Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Илия Бешков спасява от Народния съд карикатуриста Александър Божинов, но не и брат си Иван Илия Бешков

Брат му Иван Бешков е застрелян на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

С емоционално защитно слово пред Шести върховен състав на Народния съд художникът Илия Бешков успява да спаси колегата си Александър Божинов.

Но няма никаква възможност да направи това за брат си Иван Бешков.

Той е министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Добри Божилов от 14 септември 1943 до 1 юни 1944 г. Обвинен от друг състав на Народния съд, Иван Бешков е разстрелян с колегите си от кабинета на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в София.

Под името Народен съд в историята ни остана извънредният трибунал, действал в Царство България от декември 1944 г. до април 1945 г. и фактически превърнал се в орган на левия революционен терор, ръководен от комунистическата партия.

Председател на Шестия върховен състав е Димитър Димитров. Членове са Димитър Полянов (смятан за първия пролетарски поет), Георги Костов, майор Веселин Георгиев (комендант на София, който се хвалел, че лично е застрелял принц Кирил, брат на цар Борис III), Димитър Ананиев и Бернард Мунтян.

Народни обвинители са Никола Бронзов (след години ще бъде въдворен в “Белене”), Никола Ланков (пролетарски поет), Богомил Тодоров, Стефан Величков и Калин Цанков.

Шести върховен

състав раздава

различни присъди

на 106 журналисти,

публицисти, писатели, карикатуристи, коментатори по радиото, редактори и директори на вестници и други средства за масова информация, директори и сътрудници на пропагандни институции, ръководители и активисти на националистически организации. Всички те според обвинението са “извършвали пропаганда в полза на фашистка Италия и хитлеристка Германия”.

Сред осъдените са Атанас Дамянов (първият медиен магнат в България), карикатуристът Александър Добринов, Данаил Крапчев - журналист, Димитър Ризов - журналист, Йордан Бадев - литературен критик и публицист, Йордан Бадев - поет, интимен приятел на Дора Габе, проф. Йордан Владикин - юрист и писател, Райко Алексиев - публицист и карикатурист, вече убит, Фани Попова-Мутафова, писател и преводач, Христо Д. Бръзицов - писател и журналист, и др.

На първо място в този черен списък по азбучен ред е Александър Божинов. Той е смятан за баща на българската политическа карикатура, на карикатурата като изкуство.

Роден е на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Завършва живопис в Държавното рисувално училище в София, където негови учители са Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов и др.

Един ден обаче Мърквичка вижда на статива на Божинов листове, на които той е нарисувал карикатури на своите преподаватели. Така само след две години той е изключен от училището и карикатурата се превръща в негова съдба.

Благодарение на богатия си вуйчо Димитър Ценов пътува до Мюнхен, Париж и други градове в Европа - разглежда много галерии, рисува и изпраща карикатури за България.

През 1902-1904 г. осъществява мечтата си да живее и работи в Мюнхен. Според експерти по това време немският сецесион оказва въздействие върху творческите му възгледи.

Няколко години е редактор на хумористичния вестник “Българан”, но публикува свои карикатури и в други издания - “Смях”, “Вечерна поща”, “Смях и сълзи”, “Камбана”, “Зора” и др. От 1939 г. е редовен член на БАН.

В мътните времена около 9 септември 1944 г. в затвора попада и Александър Божинов, въпреки че основен герой на неговите карикатури е цар Фердинанд и неговият личен режим и че заради “обидите си към царя” няколко пъти е осъждан и лежи в тюрмата.

След 1944 г. Божинов е затворен в една килия с колегите си Никола Танев, Константин Щъркелов, Александър Добринов и др. Те са обвинени, че са сътрудничили на фашистката пропаганда в България. Слава Богу, нито един от тях не е ликвидиран.

Наистина голяма смелост се иска да се изправиш пред безмилостните съдии и да защитаваш приятел и колега, след като собственият ти брат е осъден на смърт от същия този свиреп трибунал. Но Илия Бешков го прави на 22 март 1945 г. - по-малко от 2 месеца след неговия разстрел.

