Вместо да сме нация

със самочувствие и

визионерство, някой

иска да ни натика

в ъгъла на

историческата

скамейка

Често се казва, че в Западна Европа и по света българската история не е особено популярна. И това е вярно. Там в масовите учебници за цялото ни Средновековие има сигурно по-малко и от страничка, но западната историография (за разликата от руската и съветската) има едно достойнство, което не може да се отрече - в повечето учебници и научни трудове, издавани във Франция, Англия или Германия, посветени на нашата история, се използват определенията – Първа българска империя и Втора българска империя.

Кое е странното? Странното е, че в Европа упорито наричат Средновековна България империя, а у нас ние още по-упорито продължаваме да избягваме това име. Тези “имперски” наименования

дълго време са абсолютна

тема табу за нашите

родни историци

Няма български учебник преди или след 9 септември 1944 година, в който да се използват определенията Първа и Втора българска империя. Ние ги наричаме винаги Първа или Втора българска държава или в най-добрия случай - царство.

Казват, че чисто научно “царство” и “империя” били тъждествени понятия, но всъщност дали това е точно така за обикновения читател, който не е учен - дали “царство” и “империя” звучат еднакво за българските ученици? Според мен не. Убеден съм, че не звучат еднакво. И не мога да разбера защо ни е срам от това, че сме били империя?

Според една от теориите след Освобождението от османско иго нашите историци, които общо взето тогава копират тезите на своите руски и чешки колеги, използват името държава и царство по две причини. Първо, защото не са имали самочувствието да възпитават имперски чувства у един току-що освободен народ, който пет века не е имал държавност, и второ, но по-важно - някак си не сме искали да съизмерваме малка разпокъсана България с руския император и Руската империя - освободителка.

Империята не може да

освобождава империи

Империята може да възстановява империи. В случая Русия винаги е искала да възстановява Византийската империя, а споменът за българското имперско величие ѝ е бил съвсем излишен. Просто един излишен конкурент в близост до Константинопол. Не е могло да има две православни и славянски империи, та дори и това да е само в историографията.

След 9 септември 1944 г. пък понеже вече се борим срещу империализма, съвсем не е вървяло да сме наследници на империя. Тогава имперското наименование е буквално изчегъртано от нашата история и книги, а какъвто и да е намек за имперското ни минало е било обявявано за великобългарски шовинизъм.

На Запад са ни наричали Първа и Втора българска империя, а у нас се приема като основно леко семплото наименование Първа и Втора българска държава. Всъщност голямата заслуга за въвеждането на термина “Българска империя” в западния свят има големият британски историк сър Стивън Рънсиман, автор на великолепната книга The History of the First Bulgarian Empire от 1930 година.

Сър Стивън Рънсиман не е просто историк, той е класически британски аристократ от северното графство Нортъмбърланд, син на виконт Рънсиман от Доксфорд. Синът на един виконт и носител на рицарска титла знае много добре кога може да нарича една държава “империя” и кога не.

И сега следва една още по-голяма изненада.

Дори след падането на тоталитаризма и илюзиите за интернационалната любов между трудовите народи ние сме превели книга на Рънсиман не като “История на Първата българска империя”, а като “История на Първото българско царство”. Аз не знам empire на английски да се превежда като “царство” на български.

В кръга на шегата, ако е така, дайте да превеждаме епизод V от Междузвездни войни The Empire strikes back като “Царството отвръща на удара”.

От какво ни е срам? От това, че Симеон Велики се е титулувал “император на всички българи и ромеи”. От това, че самите ромеи са му дали титлата “Василеопатор” тоест “Баща на римския император” . От това, че синът му свети цар Петър е взел правото да се нарича император директно от ромейските или римските императори, защото се е оженил за ромейска принцеса и по този начин кръвта на римските цезари по всички канони се е вляла в нашата династия.

Защо на Русия не ѝ е конфузно да се нарече империя и да използва титлата император, след като е получила законно право на това по абсолютно същия начин като нашите владетели

чрез брак с византийска

принцеса, само че 500

години след нас,

българите?

Защо и до ден днешен се свиваме винаги малко сбутано в ъгъла? Турците срам ли ги от това, че са били основна част от Османската империя? Французите срам ли ги е от империята на Наполеон или на Карл Велики? Защо по наш опит не я наричат “френската държава по времето на Наполеон”? Защо и до ден днешен Френската република боготвори своя император?

Защото така се възпитава нация със самочувствие и визионерство като френското. От какво ни е неудобно - че България някога е стигала до Будапеща и Пелопонес, от Адриатическо море до Днепър, че в пределите ѝ са живеели десетки племена и народи, но под българска власт? Неудобно ли ни е от това, че Иван Асен Втори се е титулувал “император на всички българи и гърци” и още “император на всички българи и власи”? Имам чувството, че някой нарочно е искал да ни набута там, в ъгъла на историческата скамейка. Искал е да затрие имперския дух на предците ни. Да ни превърне в народец от еснафи и дребни занаятчии, малки байганьовци, чиято единствена мечта е “парицата”, “службицата” и “оцеляването”.

Един от малцината български историци, който използва термина “империя” за Средновековна България е професор Николай Овчаров. Но една птичка пролет не прави.