Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да закърпиш сина си

ДА ЗАКЪРПИШ СИНА СИ

(Четиридесет и шесто писмо)

По време на войната дори танкове не са се качвали до село-то. Само някой партизанин ако се весне. Толкова е стръмно, че хората използват само шейни – и лете, и зиме. Дори колелото е измислено толкова, колкото да се направи някой обръч за бъчвите. Най-близкият лекар е на четиридесет километра от Вучидел – това е родното село на майчиния ми род току под връх Руй. Четиридесет километра при този ландшафт са непостижимо препятствие. Заради което хората се е налагало да живеят здрави, което и правели с огромно удоволствие. Сутрин с турското кафе пиели по чаша ракия, вечер ракията пиели без кафе. Готвело се е на мангал в огнището. Но мангали не е имало в селото и то се е водело етническо чисто. От наша гледна точка. От сръбска гледна точка селото е населено с непозната етническа общност, която трябвало да се посърби. За целта от време на време изкарвали дядо на разстрел, но баба заставала между пушките и дядо ми и селото продължавало да бъде етнически чисто от наша гледна точка. От сръбска гледна точка селото продължавало да бъде етнически непрочистено. Не, че живеели бедно, но вечер, ако някое от децата разхлаби колана, за да може да хапне повече, първо коланът се свалял. А като се свали колан гащите сами падали и детето било налагано с него по оголената част. Това било начин децата да се учат на пестеливост и да ядат толкова, че да не се разпасват по време на ядене. Фитнесът не е бил познат, защото го замествали с оране, копане и пасене на говеда. Говедата били три вида – женски, мъжки и трети вид – работни... Женските давали телета и мляко, мъжките оплождали женските, а третият вид ползвали за работа. Благодарение на този среден вид човечеството след време стига до идеята за трети пол, но по онова време то не било подготвено за такива идеи. В човешкия вид третият пол се бори за правата си, в животинския вид този пол се използва за работа. Заради този трети животински пол обаче на всички им викали говеда, но не на всеки, който ги водел на паша са викали „Гана“… В селото този, който изкарвал говедата се казвал Иван, брат на майка ми Иванка. Двадесет го-дини след този случай починал от силикоза в Пернишките мини… Според мен починал от емигрантска носталгия по родното място на петдесетина километра от Перник. Но тогава вуйчо ми Иван изкарвал всяка сутрин говедата, а вечер, като се връщал, дядо го подпитвал: „Говедо, прибра ли говедата“… Вуйчо Иван измучавал нещо пред одобрителния поглед на преживните животни, които вече започвали да обработват млякото по подобие на сегашните младежи, които преживят дъвки… Без да произвеждат мляко. През деня, ако си забравел бохчата с обяда пращали мама да му занесе ядене. Докато един ден го заварила на ливадата, плувнал в кръв. По рогата на вола Средан също имало кръв. Сигурно бил кръстен Средан, защото му се падала нелеката задача да бъде свързващото звено между кравата и бика. И бил представител на средния род в скалата на половете. Но точно тогава се опитал да покаже мъжката част на характера си, използвайки похватите на жената и нападнал вуйчо ми. Мама не знаела какво да прави, защото нищо всъщност не можела и да направи. Освен да се засили и да отиде с плач, рев през сълзи и сополи да каже на баба ми, която тогава била само майка още, че, видиш ли, „Средан изкорми Ивану“… Баба разбирала шопския поне, който също бил накакъв среден език между българския и сръбския. Била чувала, че имало хора, които ходели на училище, за да се научат да лекуват хората, но такъв тя не била срещала още. Защото от селото излизала само до Хайдушкото кладенче, за да и напие преди много години стомните дядо ми Андон. Без да се брои това, че понякога излизала да занесе някоя погача хляб на някой партизанин, защото те се страхували да влязат в селото. После разказваха, че били толкова смели, че дори не влизали от смелост в селата. И замръквали по мандрите. Баба Роса знаела, че не може вуйчо Иван да го закара на лекар, който бил на четиридесет километра от събитието. А и за да се закара трябвало да впрегнат Средан в шейната. И докато се чудила неусетно изнизала низата с тютюн, защото нижела тютюн с други съселянки. Видяла станалия направо кафяв канапа от никотина. Губерката, в който бил вдянат също била кафява от никотина. Значи всичко било дезинфекцирано според нея. Плюла си на петите, рекла само на мама: „Отведи ме тамо, код Ивану“… Плюла на петите и на мама, и… Аз я гледах в очите и се питах какво е станало после. Не, че не знаех. Но чаках да продължи. Баба продължаваше с: „Само си нагнетух на Ивано црвата и си го закърпих“… После ставаше, завиваше ме и аз тутакси заспивах. Защото смееш ли да не заспиш при такава баба…

От  фейсбук