Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бащината реплика, която превърна Барчовски във вечния победител

Когато отборът първия път се бори с Латвия, дъщеря му крие, че сестра й е родила

Едва удържаха баскетболната легенда да не набие Тити Папазов, когато удари журналист

Еуфорията, която завладя страната след успеха на родните баскетболисти с 66:65 в зала "Арена Рига", едва ли скоро ще отшуми. Драматичният успех на "лъвовете" прати момчетата на треньора Росен Барчовски на европейските финали догодина след десетгодишно чакане.

Дори без звездата

на "Олимпиакос" Александър Везенков в състава, дори срещу изявените лидери на Латвия - играчите на "Химки" Янис Тима и Дайрис Бертанс, "трикольорите" показаха борбеност и лишиха балтийците от участие на първенството на Стария континент за първи път от 22 години насам. България зае третата квота за Евробаскет 2022 от група H, като по този начин се присъедини към Босна и Херцеговина и Гърция, които също си осигуриха класиране за шампионата.

Безспорният архитект

на този голям успех е наставникът Росен Барчовски. Треньорът е свързан с баскетбола още от дете. Роден е в София през 1960 г. в семейството на Цвятко Барчовски и Ваня Войнова. Неговият татко, който почина през 2019 г. на 85-годишна възраст, също бе известен баскетболист и треньор.

През своята славна кариера Цвятко играе за "Славия" и ЦСКА, а като част от състава на националния отбор стига до петото място на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Дългогодишен капитан на България, той е част от идеалния състав на страната за периода 1950-1959 г. в анкетата по повод 80-годишнината на баскетбола в България.

Като треньор печели титлата с ЦСКА през 1977 г., а освен това води и националите. Съпругата на Цвятко и майка на днешния герой Росен също е знаменита баскетболистка

С отбора на "Славия" Ваня печели купата на европейските шампиони през 1959 и 1963 г. Носителка е на 12 последователни републикански титли в периода 1953-1965 г.

Войнова участва на три световни първенства по баскетбол, като през 1959 г. в Москва българският отбор печели сребърните медали, а

тя е обявена за най-добър център

Ваня Войнова е определена за баскетболистка №1 на Европа през 1958 г., когато българките печелят златен медал на европейското първенство в Лодз, Полша.

От тази гледна точка не е изненадващо, че именно роденият в семейство на шампиони Росен Барчовски изведе националния тим до големия успех. Това е втори подобен подвиг за него. През 2005 г. той отново като наставник класира България на еврофиналите.

Интересното е, че въпреки отдадеността на родителите си към играта като дете Росен Барчовски не проявява кой знае какъв интерес към баскетбола.

Първият спорт, с който се захваща,

е фехтовка

След една от тренировките се прибира вкъщи с рапира и заявява, че желанието му е да тренира именно този спорт. Впоследствие той опитва хокей на лед, а с баскетбола се захваща едва в четвърти клас.

В този спорт обаче успехите му сякаш са предопределени. Преди да стане наставник, Барчовски се състезава за ЦСКА и става седем пъти шампион на България и девет пъти печели купата на страната. След приключването на състезателната кариера започва работа като треньор. Първоначално води отбори в Португалия, след което се прибира в България и няколко години по-късно завоюва титлата и купата с отбора на "Славия". Като наставник на ЦСКА отново

печели купата

на България

Големият му съперник в бранша се оказа Тити Папазов, а развръзката на тяхната вражда бе на полуфинала на третото издание на "Еврохолд Балканска лига" през 2010-2011 г. Тогава начело на "Рилски спортист" (Самоков) Барчовски елиминира "Левски", воден от Папазов. Двамата почти стигнаха до ръкопашна схватка, след като Тити си позволи да удари журналист. Това така ядоса Росен, че хората около него едва го удържаха да не се нахвърли върху своя колега.

Барчовски стана голямата легенда на "Рилски спортист", след като спечели купата на страната, която е и първа в историята за тима от Самоков. По-късно наставникът ще сподели, че е

бил силно мотивиран в битката за трофея от една реплика на своя баща.

"Ще спечелите купата, ама на куково лято", казва Цвятко на сина си преди финалната среща.

Каква е рецептата за успех? Треньорът твърди, че тя е плод на много труд, както при всеки спорт.

"Основната причина да спечелим купата е колективът - казва Барчовски. - Когато някой се труди и много иска да постигне нещо, съдбата е благосклонна."

Изглежда треньорът е прав. Преди година, когато избраниците му воюваха с латвийците за всяка педя земя с много

воля и характер,

на другия край на света, в Маями, по-голямата дъщеря на Барчовски планираше да стиска палци на баща си и да гледа мача по телевизията. Вместо това по средата на двубоя и няколко дни преди термина бременната Ивета Барчовска усеща, че веднага трябва да тръгне към болницата. Сестра й Лора умишлено скрива от татко си какво става, докато не завърши битката срещу балтийците.

Срещата е с две продължения и победа със 110:104 в уникален мач. За първи път в историята на мъжкия ни национален отбор ние печелим подобна драма. Едва след като се прибира в хотела, Росен Барчовски научава

щастливата вест

- той вече е дядо, а внукът му се появява на бял свят като истински победител.

Сега, 12 месеца по-късно, след втората победа над Латвия и така жадуваното класиране на европейското Барчовски определи като решаващ фактор за успеха старанието на баскетболистите да изпълняват указанията му. Според наставника играчите му са всеотдайни хора, без претенции, които слушат треньора си.

"Имахме и шанс - казва той. - Една точка - това е половин кош, и в противен случай настроението щеше да бъде на 180 градуса. Нашият спорт е труден. В случая имахме шанс, друг път може да нямаме."

Той допълни, че преди срещата с Латвия е имало голям негативизъм срещу отбора, но успехът в крайна сметка е затворил устата на критиците.