Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гласът, държал буден Христо Проданов, Георги Имов: Вадили сме човек, прекарал 5 часа под лавина Снимка от обучението на планинските ни спасители през 70-те години как да използват хеликоптер в акции.

- Г-н Имов, вие сте били планински спасител около 50 години. Участвали сте в спасителни акции с хеликоптери, каквито в момента няма. Ако Планинската спасителна служба (ПСС) разполагаше с такава машина, щеше ли по-бързо да намери и спаси сноубордиста, който изчезна в Рила след падането на лавина?

- При акции за търсене на пострадали от лавини се иска много работа на терен. Такъв хеликоптер би могъл да помогне за по-бързото достигане до евентуалното местоположение на нещастието. Освен това най-вече щеше

да превози голям брой спасители,

които са нужни в такива акции. Те трябва да претърсват и сондират, за да се види дали някъде под снега има тяло. Доколкото разбрах обаче, това е било трудно в този случай, защото времето не е позволявало. Когато е паднала лавина и условията са лоши, първо се оглежда мястото отгоре и от двете страни. Ако има снежни образувания, готови да паднат, незнайно кога, акцията не се провежда. Това е закон, защото опасността за всичките на терен ще бъде голяма.

- Лавината, която е затрупала сноубордиста, е била с фронт над 30 м и 3-4 метра дълбочина. Какво е най-важното при такива инциденти?

- Това е огромна площ, която изисква много хора на терен и много време. Ако няма наличие за опасност от нова лавина, акцията може да продължава денонощно. В нашите планини сме откривали хора, които са стояли по 5 часа под лавина и са били живи. Това се дължи на факта, че когато снегът е падал на големи буци, покрай тях е имало пролука за въздух и така пострадалият е оцелял. Но сега е различно и има няколко причини за това. Първо, не могат да се съберат светкавично 30 души за такава спасителна операция, защото повечето работят някъде другаде. Трябва да се освободят, да се оборудват и да тръгнат към мястото. Ето само това пропилява т.нар. златен час, който е най-важен при подобни инциденти. Освен това, дори да имаше хеликоптер, къде щеше да бъде позициониран той и колко време щеше да отнеме достигането до него?

- В началото на годината министърът на отбраната Красимир Каракачанов предложи да предостави хеликоптер “Кугър” за спасителни акции? Той щеше ли да помогне сега?

- В миналото са събирани и транспортирани с хеликоптер по 60 спасители от различни отряди на 3 курса по 20 човека. Моите уважения, но мисля, че “Кугър” може да качи само няколко спасители с оборудването им и кучета. Това не е достатъчно при лавинно спасителни акции. Тези машини може да са достатъчни за всякакъв друг вид операции в планините, но не и за търсене на терен. Много труден е изборът за това какъв тип хеликоптер ще бъде най-полезен. Той трябва да е голям и да е напълно медицински оборудван, защото участието на летателната машина в спасителните акции има много предимства, които са ясни - бързото доставяне на спасители до мястото на бедствието и локализирането му води до висок коефициент за полезно действие, а и до

по-бързото спасяване на пострадалия

Има и друг важен момент. Той касае позиционирането на спасителната служба и площадката на хеликоптера, които следва да се намират в непосредствена близост. Този въпрос е решен в алпийските страни, които оперират с няколко хеликоптера. От тях реагира този, който е най-близо до мястото на нещастието.

- Как тези важни неща бяха уредени преди години и кога за първи път използвахте хеликоптер за планинска спасителна акция?

- В България през 1963 г. беше първата такава акция, при която бе спасен животът на миньора Станчо Петров, който бедстваше на скалите над село Лъки, днес град. Участваха трима спасители от Пловдив. Партията тогава нареди моментално да се качим на хеликоптера Ми-4 и да спасим човека. Просто летището беше близо до нас и ние можехме да реагираме. По-късно през 1973 г. Министерството на народно здраве ни предостави Ми-8, който бе изцяло санитарно оборудван и ние бързо успяхме да се запознаем с него и да го използваме за планински акции. С него транспортирахме болни от труднодостъпни места в планините, използвахме го за пренос на дооборудване за радиорелейната станция на връх Ботев, за агрегати за осветление на хижи и доставяне на храни и лекарства. За наш късмет хеликоптерът беше на подчинението на Бърза помощ, чийто директор тогава беше изтъкнат любител на планинското спасяване и известен планинар. По тази причина ние имахме възможност да използваме хеликоптера за спасителни акции. Най-важното обаче е, че тогава набелязахме 23 площадки за кацане за извършване на аварийни действия в рискови райони в Стара планина, Рила, Пирин и др. Бяхме открили такива

стоянки на възлови места

в планините в близост до предполагаеми опасни райони. Сформирахме сериозен отряд, който се наричаше Въздушно-спасителна група (ВСГ). Изготвихме правилник и проведохме обучения за спасяване по въздух на пострадали в планината. Чест беше за нас да преминем курс в западногерманската служба, която мисля, че и до ден днешен е най-добрата спасителна служба в света. Абсолютно наясно бяхме още тогава какво се прави в другите страни. Прилагаме го и тук. Колеги са се обучавали в Италия, Франция и други страни.

- Знаете ли колко акции е провела ПСС с хеликоптери през годините?

- Имам статистически данни, които сочат, че от 1963 г. до 2015 г. са направени 94 планински спасителни акции с хеликоптери. Вероятно тази цифра вече е по-голяма. Но операциите са били разнообразни - търсене на пострадали, други при лавини, скални свличания и т.н.

- Архивите показват, че след промените през 1990 г. държавата отменя използването на хеликоптер за спасителни операции. Как вие изнасяте данни до 2015 г.?

- Всъщност държавата не отменя хеликоптерното спасяване, но новите условия налагат пазарната икономика, вместо плановата. Това променя досегашните действия и по този повод ПСС получава помощ от различни ведомства като Министерството на народната отбрана, Министерството на здравето, частни фирми, застрахователни компании и др.

- В момента България е единствената европейска държава без хеликоптер за спасителни операции. И дори може да се обобщи, че в това отношение е по-зле от 70-те години. Така ли е?

- Да, категорично! Като тези мои разсъждения не искам с нищо да ангажират Планинската спасителна служба.

Дори Румъния има 4 хеликоптера

за тази цел в момента. По принцип всички алпийски страни провеждат спасителни акции предимно с хеликоптери. Само за сравнение, въпреки че данните са стари, през 1974 г. във френските Алпи тези операции са били 95%, в италианските - 85%, в германските - около 70%. Вероятно днес процентите са 100. А у нас няма хеликоптер и техника. В Швейцария например, докато не се намери труп или следи на загинали хора, акцията не приключва.

Тоест спасителите у нас може да имат възможността да направят чудеса, но нямат техниката.