Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Д-р Иво Куцаров: В Япония без ваксини болните намаляват

Тук мерките са изключително прости, но се спазват, а в ЕС и САЩ дори с имунизация не съм сигурен, че ще успеят

В България преди 1946 г. е имало дисциплина и умереност, защо не ги възстановим

Д-р Иво Куцаров e квантов физик, който от години живее и работи в Япония. В момента е част от групата План Б, където заедно с учени от цял свят търсят комплексен изход от коронавирусната криза. 

- Г-н Куцаров, в Япония става нещо изключително необичайно. Навсякъде в САЩ и Европа въпреки ваксинацията заразените и тежкоболните се увеличават, а в Япония намаляват?

- 325 души са тежките случаи в болници, а преди месец бяха около 1000. 8900 са починалите при 127 млн. население. За съжаление умират между 27-29 души на ден, но преди месец бяха много повече.

Тук няма достатъчно ваксини, те са само за част от медицинския персонал, така че този ефект няма нищо общо с ваксинацията. В САЩ вече 25% от населението са с поставена първа доза и ситуацията не е особено оптимистична по отношение на броя

заразени

и смъртни случаи.

За разлика от Америка, в Япония от самото начало на пандемията не спират да следят ситуацията и да правят проучвания. Установи се, че възрастовата граница пада и се заразяват най-често хората между 20 и 40 години. Както и че само 2% от положителните PCR тестове от всички положителни са на т.нар. суперспредъри. Затова сега стои въпросът да се създадат тестове и методики, за да се хванат именно тези хора и те да се карантинират, а не всички. Очевидно е, че класическият план А с въвеждане на ваксини и локдаун не работи, защото те си пречат взаимно - затварянията принуждават вируса да мутира и да създава нови и нови щамове, които все по-трудно се хващат със стария класическия PCR тест.

Във всяка държава

динамиката

на новите щамове е различна, което води до силни отклонения. Всеки нов разбива имунитета. Надделява становището, че не е най-добрата идея да се ваксинират деца, защото трябва да минат много години, за да сме сигурни, че ваксините са наистина безопасни.

- Какви са аргументите, че локдауните предизвикват новите щамове?

- Да вземем Швеция, цяла година я критикуваха, че там няма затваряния. В момента смъртността в тази страна е изключително ниска. Очевидно е, че

локдауните

не помагат

Всички оплюха шведския главен епидемиолог за това, че държи на научно доказани истини, но се оказа, че той е бил прав. Сравнете Швеция, Япония, Тайван със САЩ, Израел, Бразилия, Мексико, Великобритания. В едните настъпва стабилизация с минимум ваксини, а в други и с ваксини ситуациите се влошават.

- Но не можем да сравним дисциплината на шведите и японците с тази в САЩ и в повечето страни от ЕС. Много хора продължават да вярват в конспирации, не се пазят, правят наопаки на властите.

- И затова толкова народ си отиде. Съгласен съм, че все по-трудно става за обикновен човек да прецени кое е вярно и кое не. Няма как да си свериш часовника, получава се дефазиране. Ако човек няма подходящо образование, ако не може да се задълбочи в достоверни научни данни, много трудно може да се ориентира.

- На какво се дължи фактът, че в Япония се ваксинират само медици?

- В Япония има едно изконно чувство на съмнение спрямо всичко, идващо от чужбина. Хората много добре знаят, че техните интереси нямат нищо общо с тези на останалите страни, и са предпазливи. Но въпреки това смъртността започна да пада и това повдига въпроса как културата влияе върху контролирането на епидемията в различните страни. Как социалната отговорност и поведение се отразяват върху разпространението на заразата. В Япония една от мерките е, че заведенията не могат да работят след 20 часа. След като приключи локдаунът, вече са до 21 ч. Като цяло хората приемат, че си безотговорен, ако си позволиш да отидеш на нощно заведение.

Социалният

натиск

е сериозен и хората не могат да си позволят пир по време на чума.

В Япония хората следят какво правят министрите, министерските съветници, отговорни фактори в страната и вече няколко души си подадоха оставките, защото бяха засечени, че ходят в заведения. Неудобно е. Тук управляващите дори за дребни неща си подават оставките.

Има още нещо. В самото началото на пандемията беше установено, че най-големите зарази стават

в затворените помещения,

където се пие и говори на висок глас.

Това бе показано чрез симулации, чрез рекламни материали навсякъде и тези неща са забранени, но хората знаят защо. Повече от 4 души не могат да седят на една маса, без да носят маски. Задължително е да говорят тихо и да са на достатъчно отдалечено разстояние, да има прегради. Тук сякаш имат вродено здравомислене, самосъзнание, чувство за самопредпазване и предпазване на останалите. Те се въздържат от определени неща в името на своето здраве и това на останалите. Същото е било и в България преди 1944 г., когато е имало Дружество на въздържателите - баща ми е бил негов член, но сега къде са тези въздържатели?

Разбира се, спазването на превантивен протокол има значение, но в Япония се спазва дисциплина, която произлиза от

самодисциплината

Това няма нищо общо с мерките в САЩ и Канада, където се арестуват хора, ако не ги спазват.

- Права ли съм да си мисля, че азиатските страни възприеха пандемията като биологична война. Припомниха си богатия си опит в борбата с вирусите и като армия с изключителна дисциплина подходиха към заразата. В САЩ и ЕС сме малко на принципа всяко чудо за три дни.

- Има такъв момент. Естествената социокултура в Япония е, че обучението от детската градина, в училище е някакъв вид военно обучение. Учителят има всички права. Родителите могат да казват само "да", не можеш да кажеш "не". Така че тук между 6 и 18 години вече си минал прилична "военна подготовка".

В известна степен благодарение на това много хора са „механизирани“ като начин на мислене и когато се налага да се вземат решения като сегашните, те се спазват без роптаене. За тях това е естествено, защото от малки са тренирани. Това обаче си има и минуси. Примерно едва 15 % от хората могат да запазят независимото си мислене и да станат истински задълбочени интелектуалци.

Хубавото е, че именно те са издигани и управляват ключовите институции в страната. От друга страна, японците развиват вторичен механизъм на съмнение към всичко външно. Именно затова те са по-скептични към ваксините, една трета от населението не желае да се ваксинира. Тоест Япония успява да се справи с много прости мерки, без никакви драконовски ограничения, тук няма забрани да излезеш навън, да идеш на плаж.

- Сравнението с България изглежда отчайващо?

- У нас преди 1946 г. също е имало такава дисциплина, имало е ред. Защо и сега да не е така? Защо не ги възстановим отново? Да си спомним какво значи умереност, резонност. Ако не го направим, се опасявам, че

ще продължим

да страдаме

дори и с ваксини.

Още повече се вижда, че вирусът търси социална какофония, социална разруха и веднага показва безсилието на дадено общество. Може би ако имаше повече медици, ползващи интегративна медицина, лекуващи с билки, ако на хората бе показано как да правят дихателни упражнения, през зимата да си осигурят нагревки,

слънчеви бани,

да консумират достатъчно гъби, за да си набавят необходимия витамин D3, и други добавки, може би нямаше да си отидат толкова много хора.

Социалнослабата част на населението е недохранена, в менюто й липсват важни витамини и елементи и много от тях си отиват. Ако човек се нужда от медицинска помощ вкъщи и не се намери сестра, преболедувала вируса, кой ще ви посети вкъщи? Кислородът пада и се стига до болница или до фатален край. В Япония е достатъчно едно обаждане и ще ви посетят у дома. В България болниците са претъпкани.

Защо японците са толкова различни, четете в следващ брой.