Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Паша Христова сменя  мястото си в самолета и загива. Зад нея Мария Нейкова оцелява

В тв изданието “Като две капки вода” в понеделник (22.3.) Софи Маринова, се представи като Паша Христова и изпя нейната песен “Една българска роза”.

Зрителите от третата възраст сигурно са си спомнили за младостта, по-емоционалните може да са пуснали и по някоя сълза...

Коя беше Паша Христова, която си отиде от този свят само на 25 години?

Истинското й име е Парашкева Христова Стефанова. Родена е на 16 юли 1946 г. в софийския квартал “Княжево”.

След гимназията

работи като

чертожник

в “Балканкар”

- много престижен за соцвремето комбинат, който произвежда мотокари и електрокари за износ по “второ направление”, тоест за западни държави.

През 1965 г. девойката учи пеене в радиото - в новосформираната “Студия за естрадни изпълнители”. Впечатлява с богатството на гласа си, интерпретаторските си качества и сценичното си поведение.

След завършването на школата за естрадни певци е назначена в Ансамбъла на Строителните войски като солистка. Приема артистичния псевдоним Паша. През годините в Ансамбъла на СВ солисти са Орлин Горанов, Росица Борджиева, “Тоника СВ”, Панайот Панайотов, Искрен Пецов, Деян Неделчев и кой ли още не.

Първата песен в кариерата на Паша Христова е шеговитата “Щъркелът пристигна пак” на композиторката Зорница Попова. Записва я заедно с групата “Студио 5” през 1968 г.

Първият успех на младата певица е през следващата 1967 г. На Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, тя е удостоена със златен медал и първа награда.

През същата година Паша започва да пее заедно с Борис Гуджунов в оркестър “София”, създаден към Столичната община през 1964 г.

Първият му диригент е Емил Георгиев. През 60-те и 70-те години на миналия век формацията е водеща в страната и има голям принос за възхода на естрадната музика. Освен много концерти в България Паша и Гуджунов гастролират и в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия и др.

Кариерата на Паша Христова се развива повече от бляскаво. За нея пишат музика композиторите Йосиф Цанков, Димитър Вълчев, Николай Арабаджиев, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.

За своите шест творчески години певицата записва около 60 песни. Почти няма наш и международен конкурс, в който да участва и да не печели признание. На фестивала “Златният елен” в Брашов, Румъния, е отличена с първа награда за изпълнението на песента (заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова) “Яворова пролет”, по музика на Светозар Русинов.

1970 г. е особено силна за Паша: на фестивала “Златният Орфей” получава голямата награда за песента “Повей, ветре” по музика на Йосиф Цанков и първата награда за “Една българска роза” на композитора Димитър Вълчев.

През 1971 г. Христова е отличена с Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си “Ах, този дивен свят”. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец въобще. Една българска роза” става мелодия на на 1972-а, а

през 2000 г. е

обявена за песен

на столетието.

Уви, това са вече посмъртни признания за певицата. Само на 25 години, тя загива в самолетната катастрофа край летище “София” на 21.12.1971 г.

В 23,40 часа за Алжир излита в чартърен полет Ил-18 с пилот Борис Луканов. Сред пътниците цари весело настроение. Всичките са млади хора - между 19 и 40 годишни - певци, танцьори и музиканти, заминаващи на турне в Алжир по повод празниците на българската култура там.

Няколко минути след отделянето от земята машината се накланя вляво, удря с крилото в пистата, прекършва се на две и пламва. От 73 души загиват 6-членният екипаж и 24 пътници. Оцеляват двама от сменния екипаж и 19 пасажери. Повечето остават физически и психически сакати за цял живот.

Загиват ръководителят на оркестър “София” Николай Арабаджиев и стюардесата Аврора Пиндарева, дъщеря на карикатуриста Теню Пиндарев. По чудо оживяват Мария Нейкова, Борис Годжунов, Янка Рупкина, Димитър Симеонов. Трябвало да лети и Мистър Сенко, но фокусникът пропуска полета. Оттогава до края на живота си никога не се качва на аероплан.

На 21 декември е рожденият ден на певицата Мария Нейкова и двете с Паша Христова се готвят да черпят в самолета. Преди полета двете се разхождат из барчетата на аерогарата. В чудесно настроение са, тананикат си песента “Гълъби над София”.

Паша Христова влиза първа в самолета и сяда на третата седалка откъм илюминатора. Ако беше останала на нея, може би е щяла да оцелее. След нея се качва служителка от Софийския градски народен съвет (СГНС), настанява се на първата седалка и кани Паша да седне зад нея. А Мария Нейкова заема третата седалка. С изключение на нея всички пътници от първата до шестата седалка загиват.

Тялото на Паша

е разпознато по

златните

пръстени

Тя загива при удара на самолета в земята, а не от пожара, показва лекарската експертиза. Според заключението на следствието причината за катастрофата е в некачествената подмяна на въжетата, с които са свързани елероните. Вследствие на това се получават така наречените кръстосани команди: пилотът завърта щурвала наляво, но самолетът се накланя надясно. И обратното. Няма осъдени по случая.

Само 10 дни след катастрофата в новогодишната си програма БНТ излъчва заснетия от Хачо Бояджиев спектакъл “Козята пътека”, в която Паша Христова и Мария Нейкова пеят шеговити песни.

Когато Паша загива, синът й Милен е само на две години. С парите от кръвнината на певицата бащата Васил Иванов купува апартамент за сина им.

В него след години той живее със семейството си. Пак през декември, през 2014 г., Милен умира от скоротечен рак само на 45 години.