримьорна - пише актрисата. - Взискателна. До нея имаше куфарче с гримове, около нея - нежен парфюм. Силна, феноменална, изящна, с дарба.

Недосегаема. Съсредоточена

Отдадена - сама със себе си и с песента. Даровита.”

Мадам Не цял живот се е възхищавала на таланта на Иванова и винаги се е учудвала защо певицата именно на нея й обръщала внимание. “Избрала ме е за нещо. Искам да й нося късмет. Тя е от подарените хора на тази земя”, допълва Лолова. Веднъж Лили Иванова отишла на представлението “Дуенде” в Театър 199. Седнала отзад, за да не привлича внимание. На поклона се появила и пред всички прегърнала Татяна Лолова на сцената.

Подобни топли отношения свързвали звездата и с Георги Парцалев.

Нарича го “моя Парцалев”

- с черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура, елегантно-екстравагантен, сдържан и щедър, чакан, обичан, сияен и мрачен понякога. С изразителни китки, дълги пръсти, обсипани с пръстени. С фрак и със селски потури. Център на шумни компании, никога сам, но самотен, нежен и груб понякога. “Дон Кихот беше мечтаната му роля, но неизиграната - пише Мадам Не в своята тетрадка. - И аз бях до него понякога на сцената и екрана, на естрадата и в

живота на тъжния клоун, който раздаваше смях

На път той сядаше винаги до шофьора. И ако се паднеше някой, който пришпорваше колата, Пацо се обаждаше: “Ако бързаш за някъде, да сляза!”.

Следващите страници са още по-интригуващи. На тях тя описва приятелството си с режисьора, актьор и съпруг на Стоянка Мутафова - Нейчо Попов. Той имал обичай да казва: “Това е невъзможно!”. Но когато нещата се получат както трябва, колегите му наблюдавали с възхищение чудото, което той постигал с лекота.

Започват да работят заедно през 1952 г., когато

Нейчо я убеждава да тръгнат на турне с група студенти.

“Владееше еднакво добре финансовите въпроси и актьорската си дарба - пише актрисата в дневника си. - Беше многоцветен. Беше пълен с истории и обичаше да ги разказва. Дошъл от оперетата. Безпогрешен и перфектен. С малко странно "с". Постепенно ставаше все по-елегантен като стил на обличане. Замина за Германия и се върна дипломиран режисьор.

Не зная за какво точно съм го молила, може би за нищо, но винаги съм била спокойна, че ако ми трябва нещо, мога да кажа на Нейчо Попов. Беше всемогъщ. Играла съм с него доста.

Умееше да те накара да си максималист

Постановките му се играеха дълги години. Публиката не можеше да му се насити.”

Разбира се, в актьорската работа няма как всичко да върви по мед и масло. Двамата играели във “Франк V” на Фридрих Дюренмат. Тя била Фрида Фюрст, а той - Рихард Егли. Имали прощална сцена. Пиесата завършва с нежен дует, след който Попов я води в мазето. Става ясно, че там я убива, защото е неудобна. В дуета

Лолова понякога понижавала с половин тон

и зад кулисите неведнъж се случвало Нейчо да си удря главата в стената. Веднъж Татяна загрижено го попитала: “Нейчо, какво ти е?”. А той й отговорил: “Ти пак понижи”. Тя останала потресена, въпреки че знаела, че е перфекционист.

Когато й съобщават, че е починал, актрисата е шокирана. Новината я сварва в Бургас, където Мадам Не е със Сатирата, а той - на гастрол в местния театър. В една от вечерите в хотела ги посетил Иван Андонов. Обърнал се към всички със странен глас и промълвил: “Нейчо почина. Сега към 5 часа. Ходил да прибере костюма си от химическо чистене. Бил напрегнат. Спрял го КАТ през деня”. Датата била 20 март 1974 г. Отишъл си само на 49 г. и оставил Стоянка Мутафова и Муки сами и опустошени.

Нейчо Попов остава завинаги в мислите и спомените на Царицата на комедията заедно с още един легендарен актьор - Григор Вачков. Двамата били състуденти, а след това и колеги. Стават приятели. Григор Вачков дошъл в София само с дървения си куфар, за да става артист. Лолова го описва като ярък, масивен, с дръпнати очи, с буйна черна коса, със силен, изразителен глас. Бил роден за артист.

“Когато се разминаваш с него, нещо те дръпва за главата, вратът ти се извива, за да продължиш да го гледаш”, казваше актрисата за него.

Веднъж, още докато били млади актьори, гледали филм в кино “Славейков” с други техни колеги. При излизането от залата

Григор Вачков бил силно развълнуван

от лентата и прошепнал на Таня: “Дойде нашият ред! Вече ще сме ние. Няма да мине киното без нас”.

