Има хора, за които е трудно да се говори.

Такава е Татяна Лолова. На ум ми идва само едно определение - “гранд дама”.

Всички израснахме с нейните роли. Тя беше едно от чудовищата на българската комедия. От онова велико поколение на Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Тодор Колев.

Аз лично преоткрих Татяна Лолова, когато, някъде в началото на 90 - те гледах неин моноспектакъл по Бекет.

Там видях другото лице на огромната актриса.

Има хора, които никога не си отиват.

Кажете ми - отиде ли си Тодор Колев? Отиде ли си Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Рангел Вълчанов?

Не, те не са си отишли и никога няма да си отидат. Защото са огромни! Колоси на българското кино и театър!

Светъл път на голямата Татяна Лолова!

Да я изпратим не със сълзи, а с аплодисменти!

Големите никога не ни напускат.

Те светят, за да можем ние, малките, да не загубим посоката!!!

Аплодисменти и поклон, Татяна Лолова!

Без вас ние нмаше да сме това, което сме!!!

*От фейсбук