И още нещо - преди 1944 г. Илия Бешков рисува няколко карикатури на Сталин. Особено впечатляваща е една от тях от 1939 г. - Хитлер и Сталин се здрависват усмихнати, а в лявата ръка зад гърба си стискат ножове, от които капе кръв. Необяснимо е как художникът е оцелял - червените властници са безжалостни към авторите на подобни творби.

“Господа съдии,

на подсъдимата

скамейка е изправена

карикатурата

- започва словото си Илия Бешков. - Този факт ме тревожи, защото и аз съм карикатурист. Трудно е да се защитят карикатурата и хуморът, защото те нямат приятели. Карикатурата си служи с отрицанието, осмиването и осъждането, а хората обичат себе си и се бранят...”

Бешков цитира на съда думите на Данте, че тия, които се надсмиват на другите, са в шестия кръг на ада. Затова и карикатуристите се намират там. Там са и Гогол, Сервантес, Домие, Гоя, Молиер, Шекспир, Алеко Константинов. Дори самият Бешков е в този кръг на ада.

Той признава, че с Александър Божинов, когото нарича най-талантливия, са били на различни идейни позиции, даже понякога воювали в пресата, но никога не са разговаряли за нищо друго, освен за изкуството, за занаята, за любовта към него, за творческите приумици и инвенции, за куража си да се поддържа цял живот тоя опасен неблагодарен занаят, за вечно будното, отворено като на заек око.

Не знам дали съдиите и обвинителите са осмислили философските послания на Бешков от следния пасаж от защитната му реч: “В карикатурата и хумора не бива да се търси винаги идейна последователност, тъй като не тя е същината, а скелетът й. Карикатурата е своего рода диалектика. Тя непрекъснато търси своята опака половина и в тоя процес често авторът е само неин пленник. Така карикатурата не става по поръчка отвън, нито по внушенията на някоя доктрина, нито даже по желанието на самия художник.”

Но със сигурност са разбрали поуката, която Бешков им внушава чрез конкретен пример от творчеството на Божинов. По повод някакъв закон за опрощаване на задълженията художникът рисува шоп, който пита магарето си: “Е, добре, половината задължения ни опростиха, а кой че плати другата половина?”

“Аз не познавам след Алеко Константинов друг да е изразил чрез творческата шега така мощно една от най-съществените характерни черти на българина”, заключава Илия Бешков.

Защитното си слово той завършва така: “Карикатурата стои на лично място в духовната съкровищница на народа. За тая карикатура, която в половин век се е раждала от ръцете на Александър Божинов и която днес е изправена на съд, аз свидетелствам като неин малък представител у нас и моля Ви, Господа съдии, бъдете милостиви, тъй като Вашето осъждане с нищо няма да увеличи нашето, на карикатуристите, наказание, определено от Данте.

Ние сме в шестия

кръг на Ада...”

Александър Божинов е осъден на една година тъмничен затвор и 1000 лева глоба. Благодарение на застъпничеството на Илия Бешков присъдата е заменена с условна и той е въдворен в родния си град Свищов. Оттам благодари на Бешков с писмо:

“Искам да ти благодаря за живото участие, което взе в моята съдба - и ти благодаря сърдечно. “Не бяхме за така, ама така стигнахме”, както казал навремето си оня радославист - та и я така! (По името на Васил Радославов, три пъти премиер на България - б.а.) Аз съм сега тук, в родното си пепелище, и си отпочивам от лежането (в килията - б.а.). Не знам докога ще ми трае “епитимията”, но и в София не съм кой знае колко потребен. За да не обезграмотея съвсем, сегиз-тогиз попошарвам по нещо...”, Свищов, 4 май 1945 г.”

(Епитимия - от гръцки - духовно наказание на християнин, който се кае за греховете си. То има възпитателно и укрепващо вярата му значение - б.а.)