Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отиде си Великолепния, който цял живот се мъчи като грешен дявол

Именно житейските трудности калиха характера на Марвин Хаглър и го превърнаха в страшилище на ринга

Боксьорът преживя толкова много, че накрая неистово търсеше тишината и спокойствието

Всяка нощ и всяка заран пак

някой ражда се немил-недраг.

Всяка заран пак и всяка нощ

някой пък се ражда за разкош,

някой пък се ражда за разкош,

а друг някой — за безкрайна нощ.

С това стихотворение на Уилям Блейк великата Агата Кристи започва своя криминален роман "Безкрайна нощ". Ние никога няма да разберем дали Марвин Хаглър по някаква вселенска случайност се е срещнал точно с тази книга, чието заглавие така прекрасно описва живота му. Преди дни 66-годишният легендарен боксьор си отиде от този свят. Можеше да поживее още дълго, за да изпълни обещанието си поне краят на неговата история да е изпълнен с повече щастие, отколкото болка.

Защото непобедимият американски боец от самото си раждане бе орисан от съдбата да се мъчи като грешен дявол, както обичаме да казваме за хората с трудно ежедневие.

Марвин не просто е застиган от трудности, той се къпе в лишения, болка, предразсъдъци и пиянска тъга. Чак към края на това тежко приключение успява да намери спокойствието и любовта. Но смъртта му ги отнема твърде рано, лишавайки го от заслужената награда за десетилетия ходене по мъките.

Още в първия момент на своето осъзнаване Марвин разбира, че добрите орисници са забравили да наминат покрай неговото бебешко креватче. Баща му се изнася от семейното огнище при първия удобен случай и върху изоставената съпруга се стоварва грижата за насъщния.

Жената се бори геройски, но невинаги успява да намери пари, за да купи храна. Нерядко се случва тя и децата й да си лягат гладни, а положението още повече се влошава, когато по време на уличен бунт в квартала жилището им изгаря. Самотната майка се мести заедно с децата при сестра си в малко градче в близост до Масачузетс, където Марвин Хаглър за първи път се среща с бокса.

Младокът ходи след училище да блъска по крушата в една от боксовите зали и именно там е забелязан от Гуди Петронели. Тренерът предлага на момчето да се качи на ринга и да опита няколко по-технични удара. Новият му ученик демонстрира талант, физика и желание, които поставят основите за раждането на истинска легенда. Но до първия бляскав момент ще трябва да минат много дълги години, а преди това младият боксьор се забърква в какви ли не неприятности.

Бедността продължава да го държи здраво за врата като строг баща, който иска да постави на място непослушния си син. Марвин работи по строителните площадки, а малкото си останало свободно време оползотворява с улични кражби.

"Получавах толкова малко, че просто не си заслужаваше да рискувам живота си, но все нещо трябваше да се яде", ще разкаже по-късно вече популярният спортист. Положението му още повече се влошава, когато на 15 влиза в ролята на баща. Непълнолетните момче и момиче не са минали през задължителните уроци за безопасен секс и някак си трябва да се грижат за своето дете. В тези изключително трудни моменти Марвин Хаглър проявява характер и започва да трупа победи на ринга. Първо една, после две, а след това идва и десетият пореден успех.

На 19-годишна възраст талантливият боксьор има зад гърба си невероятните 56 мача, от които губи само един.

Време е да прескочи при професионалистите, въпреки че има шанс да влезе и в олимпийския отбор на САЩ и да отиде на игрите, където едва ли ще срещне някаква сериозна съпротива по пътя към златния медал.

"Защо не отидох на олимпиада ли? Сигурно щях да спечеля титлата, но после нямаше как да я обърна в хранителни продукти. Всеки ден се събуждах с мисълта откъде да спечеля пари за себе си, жената и детето. Единственият шанс беше да натрупам победи, за да ме забележат правилните хора и да започна да осребрявам успехите си на ринга", ще разкаже след години боксьорът. Първата му победа при професионалистите му носи 40 долара, които се равняват на около 250 долара днешни пари. Марвин обаче е щастлив, че най-сетне може да отиде в магазина и да си купи нещо, без да му се налага да се подписва в тетрадката с длъжниците.

Новото лице в професионалния бокс бързо започва да трупа нови и нови победи в категория "средна", но продължава да живее в бедност.

Колкото и да е добър между въжетата, големите акули в бизнеса се правят, че сякаш не съществува. Хаглър е убеден, че не получава шанс за изява заради цвета на кожата си.

“Не ме искат, защото съм черно момче, което на всичкото отгоре е левичар", казва тогава непобедимият и много талантлив младок. Лошото отношение на промоутърите не го отказва от голямата му цел - да се бие за световната титла. И ето че през 1979 г. най-сетне го канят в голямото шоу. Канят го да се изправи срещу американеца с италиански корени Вито Антуофермо. Мачът е за титлите на WBA и WBC и началото е повече от добро за по-неопитния боксьор. В интерес на истината той доминира почти до края на мача, когато решава да понамали оборотите и да заложи на сигурността, за да избегне случаен нокаут. Съдиите изненадващо присъждат равенство, което със сигурност е в ущърб на Хаглър.

На следващата година той все пак взима своето и в един луд боксов двубой надвива действащия световен шампион Алън Минтър. Сблъсъкът приключва в третия рунд; ядосани от загубата на своя любимец, фенове в залата обсипват ринга с бутилки и всякакви други предмети. Победителят едва ли не на бегом е принуден да си вземе шампионския колан, за да се спаси от гнева на тълпата.

През следващите години любителите на бокса тотално променят мнението си за Марвин Хаглър, който с победите си на ринга и техничната си игра и с двете ръце си спечелва прякора Великолепния. Но ежедневието му продължава да е много далеч от великолепието на живота, към което така неистово се стремим всички ние.

Да, той побеждава големи шампиони, но всички тези успехи са с цената на много физическа болка. В периода от 1980 до 1987 той записа 67 мача на ринга, в които постигна 62 победи (52 с нокаут), 3 загуби и две равенства. Краят на великата му спортна кариера идва след загуба с 1:2 съдийски гласа от легендарния Шугар Рей Леонард. Веднага след това Марвин се захваща с пиенето, заради което губи семейството си. Съпругата му иска развод през 1990 г. и се изнася от дома си заедно с децата. Марвин е изоставен сам да се бори със своите демони.

За пореден път успява да изплува, решавайки да промени изцяло средата, в която живее. Заминава за Европа и не след дълго се установява в Милано, където участва в реклами и се снима в няколко филма. Често го канят в телевизионното студио, за да коментира изявите на следващото звездно поколение в бокса. Успява дори да намери отново любовта и се жени за красивата италианка Кей.

"Живея тих и спокоен живот в Италия, но често се връщам в Америка, за да се разходя из местата, които ми донесоха толкова много тъжни и хубави спомени. Уморих се през всичките тези години от изтощителни тренировки, безкрайни битки и всичките тези лишения. Сега щастието за мен е да се събудя сутрин с мисълта, че ме очаква един лежерен ден, в който ще властват спокойствието и тишината", похвали се през 2010 г. Марвин Хаглър. Жалко, че си отиде от този свят само на 66 и не успя да се наслади на още спокойни години. Поне всички ние вярваме, че там горе болка и лишения няма, така че великият шампион ще е щастлив завинаги.