Начинът по който рап обезобразява и деконструира езика и го превръща в насип от срички, подчинени не на смисъла, а на ритъм, е просто добавка към разпада на човешката реч и въстание срещу нормалността и логоса. Както впрочем и срещу музиката в нейните предишни одеяния. Явление подобно на войната срещу половете, срещу нормалността и срещу света в който хората пеят, вместо да крещят.