И наистина киното не минало без него, защото навсякъде бил “запазена марка”. Освен публиката той безкрайно обичал дъщеря си, но искал и син. Обожавал да черпи, да храни и да пои приятели, близки, познати и дори непознати. Знаел, че е болен, но рядко му личало. Обичал да прави подаръци често и без повод. На Лолова подарил черен копринен шал на цветя, руски, с дълги ресни. Купил й го от изложба на “Г. С. Раковски”, а аксесоарът се превърнал в един от най-ценните за актрисата. На сина й Сава подарил туристически нож с кокалена дръжка и красив кожен калъф. Когато Вачков си отива само на 48 г., Лолова отново е сломена:

“Господ е отпечатал Гришата върху земята българска”

Много години преди да си замине от този свят обаче, през една от летните ваканции Вачков успял да събере Татяна, съпруга й Светослав, Невена Коканова и мъжа й Любомир Шарланджиев в Приморско на питки със сирене.

Тогава Мадам Не и Славето много искали да имат кученце. Невена и Шарлето, както наричали Любчо, успели да им намерят. На плажа се подвизавало малко бяло кученце. Смятали, че е на някакъв дядо, и дори се

опитали да го спазарят за 30 лв.

В крайна сметка го взели и всички заедно го кръстили Лора. Тя е първият домашен любимец на Татяна и Славето и е с тях в продължение на 16 години.

Всъщност Лолова и Коканова стават неразделни приятелки, след като играят главните женски роли в пиесата “Балът на манекените”.

Царицата на комедията се възхищавала на Невена, защото камерата я обожавала.

“Близваше я оттук-оттам, за да ни остави зашеметени”, пише Татяна в книгата си.

Една от най-забавните им истории е пътуването им до Кипър. Трябвало да заснемат сцени за филма “Константин-Кирил Философ”, а Коканова решила да придружи екипа. Полетът обаче бил с прекачване. След като пристигнали в Атина, престоят бил 8 часа. Невена споделила, че Любчо й е дал пари и я помолил да ги похарчи за нещо хубаво. Имало обаче забрана да напускат летището. Затова артистите се свързали с посолството ни в Гърция, а на Лолова й се наложило да изпее на граничарите на гръцки песента на Васко Найденов “Не, не си отивай...”: “Охи, охими... да ми инеасхима”, с което категорично ги убедила, че е по-добре

да ги пуснат да видят Акропола

На Татяна обаче отново й се наложило да изпее песента пред група чуждестранни туристи. Приели представлението й за част от програмата и й ръкопляскали. От посолството веднага пристигат и вземат актрисите с две коли. Дори ги нахранили.

Въпреки че през годините пътищата им се разделят, двете актриси остават близки. "Невена е родена за обич. Избраница на съдбата. Красавица. Роден шофьор. Щастливка. Истинската първа дама на българското кино", казваше Лолова до последно, споделяйки, че много трудно е преодоляла смъртта й.

Със същата тежест изживява и кончината на другия си любимец - Георги Калоянчев-Калата. Навремето той впечатлил Лолова, защото винаги играел най-тежките роли, правел ги прекрасни и теглел след себе си всички останали. Винаги имал сили, за да доведе публиката до неистовост. На сцената се преобразявал напълно, ставал нещо ново, различно и невероятно. Лолова му била благодарна, защото получила много от него, а както самата тя казва - на няколко пъти и живота си.

Притежавал нечовешка дарба,

която може да те хвърли в Космоса. Изкуството извирало от него. Според нея едно от най-вълнуващите събития бил гастролът им в Белград. Сърбите наградили Калата с лавров венец, а най-строгият им критик Еди Финци възкликнал: “Калоянчев сам е цял театър”.

До края на живота си обаче Калата винаги е бил подозрителен към нея. Причината е техен спектакъл, за който той имал предчувствие, че тя го е играла с друг, преди да го предложи на него. Откакто била в театъра, Царицата на комедията търсела пиеса с две действащи лица, която да я грабне. Открила я в един от броевете на сп. “Театър” - “Старомодна комедия” от Алексей Арбузов. От вълнение Лолова прелита до дома си и знае, че трябва да й партнира Георги Калоянчев. Звъни му, за да дойде веднага, но той имал гости за вечеря и деликатно й отказал. Тя обаче му заявила, че още в 7 ч. на следващата сутрин ще бъде при него, но на него му се струвало много рано. Тогава тя се троснала, че

в 9 ч. ще е пред вратата му

На следващия ден влязла в дома му като фурия и му дала текста на пиесата. У него обаче веднага се появили подозрения: “Ти това си го играла с друг!”. “Ама как с друг. Снощи видях текста за първи път”, отговорила тя. 9 г. играят спектакъла в Театър 199. И въпреки че хиляди пъти Калата се убеждавал, че това не е така, както си го е помислил, винаги си имал едно наум: “Играла го е с друг”.