Участничката Христина Георгиева твърди: "В категория “Докторант” е избран човек, който не отговаря на изискванията и няма нужните научни постижения"

Христина Георгиева е адвокат и доскоро беше докторант в УНСС, като вече е защитила дисертация на тема “Правна закрила на електронните и видео игри като обекти на правото на интелектуална собственост”. Наскоро участва в конкурс “Студент на годината” 2020 в категория “Докторант на годината”, организиран от Националното представителство на студентските съвети в Република България (НПСС). Тя подаде сигнал до “168 часа”, че има известни опасения, че състезанието е нагласено. Ето нейните мотиви и позицията на координатора на събитието.

“На 30 ноември 2020 г. изпратих имейл с кандидатурата ми за участие в конкурса. Допълних специализации, публикации и най-голямото ми постижение: включването на България и българското право в учебната програма на лятното училище по европейско частно право в Университета в Залцбург. В отговора, че са получили документите, организаторите ми подчертаха, че при оценяването ще се вземат предвид успехите и постиженията в периода от 1 октомври 2019 г. до 30 ноември 2020 г.

Впоследствие ни уведомиха, че ще се свържат лично по телефона с победителите в отделните категории, за да ни отправят покана да присъстваме на церемонията и да получим своята награда.

На 25 февруари получих обаждане от представител на НПСС - Константина, която ме уведоми, че

аз съм победителят в моята категория “Докторант на годината”,

но ме помоли до понеделник - 1 март, когато е официалната церемония, да не разпространявам тази информация. Малко по-късно в същия ден получих и електронно писмо, в което бе посочено още в началото, че “ако този имейл е достигнал до Вас, то значи Вие сте един от победителите в националния конкурс “Студент на годината 2020”!”, т.е. победителят в моята категория, както стана ясно и от телефонното обаждане.

Получих още няколко подобни имейла. Конкурсът се провежда за 14-а година и не допускам във всички имейли и телефонни обаждания да се бъркат системно термини като победители в отделните категории, подгласници, номинирани и отличени от журито участници.

На церемонията в Софийския университет бе обявен друг победител в категорията “Докторант на годината 2020”, като моята кандидатура

бе представена непълно и неточно

На останалите двама номинирани, сред които е и победителят, визитката противоречеше с първоначално зададените критерии за оценяване. Коментираха се отличните оценки и постижения в училище на Симеон Михалков, когото обявиха за победител, и на Слави Георгиев, другия номиниран, въпреки че нямат нищо общо с научния принос и зададения срок за оценяване на постиженията на кандидатите от една година назад. Посочи се, че Симеон Михалков владее 5 езика, но езиците, които владеем аз и другият номиниран, не бяха представени изобщо. Най-съществената част от моето CV не беше спомената, а именно: постиженията ми в Юридическия факултет на университета в Залцбург, където за първи път в 21-годишната история на лятното училище по европейско частно право успях със собствени усилия

да включа България и българското право

в учебната им програма. Оттам ме поканиха да преподавам ежегодно в екипа им, осигурявайки по този начин и ежегодна стипендия от 500 евро на един български студент.

Преминах успешно няколко изпита пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, получих приза “Докторант на годината на УНСС за 2020 г.”, но нищо от това не беше споменато. Останалите ми участия по проекти бяха обобщени и съкратени.

Същевременно при обикновена справка в интернет прави впечатление, че повечето постижения на победителя, включени в представянето му, всъщност са много преди периода, посочен в изискванията. Спомена се, че е бил на стаж в БАН, а справка показва, че това се е случило през 2013 г. за два месеца. “Еразъм” обмените му също не са от докторантските му години.

В този период аз имам постижения и награди, които не бяха споменати: участие като адвокат и делегат на ООН в международни състезания по право, на които се симулират съдебни процеси пред Постоянния арбитражен съд и Международния съд в Хага, както и на заседанията на работните комисии на ООН, както следва, и още много други специализации.

Участие в специализиран курс на Харвард

по американско авторско право.

Както публикациите ми, така и дисертационният ми труд касаят първото и цялостно изследване в България на проблемите на правната закрила на електронните и видео игрите като нетрадиционно произведение - обект на авторско право.

Считам, че това е безспорен принос за науката, който изобщо не се спомена в представянето ми! Същевременно постижения от ученически и студентски години, както и броят на езиците, които владее един кандидат, макар и достойни за уважение, не възприемам като принос към науката.

След отправено от мен запитване до координатора на конкурса, г-жа Даскалова, за изясняване на критериите, по които бяхме оценявани в нашата категория, разбрах, че след първоначалната селекция дори не съм била избрана сред първите трима. Този отговор породи у мен още един въпрос – защо съм отличена с второто място, след като според комисията моята кандидатурата не покрива критериите дори за място в челната тройка.

Не искам да бъда разбрана погрешно.

Не оспорвам решението на журито

да даде наградата на Симеон Михалков. Цялостното провеждане на конкурса остави у мен впечатление за пристрастност и некоректно отношение при подбора, оценяването и представянето на кандидатите. Надявам се в бъдеще и в България да се провеждат честни и справедливи конкурси, в които обективно да се оценяват постиженията на младите хора. В противен случай много вероятно е и те като мен да получават отличия, признания и награди само от международни и европейски университети и институции, докато в един момент не започнат да се ориентират към реализация в чужбина.”