Продължавам да плача за детето убито от токов удар.
Когато родих първото ми дете и то беше на един месец, минавах по тротоара на нашия тенис клуб.
Тя беше в слинг.
Пропаднах с единия крак в шахта.
Тя си удари главата в цимента.
Не направих нищо.
Остана ми голям белег на крака.
Това е много лошо...когато спрем да търсим отговорните.
И това е внушението...нищо не зависи от теб и няма смисъл нещо да се прави...
Това е по-лошо от корупцията и от всичко.
Да повярваме, че нищо не зависи от нас (и “че всички са маскари”)